Дейвид Балдачи
Бягството (18)

18

Лампите светнаха ослепително ярко. Пулър и Нокс примигнаха, за да се адаптират и зачакаха вратата на фризера да се отвори.

Военният патолог беше около петдесет, с посивяла коса, стегната фигура и яки мускулести ръце. Гледаше малко намръщено, тъй като обаждането на Пулър го беше вдигнало от леглото. Но вече беше тук, напълно облечен и готов.

Стиснал клипборд в едната си ръка, той отметна чаршафа от тялото на висок мъж на трийсет и няколко години, с късо подстригана коса, мускулесто тяло и абсолютно гладко лице. Пулър забеляза Т-образния разрез на гърдите му, който бе зашит след аутопсията.

— Причина за смъртта? — попита той.

— Счупен врат, казано на нормален език — отвърна патологът и посочи с пръст към тила на мъртвеца.

— Как е станало?

— Насилствено.

— Тоест не е паднал случайно, нали?

— Не. Тук не става въпрос за компресионна фрактура, за смачкване на прешлените, което се случва при падане. Нито пък за счупване, което се получава при обесване, когато прешлените се разделят вертикално. В случая вратът е прекършен хоризонтално.

Последната забележка моментално повиши интереса на Пулър.

— Хоризонтално? Ей така? — Вдигна ръце, все едно че беше сграбчил нечия глава, и натисна с едната надясно, а с другата наляво.

— Горе-долу.

— Други наранявания?

— Не открих такива, въпреки че го прегледах крайно внимателно.

Пулър се наведе над тялото и се зае да го изследва. В един момент спря и се взря в ръцете, малко под лактите.

— Какво е това според вас?

Патологът погледна мястото, което сочеше Пулър. По кожата личаха три тънки вдлъбнати линии, абсолютно еднакви, разположени на равно разстояние една от друга.

— И аз ги видях — каза човекът. — Биха могли да са причинени от някакво облекло. Дори допускам, че са от някакви връзки, но не мога да бъда сигурен. В килията нямаше никакви следи в тази посока.

— С какви дрехи беше облечен?

— Джинси, риза с дълъг ръкав и мокасини.

— Проникнал е в строго охраняван затвор, облечен по този начин?! — учуди се Нокс. — Шегувате ли се?

— Моята работа е да прегледам тялото, да докладвам за причините, довели до смъртта, и да се опитам да определя точния час на нейното настъпване — каза патологът и потисна прозявката си. — А ролята на Шерлок Холмс е запазена за вас.

— Час на смъртта?

— Извикаха ме веднага след като бяха открили трупа. Беше мъртъв най-малко от два часа.

— Вече успяхте ли да го идентифицирате?

— Пръстовите отпечатъци и лицевото разпознаване в базата данни не доведоха до нищо. Освен това взех зъбни отпечатъци и ДНК проба. Те всеки момент ще бъдат изпратени в армейската лаборатория в Доувър.

— Не можете ли да направите спешна заявка? Иначе нещата могат да се проточат със седмици. Дори при спешна заявка резултатите се бавят между един и четири дни.

— Мога, разбира се. Но напоследък лабораторията е доста претрупана.

— Едва ли е толкова зле, колкото в Афганистан или Ирак — обади се Нокс.

— И слава богу — каза докторът.

— Може ли да погледна и гърба? — попита Пулър.

Той помогна на патолога да обърнат тялото и започна огледа по същия начин от горе на долу, бавно и внимателно. В един момент отново се приведе ниско, но този път над прасците. Следите бяха почти незабележими, но абсолютно същите. Пак три на брой, на равно разстояние една от друга.

— Видяхте ли това?

Патологът се наведе и включи фенерчето си, комбинирано с лупа.

— Реших, че това е следа от ластика на чорапите — каза той и посочи едва забележимата линия. — Но другите две съм ги пропуснал, защото краката му са доста окосмени. Вие явно имате отлично зрение.

— Видях ги, защото ги търсех — изправи гръб Пулър. — Просто не бях забравил вдлъбнатините по ръцете.

Той помогна на доктора да върнат тялото в първоначалното му положение.

— Какво искаш да кажеш? — попита Нокс.

Пулър не отговори, закован поглед в лицето на патолога.

— Нали ще ни уведомите, когато разберете самоличността на този мъж? Прилича на военен, но може и да не е. Особено ако не фигурира в обичайните бази данни.

Патологът кимна.

Пулър се наведе и още веднъж разгледа лицето на мъртвеца.

— Прилича на източноевропеец по линията на брадичката, носа, скулите и челото. — Вдигна едната ръка. — Мазоли, най-вече върху десния показалец.

Нокс също се наведе да разгледа ръката.

— От триене в спусък?

— Може би — каза Пулър. — Може ли да погледна зъбите?

Патологът използва специален инструмент, за да отвори устата и да издърпа устните.

— Този човек не е стъпвал при зъболекар — обяви Пулър след малко. — Зъбите му са зле, но нямат пломби.

Докторът го изчака да кимне и затвори устата.

— Можете ли да поръчате изотопен токсикологичен анализ на косата? От него ще разберем откъде идва или къде е бил в последно време, нали така?

— Да. Водородните и кислородните изотопи се натрупват в косата от храната, водата и въздуха. Тази тук е прекалено къса, за да получа удобен за работа спектър. Човешката коса расте с около сантиметър и половина на месец. Специално тази е твърде къса, затова отговорът ще се отнася само за последното му местопребиваване.

