Дейвид Балдачи
Бягството (30)

30

Върнаха се в Левънуърт, всеки със своята кола, след което се срещнаха в тяхното заведение. Пулър й задържа вратата, забелязал колко тежко стъпва заради контузията.

— Взе ли си болкоуспокоително?

— Да — отвърна през стиснати зъби тя. — Глътнах четири адвила наведнъж и сега чакам да подействат.

Насочиха се към едно сепаре в дъното, където ги чакаше Кърк.

Беше облечена с доста измачкан панталон и сако. Очите й бяха подпухнали от безсъние, а къдравата й коса беше разрошена. Миришеше на цигари, а чашата за кафе пред нея беше празна.

Пулър ги запозна. Кърк погледна изпитателно Нокс.

— Не те познавам — обяви тя. — Но след като Пулър гарантира за теб, значи всичко е наред.

— Благодаря.

— Няма за какво, не го правя за теб — отсече Кърк и се извърна към Пулър. — Тръгнах още снощи. Наложи се да кацна в Чикаго, защото нямаше директен полет. Преспах на летището, а през деня се опитах да намеря някакъв полет. В крайна сметка ме сместиха в някаква консервна кутия. С кола щях да дойда по-бързо, отколкото с тъпите авиолинии!

— Едно телефонно обаждане щеше да ти свърши същата работа — отбеляза той.

— Гладна съм — обяви тя. — Не знам за вас, но аз мисля да си поръчам.

Направиха поръчките си, размениха няколко общи приказки, след което Кърк се приведе над масата и понижи глас.

— Предполагам, че знаеш как действат военните съдилища, нали?

— За щастие, не съм бил техен обект, но да, знам. Действат съгласно Член първи на Конституцията, което означава, че са пряко подчинени на Конгреса.

Кърк кимна.

— Всеки военен процес се ръководи от командващ офицер.

— Тъкмо в това е работата — отвърна Пулър. — Командващият офицер свиква съда и избира съдебните заседатели.

— Но ограниченията на командващия офицер са изключително строги. Правило сто и четири за военните съдебни процеси ги определя ясно: командирът няма право да наказва съдебния състав, нито пък да му влияе по някакъв друг начин. Системата е оцеляла вече двеста години въпреки непрекъснатите атаки срещу нея.

— Което не означава, че е справедлива — отбеляза Пулър. — Но кой иска да клати лодката?

— Не казвам, че е идеална — вдигна длани пред себе си Кърк. — Но тя е единствената, с която разполагаме, а освен това работи.

— Не и за брат ми.

Кърк отпи глътка кафе и се зае да оглежда салона. Пулър не гледаше никого, а Нокс местеше очи от единия към другия и обратно.

После им донесоха храната. Разговорът беше възобновен едва след като сервитьорката се отдалечи.

— Ще ме извините, но се налага да говоря и да ям едновременно — обяви Кърк, докато щедро солеше всичко в чинията си под неодобрителния поглед на Нокс. — При военните съдилища няма временни съдебни заседатели, както при гражданските. За присъди над десет години трябва да има три четвърти консенсус между членовете на съдебния състав. Те, а не съдията решават каква точно трябва да бъде присъдата.

— Доколкото съм осведомен, за смъртна присъда трябва да има пълно единодушие — обади се Пулър.

— Невинаги. Ако обвиняемият е осъден по Член сто и шест за шпионаж, членовете на съдебния състав не определят размера на наказанието, защото шпионажът задължително означава смъртна присъда. Без никакви изключения, ако това се докаже безспорно. Съдията просто обявява присъдата.

— Това не го знаех — облегна се назад Пулър. — Какви са условията?

— Прости и ясни. Установени са още от колониалните времена, въпреки че с годините са въведени и някои промени. Най-важното от тях е да сме в състояние на война, а ние бяхме точно в такова състояние, когато брат ти беше арестуван.

— Официално Конгресът никога не е обявявал война — възрази Пулър. — Нито на Афганистан, нито на Ирак.

— От теб ще излезе добър адвокат, Пулър. Неговата защита повдигна същия въпрос. Технически погледнато, това, което казваш, е вярно, но на практика ние бяхме във война. А брат ти е бил обвинен в подпомагане на врага. В подобни случаи защитата губи много по-често, отколкото печели. Точно това се е случило, когато адвокатът на брат ти е внесъл възражението — просто е загубил.

