Дейвид Балдачи
Бягството (19)

19

Пулър шофираше, а Нокс гледаше мрачно навън.

— Как отгатна начина на счупването? — извърна се към него тя. — Дори показа на патолога как се прави.

— Това е техника, която усвояват рейнджърите и морските пехотинци. Използва се за бързо убиване. Едната ръка обхваща темето, а другата ляга в основата на врата. След това използваш тежестта на тялото си за завъртане в противоположни посоки и вратът се прекършва. Чисто, бързо и тихо.

— Но във ВВС не преподават подобни техники, нали?

— Не знам какво преподават във ВВС извън инструкциите да не се скача от един перфектно функциониращ самолет. Всичко останало е прехвърлено на нас, жалките пехотинци, които влачат не само пушки, но и четирийсеткилограмови раници.

— Добре, ясно. А случайно да си запознал брат си с въпросната техника?

Сега дойде ред на Пулър да се втренчи в нея.

— Ти какво, разпитваш ли ме? — изръмжа той.

— Не. Зададох ти един съвсем прост въпрос.

— Не помня. Това е моят прост отговор.

Нокс отново извърна очи към страничното стъкло.

— Май ще има буря — отбеляза тя.

— Която може би ще бъде последвана от ново спиране на тока и още едно бягство на затворник — горчиво добави Пулър.

— Не си прави майтап с тези неща — остро рече тя.

— Трябва да идентифицираме трупа.

— Знам.

— Изобщо не искам да чакам отговор от лабораторията в Доувър. Те най-вероятно няма да открият нищо, особено ако не е бил американец.

— Патологът не е намерил нищо в системата за пръстови отпечатъци и лицево разпознаване, а това означава, че може би мъртвецът не е военен — добави Нокс.

— Поне не наш военен — поправи я Пулър. — И това повдига един друг въпрос.

— Какъв?

— Четири взвода.

— Точно така. Но нали вече допуснахме, че брат ти е заел неговото място, след като го е убил? — Тя млъкна и зачака реакцията на Пулър.

— Въпросът е как мъртвецът е проникнал във Форт Левънуърт — промърмори Пулър, без да й обръща внимание. — И как е успял да се присъедини към ротата, изпратена да въдвори ред в затвора?

— Успял е благодарение на тъмнината и хаоса. Особено ако е бил облечен в щурмова униформа. Едва ли някой би му обърнал толкова внимание, че да му поиска документите.

— Но това означава, че всичко е било планирано, Нокс. Взривяването на трансформаторите, повредата на газовия генератор, имитацията на стрелба и експлозия. В това отношение военният устав е категоричен — искаш подкрепления. Авторите на схемата са знаели как ще реагира армията и са имали готов човек в Левънуърт, който е чакал подходящия момент да се включи.

— Но защо, Пулър? Каква е била целта му?

— Може би да помогне за бягството на брат ми?

— Но в крайна сметка е намерил смъртта си.

— Може би е имало промяна в плана. Може би го е убил друг, а не брат ми.

— Но как е възнамерявал да измъкне брат ти? Няма доказателства, че е имал втора щурмова униформа върху себе си. Брат ти почти сигурно е използвал неговата. На практика това е бил единственият начин да се измъкне. Тоест този човек е трябвало да умре. На ръст са били почти еднакви. — Очите и се спряха върху лицето на Пулър. — Брат ти е висок към метър и деветдесет, нали? И тежък около деветдесет килограма?

— Горе-долу толкова.

— Непознатият също.

— Но защо му е да изпълнява мисия, за която предварително знае, че е самоубийствена?

— Може би не е знаел.

— Ако е така, значи е вярвал, че ще има шанс да се измъкне жив. Освен това трябва да разберем кои са хората, появили се да приберат трансформаторите. Защото именно изгарянето на трансформаторите дава началото на последвалите събития.

— Не знам кой го е направил, Пулър — отвърна тя. — Наистина не знам.

— В интернет открих материали, според които УРС провежда операции за офицерския състав.

— Това не е кой знае каква тайна.

— Ти също имаш подобна задача, но за онези, които вземат „национално важни решения“. Този термин е колкото насочващ, толкова и хлъзгав, тъй като може да се отнася за президента, държавния секретар или председателя на Камарата на представителите.

— Мога да те уверя, че не представлявам никого от тях.

— Но директорът на АНС е начело и на киберразузнаването на Съединените щати.

— Това ми е известно.

— Интересно — каза Пулър.