— Според мен това ще бъде достатъчно.

— Трябва да имате предвид, че САЩ имат доста подробна изотопна карта на водата и въздуха, но това не е задължително за други страни. В случай че този човек идва от някоя далечна страна, може и да не получим никакви сведения.

— Няма как да разберем, без да опитаме. Ще ви бъда благодарен, ако направите теста по най-бързия начин.

— Разбрано.

— И още нещо, докторе — каза Пулър. — Ще ви помоля засега да не споделяте с никого за нашия разговор тук.

Патологът сбърчи чело.

— Но аз трябва да напиша доклад и…

— Само на първо време, става ли? Имам много причини за това. Една от най-важните е, че не виждам как подобно нещо може да се случи без вътрешна помощ. Може би си имаме работа с човек или хора, които играят срещу нас, въпреки че ги мислим за свои.

Човекът зяпна от изненада, а после каза:

— Ясно.

Пулър пое по коридора с толкова широка крачка, че Нокс трябваше да подтичва след него.

— Къде отиваш?

— Да изгледам записите на няколко охранителни камери.

— В този час?

— Защо, да не би да имаш среща?

— Но нали вече изгледахме записите от вътрешността на затвора?

— Така е, но все още не сме изгледали записите отвън.

 

 

— Задръж! — каза Пулър и Нокс бързо натисна клавиша за стопиране на кадъра.

Намираха се в една кабинка във ФВЗ и гледаха записите от камерата над входа на затвора.

Пулър се взря в колоната камиони, току-що преминали през портала.

— Сега го пусни на забавен каданс.

Тя го направи, а той започна да брои слизащите полицаи. Запълни с цифри една страница от бележника си. Преди да свърши, я накара да върне определени кадри още няколко пъти.

— Окей, а сега да ги преброим на излизане.

Нокс откри съответните записи и пак ги пусна забавено. Пулър отново започна да брои, като често я караше да връща кадрите. Още една страница на бележника се изпълни с цифри. Когато свърши, Нокс се облегна назад и го погледна очаквателно.

— Е?

— За овладяване на ситуацията в затвора Форт Левънуърт изпраща цяла рота. Тя пристига с шест камиона в състав четири взвода. Това означава сто трийсет и двама бойци, плюс капитана и неговия старши сержант.

— И?

— Шестимата шофьори остават в камионите си, но аз преброих да слизат сто трийсет и трима души с пълно бойно снаряжение, плюс капитана и сержанта.

— Това означава, че общият им брой е бил сто трийсет и пет души.

— А би трябвало да са сто трийсет и четирима.

— Един повече, така ли?

— На излизане отново преброих сто трийсет и пет човека в пълно бойно снаряжение. Всички те се качиха в камионите и потеглиха.

— Значи единият в повече си остава.

— Ами ако мъртвецът е бил от някой взвод на влизане?

— Какво?! — стреснато го погледна тя.

— Следите по тялото му според мен са останали от твърди протектори за лакти. А успоредните линии по прасците са от каишките на протекторите за крака. Същите, които току-що видяхме на записите. Тоест нашият покойник вероятно е бил един от военните полицаи, изпратени от Форт Левънуърт.

— Който по разбираеми причини не излиза обратно.

— Въпреки това броят на напускащите затвора полицаи отговаря на броя на влезлите. Какво ти говори това?

Нокс се замисли за миг и очите й изведнъж се разшириха.

— Не може да бъде! — възкликна тя. — Брат ти е заел мястото му!

Пулър кимна.

— Вероятно му е счупил врата, преоблякъл се е в униформата му и се е измъкнал навън като част от подкрепленията. Било е тъмно, навсякъде е царял хаос. Никой не би тръгнал да проверява документите на човек с пълно снаряжение за борба с безредиците. Той се качва в някой от камионите, който се връща в базата. От тях слизат четири взвода бойци, които се разпръскват в посока на спалните помещения, а той се измъква от базата.

— Отлично дедуктивно мислене, Пулър — изгледа го с уважение тя. — Аз никога не бих се сетила да направя преброяване на влизащите и излизащите войници.

— Това едва ли е било лесно в мрака — замислено каза Пулър. — Не забравяй, че осветлението в затвора е било прекъснато. Брат ми е трябвало да убие един здрав и добре въоръжен мъж, без никой да забележи, после да свали цялата му униформа и да я облече пак на тъмно. В тази теория има много пробойни.

— Шумът е бил достатъчно силен, за да успее — каза Нокс. — Мъртвецът със сигурност е имал фенерче. Ако вратата на килията е била затворена или пък колегите му са го видели да я проверява, едва ли някой би се отбил при него. Според мен ти вече знаеш как са се развили нещата.

Пулър не отговори и Нокс бавно се отпусна.

— Виж какво, наясно съм колко ти е трудно — тихо каза тя.

— Защото ми е брат, нали?

— Разбира се.

— Грешиш. В момента той не ми е брат, а само избягал затворник, който може да има, а може и да няма пръст в убийството на все още неидентифицирания човек.

— Ти току-що отговори на един много важен въпрос — погледна го Нокс. — Как е избягал.

— Да. Но възникнаха още десетина не по-малко важни въпроси.