— Добре, продължавай — каза Пулър.

— Обвиняемият трябва да е извършвал шпионската си дейност на места, които са под юрисдикцията на въоръжените сили или на такива, свързани с тях. Останалите елементи включват нелегални действия, събиране на информация с цел да бъде предадена на врага и прочее.

— Но той бил ли е обвинен по Член сто и шест? — попита Нокс, а после побърза да си отговори сама: — Предполагам, че не, защото не е бил осъден на смърт, а само на затвор.

— По всичко личи, че Член сто и шест е бил предложен, но по-късно са го оттеглили — отвърна Кърк. — Вместо него са приложили Член сто и шест А за държавна измяна. Разликите са доста, но повечето от тях незначителни. В случая е отпаднало условието шпионажът да е извършен по време на война, но има други условия, при които може да бъде издадена смъртна присъда — например да е свързан с ядрено оръжие или сателитно разузнаване.

— Все неща, с които се е занимавал брат ми.

— С тази разлика, че смъртната присъда за шпионаж е задължителна, а военният съд може да приложи всякакво друго наказание за държавна измяна. Но, както ти правилно отбеляза, тук се изисква пълно единодушие на съдебния състав. Това е голямата разлика с автоматичната смъртна присъда.

— А те не са били единодушни, така ли?

— Точно така. В противен случай той щеше да е в някоя от килиите на смъртниците или вече екзекутиран. Но вместо това получава доживотна присъда.

— Значи би трябвало да има смекчаващи вината обстоятелства — обади се Нокс.

— Предполагам, че е имало, но от процесуална гледна точка нещата изглеждат неясни.

— Вие със сигурност не сте научили всичко това само от архивите по делото — отбеляза Нокс. — Нали така, Шайрин?

— Не, добрах се до прокурора и адвоката, с които разговарях надълго и нашироко. И двамата бяха изненадващо откровени. Наистина изненадващо.

Думите й увиснаха във въздуха, подчертани от настъпилата тишина.

— Според теб защо са били толкова откровени? — попита Пулър.

— Трудно е да се каже — предпазливо обясни Кърк. — И двамата помнеха случая много добре, въпреки че оттогава насам със сигурност са гледали купища дела. А брат ти е отхвърлил предложението за извънсъдебно споразумение, което са му направили.

— Какво означава това?

— Обвиняемият се признава за виновен срещу по-лека присъда. Но той явно е бил против, тъй като до края на процеса твърдял, че е невинен.

— Кой е бил командир на производството? — попита Пулър.

— Началникът на СТРАТКОМ генерал-майор Мартин Ейбъл.

— Знам, че Пулър е осъден за шпионаж, но какви точно са обвиненията? — попита Нокс.

— Архивите на делото са засекретени. Напълно основателно, защото съдържат много поверителна информация. В това отношение военните правила за доказателствата са изрични.

— Но ти едва ли щеше да биеш целия този път, ако не си ги разсекретила — отбеляза Пулър.

— Вече ти казах, че за това е нужна съдебна заповед. Която нямаше как да извадя за времето от последния ни разговор.

— Но?

— Но прокурорът и адвокатът бяха словоохотливи, както вече споменах. Особено адвокатът Тод Ландри. Той ми обясни под секрет какви точно са били обвиненията.

— А не ви ли попита защо искате да знаете? — обади се Нокс.

— Разбира се. И аз споменах бягството на Робърт Пулър от затвора — нещо, което също им беше добре известно. Военната машина за слухове никога не спи.

— И ви приеха като член на някаква група следователи, така ли?

— Ако са помислили така, аз не направих никакви опити да ги разубедя — отвърна с равен глас Кърк.

— И така, какви се оказаха обвиненията? — попита Пулър.

— Известно е, че АНС поддържа тесни контакти с няколко големи технологични компании и мобилни оператори, които им позволяват скрит достъп до тези платформи. Робърт Пулър от своя страна пък е открил задна вратичка към разузнавателната платформа на СТРАТКОМ, което между другото е тясно свързано с всички останали разузнавателни канали — включително АНС, ЦРУ и военното разузнаване. Именно кодовете на тази вратичка е възнамерявал да продаде на враговете на страната. Нещо, което би имало катастрофални последици.