— Много неща се преплитат — сви рамене тя. — Според някои хора тези институции са огледални отражения. Въпреки че АНС действа съгласно Петдесета глава от Кодекса на САЩ, а киберразузнаването — съгласно Десета.

— Важна ли е тази разлика?

— Може би да, може би не. Говори се, че в близко бъдеще ще се сдобият с отделни ръководители. Но засега са две в едно, на пълно работно време. Тук е мястото да добавя, че те винаги са били оперативно свързани.

— И двете са във Форт Мийд.

— Да.

— Имат доста общи неща, а?

— Може би — каза тя.

— Някой се е появил да прибере трансформаторите, Нокс. А човекът, към когото са се обърнали, твърди, че са били по-старши от него. Струва ми се, че е бил предупреден да не казва нищо повече, включително и на официалното разследване.

— Какво ти говори това?

— Говори ми, че се водят няколко разследвания едновременно — и официални, и неофициални. Всяко от тях има различни задачи, които идват от най-висшите шпиони.

— Какво по-точно очакваш от мен?

— Ние сме екип. Или поне би трябвало да сме такъв по твоите думи. Оттук следва, че отговорът на въпроса ти трябва да е лесен.

— Искаш да разбера дали някой от разузнаването има нещо общо с изчезването на трансформаторите?

— Ще направя от теб прекрасен следовател — усмихна се малко насилено той.

— Точно от това се страхувам — отвърна тя, без да обръща внимание на сарказма. — Като говорим за шпиони, имаш ли някакви идеи за Дофри?

— Ако брат ми е убил онзи мъж в затвора, може би е ликвидирал и Дофри.

— Защо?

— Защото и двамата са служили в СТРАТКОМ.

— Според теб това е същественото, така ли?

— Нямам представа. Ти знаеш повече от мен за Стратегическото командване. Но работата е дебела. Много по-дебела, отколкото си представят повечето хора.

— А знаеш ли, че, технически погледнато, киберразузнаването също е под шапката на СТРАТКОМ?

— И как се връзва това с АНС?

— Всичко е много преплетено, Пулър. АНС оперира под прикритието на стотици разузнавателни платформи. Никой не знае докъде достигат пипалата й.

— Но как, по дяволите, не объркват нещата?

— Тъкмо там е работата. Те не искат никой да знае прекалено много. В противен случай ще им се наложи да отговарят на доста неприятни въпроси.

— По този начин правят много труден контрола от страна на Конгреса.

— Не много труден, а почти невъзможен — поправи го Нокс. — Но и това е част от политиката им.

— Доста странни наблюдения за човек от разузнавателния сектор — любопитно я изгледа той.

— Фактът, че работя там, не означава, че трябва да съм съгласна с всичко. А не си ли си задавал и друг въпрос?

— Какъв?

— Защо са вкарали брат ти в затвора?

— Осъдиха го за престъпления, свързани с националната сигурност. По-точно за държавна измяна.

— И ти не си проявил любопитство по отношение на точните обстоятелства? — сбърчи вежди тя. — Това ми се струва изненадващо за един следовател.

— Напротив, проявих, при това голямо. Залових се с проверки веднага след като се прибрах от последната си мисия в чужбина. Брат ми вече беше в затвора, но въпреки това се постарах да проуча нещата.

— И?

— Случаят беше засекретен. Не успях да намеря дори един човек, който да поговори с мен или поне да върне телефонното ми обаждане. Всичко беше скрито-покрито. Дори медиите не разбраха за какво става въпрос. Новината изобщо не стигна до вестниците. Си Ен Ен пусна някаква кратка информация, но после и тя изчезна като в черна дупка.

— Тоест не знаеш за какво са го осъдили?

— Защо питаш? — каза рязко той. — Ти знаеш ли?

— Можем да се опитаме да открием. Ти и аз.

Пулър продължаваше да шофира, като гледаше право пред себе си.

— Или не искаш да знаеш дали брат ти е виновен?

— Нали го осъдиха?

— Нима не си имал случаи да осъдят невинен човек?

— Не чак толкова много.

— И един стига.

— Но ако делото на брат ми продължава да е засекретено?

— Ти си следовател. Би трябвало да знаеш къде да ровиш и как да ровиш. След като аз ще поема риска да проуча какво е станало с изчезналите трансформатори, значи и ти можеш да направиш същото за делото на брат ти.

Това бяха последните и думи, преди да се насочат към набиращата мощ буря.