— Продажба на тайни?! — възкликна Пулър. — Това са пълни глупости! Той няма никакво отношение към парите! Защо му е да го прави?

— Най-вероятно заради хазартните залози, които е правил онлайн. Залози за милиони.

— Онлайн залози?! — смаяно я изгледа Пулър. — Брат ми никога не се е интересувал от това!

— Явно са открили доказателства за противното. Както в персоналния му компютър, така и в джиесема му. Залагал е под различни псевдоними.

— Брат ми е достатъчно умен, за да си дава сметка, че хазартът се базира на късмета, а не на някакви лични умения. Той е прекалено интелигентен, за да залага.

— Аз им зададох същия въпрос.

— И? — подкани я Нокс.

— Според прокурора по делото Дъг Флетчър брат ти е създал един изключително сложен хазартен алгоритъм, който поне в началото е дал отлични резултати.

— В началото? — изгледа я Пулър.

— Преди да стане неефективен. Там са потънали милионите. Но той продължавал да залага с надеждата да се измъкне от дупката. Типично поведение за комарджиите, което се превръща в зависимост. А онлайн залагането е най-краткият път към тази зависимост, в капана на която попадат адски много хора.

— Те разполагат с доказателства за всичко това, така ли? — попита Нокс.

— Да. Неоспорими.

— Защо тогава… — започна Пулър, но Нокс го изпревари:

— Защо двамата юристи са запомнили толкова добре това дело?

— Специално Ландри беше убеден, че всичко е прекалено подредено и ясно. Никой не се е съмнявал, че брат ти е много добър в технологиите, но въпреки това подозрително лесно откриват доказателствата в личните му електронни устройства.

— Значи Ландри е убеден, че са били изфабрикувани. Въпросът е дали е включил и в защитата си тези свои убеждения?

— Би трябвало — замислено каза Нокс. — Но брат ти е обявил официално, че никой не може да проникне в личните му електронни устройства. Тоест всичко, което е качено в тях, е негово дело.

Пулър стовари длан върху масата и двете жени подскочиха от изненада.

— Какъв идиот, господи! — прогърмя той. — Винаги е бил горд, вместо да мисли практично. Не е искал да признае, че някой го е надхитрил. Такъв си беше още от малък. Сритваш му задника при някаква игра, но никога не можеш да повториш.

— Един виновен човек не може да постъпи така — тръсна глава Нокс. — Той по-скоро би се хванал за всичко, което може да го оневини.

— Това е другата причина Ландри да помни всички детайли от процеса. Никога дотогава не бил имал случай защитата му да бъде унищожена по този начин, при това от самия обвиняем. Но на брат ти дори не му е мигнало окото.

— Може би не е вярвал, че ще го осъдят — добави Нокс.

— Е, значи е сгрешил.

— Обжалвали са, нали? — попита Нокс.

— Когато става въпрос за разжалване на офицер, Апелативният съд в случая този на ВВС, автоматично внася обжалване, но в крайна сметка са потвърдили присъдата на първата инстанция. Това е всичко, което е направено за защитата на Робърт Пулър. За обжалване на по-горна инстанция са били необходими редица процесуални действия, но той ги е отказал.

— Значи все пак е протестирал срещу присъдата си — рече Пулър, като въртеше чашата за кафе между пръстите си. — Но се питам защо нищо не ми каза?

— Имал е много причини — сви рамене Нокс.

— Не мога да повярвам, че брат ми може да продава държавни тайни.

— Но е бил в състояние да го направи — изтъкна Нокс. — Може би не го е направил за пари въпреки „доказаната“ му страст към хазарта.

— Нима намекваш, че е последвал примера на Сноудън и е искал да разобличи системата от безопасна дистанция?

— Определено не го е направил като Сноудън — поклати глава Кърк. — Съдът е доказал, че е било за пари.

Пулър остави чашата си на масата.

— Не бива да пренебрегваме факта, че някой е изпратил убиец в килията му — рече той. — След това е убит един генерал от СТРАТКОМ, а присъстващата на тази маса Нокс беше принудена да застреля офицер от армията на САЩ, която най-вероятно е била замесена в опита за убийство на брат ми. Ако е виновен и е на сигурно място в затвора, защо ще привлича толкова голямо внимание?

Кърк почти се задави с кафето си.

— Какво си направила?! — попита на пресекулки тя, обръщайки се към Нокс.

— Тя стреля първа и бях принудена да се защитя. В резултат тя е мъртва, а аз съм жива.

— Но по каква причина?

— Установихме, че е имала финансови проблеми — поясни Нокс. — В даден момент обаче си е открила сметка на Каймановите острови, в която някой е превел един милион долара.

— Какво е направила, за да спечели такива пари? — попита Кърк.

— Според мен именно тя е внесла в затвора симулатора на стрелба и бомбени експлозии — отвърна Пулър. — По тази причина не е обискирала надзирателите и пазачите. Мисля, че отключените врати на килиите също са нейна работа.

— Добре — вдигна ръка Кърк. — Но нека се върнем на последния ти въпрос: защо е цялото това внимание точно сега?

Пулър се поколеба, погледна Нокс и поклати глава.

— Никой от нас няма отговор на този въпрос.

— Съгласна съм, че изглежда рисковано и се нуждае от детайлно разследване — каза Кърк. — Но ти трябва да разбереш, че ситуацията ненужно се усложнява от бягството на брат ти.

— Вероятно не е имал друг избор. Или бяга, или умира. При тези обстоятелства и аз бих избрал бягството.

— Проблемът с отговора е, че причините му изобщо не интересуват хората, които го издирват.

— Но той има и още един проблем — натърти Пулър. — Че хората, които го издирват, не са част от официалната машина.

— Особено след това, което се случи с теб — добави Нокс. — Отвличането и опитът за убийството ти са сигурно доказателство, че става въпрос за организация извън закона.

Кърк рязко се извърна към него.

— Първо тя ликвидира някаква жена с офицерски чин, а сега се оказва, че ти си бил отвлечен и заплашен от смърт? — смаяно попита тя.

— Горе-долу — сви рамене Пулър. — Нападнаха ме група въоръжени мъже, които използваха един банален номер да привлекат вниманието ми. Откараха ме в някаква къща, зададоха ми куп въпроси, на които не получиха отговор, а след това решиха да ми видят сметката.

— А защо още си жив?

— Появи се моят ангел пазител, който направи достатъчно, за да улесни бягството ми.

— Кой беше този ангел?

— Надявам се някой ден да го открия и да му благодаря лично. — Той се обърна към Нокс и понижи глас: — Гарантираш ли ми, че не знаеш кои са тези хора и откъде са?

— Ако ме питаш дали са от моите, не са — поклати глава тя. — Ние може да сме лъжци и измамници, може да изкривяваме истината, но не се занимаваме с такива неща. Нашите операции се контролират от надзорни комисии, Пулър. Ако опитаме нещо незаконно и то излезе наяве, всички до един ще се простим с кариерите си, пенсионните си осигуровки и дори свободата си. Не мисля, че някога бихме имали основателни причини да направим подобно нещо. Имаме си достатъчно врагове, за да си създаваме нови.

Той я погледна изпитателно, после отмести очи.

— Разкажи ми малко повече за престрелката си с онази жена — каза Кърк, обръщайки се към Нокс. — Как й беше името?

— Ленора Макри — отговори Пулър. — Би трябвало да е доста отчаяна, за да стреля по теб, Нокс. Мислиш ли, че те е видяла как влизаш в дома й?

— Преди да използвам шперца, почуках на вратата и натиснах звънеца.

— Знам, че е така, защото те наблюдавах. Разкажи ни какво точно се случи, за да дадеш храна за размисъл на Шайрин.

— Стъпка по стъпка — добави Кърк.

Нокс се помъчи да събере мислите си.

— Влязох, затворих след себе си и я повиках по име — започна тя. — Никой не ми отговори и аз я повиках още веднъж, като освен това се представих с име и чин. В следващия миг тя се появи иззад ъгъла с насочен в гърдите ми пистолет. Показах й служебните си документи, които държах в ръка, макар вече да знаех, че те са без значение за нея. Изражението на лицето й ми казваше всичко. Разполагах с не повече от секунда, преди тя да стреля.

— Продължавай — окуражително каза Пулър, регистрирал колебанието й.

— Хвърлих документите, грабнах един стол и го запратих по нея. Проснах се на пода едновременно с изстрела. Куршумът свирна над главата ми и се заби в стената. Столът я беше улучил в момента, в който натисна спусъка. Аз се извъртях, прицелих се и стрелях в гърдите й. Тя падна като посечена там, където стоеше. И повече не помръдна.

— Разказът и съвпада с това, което чух от долния етаж — каза Пулър, хвърляйки кос поглед към Кърк.

— Защото е истина — твърдо рече Нокс.

— Но аз се питам защо е стреляла в теб хладнокръвно, без никакво колебание — замислено каза Кърк. — Това е крайна реакция. Откъде е била сигурна за причините да отидеш в дома й? Спокойно би могла да си там, за да я разпиташ и нищо повече. Ако те беше ликвидирала, със сигурност щеше да си спечели смъртна присъда. А и как е планирала да избяга?

— Ползваше псевдоним. Същия, с който беше открила сметката си на Кайманите и който ние проследихме. На това име бяха издадени няколко еднопосочни билета с последна спирка Санкт Петербург.

— Понеже между Русия и Щатите няма спогодба за екстрадиция.

— Точно така. Но аз се съмнявам, че крайната й цел е била Русия. Избрала е тази дестинация, за да изчезне. Само можем да предполагаме накъде щеше да се насочи след това. Практически навсякъде, тъй като е разполагала с достатъчно финансови ресурси.

— За коя дата бяха издадени билетите? — попита Пулър.

— За днешна. Била е дежурна, но се обадила, че е болна. Явно не е имала намерение да се появява повече там. Това беше причината да я потърся в дома й.

Пулър втренчено погледна Нокс, но тя спокойно издържа на погледа му. Кърк забеляза това и започна да върти глава от единия към другия като на тенис мач.

— Знам какво се готвиш да кажеш — обади се най-накрая Нокс.

— Наистина ли? — вдигна вежди Пулър. — Защо не го споделиш?

— Ще кажеш, че е трябвало да те запозная с всичко това, защото сме екип. И ще бъдеш прав. Ако не ме беше зарязал на онова гробище, вероятно щях да ти кажа. Но ти изчезна, без да даваш обяснения къде отиваш. А аз трябваше да свърша тази работа.

Пулър явно остана доволен от обяснението.

— Изненадан съм, че не си изпратила специален отряд при всичките тези улики — каза той. — Армията би постъпила именно така.

— Армията — да, но не и ние. Целта ни беше да я убедим да ни сътрудничи и да ни отведе до хората, за които е работила. В общи линии тя е била дребна риба, а ние искахме другите. Затова отидох сама. Да поговоря с нея, да я накарам да използва главата си.

— Заради което без малко не изгуби своята — отбеляза той.

— Трябва да ти призная, че не очаквах това. В профила й нямаше нищо, което да ни накара да допуснем толкова крайна реакция.

— Профилите понякога са подвеждащи — обади се Кърк.

— Вероятно затова я изгубихме като потенциален свидетел и източник на информация — каза Нокс, замълча за момент и мрачно добави: — Заради мен, разбира се.

— Тя те вижда в дома си и знае коя си — рече Пулър. — И веднага усеща, че играта е свършила. Вероятно е била горе, за да си събере багажа за полет до Русия, а после е изпаднала в паника.

— Не знам — въздъхна Нокс. — Но адски се радвам, че не ме улучи.

— Защото ти си я ударила със стола.

— Не, Пулър. Просто извадих късмет.

— Като с раната на хълбока?

— Като с раната на хълбока — съгласи се тя, забеляза втренчения поглед на Кърк и лаконично добави: — Дълга история.

Нокс отпи глътка кафе и се замисли.

— Какво? — попита Пулър, забелязал палави искри в очите й.

— Питам се кога ли късметът ще ми обърне гръб.

— Е, кой не си задава този въпрос? — сви рамене той.

— Бих казала, че за ваше нещастие, това вероятно ще се случи по-скоро, отколкото предполагате — отсече с категоричен тон Кърк.