Дейвид Балдачи
Бягството (12)

12

Час по-късно, облегнат на 200-литров варел за петрол в една работилница близо до затвора, Пулър разговаряше с Ал Джордан — ръководител на екипа, който беше възстановил работата на гръмналите трансформатори. Джордан беше на около петдесет, с прошарена коса, широк гръден кош и тънки крака.

— Значи трансформаторите гръмнаха заради бурята, така ли?

Човекът избърса ръцете си в някакъв парцал, свали шапката от главата си и избърса челото си.

— По всичко личеше, че е така. Трансформаторите са част от малка заключена подстанция, заобиколена от телена ограда. Тя е оборудвана с достатъчно предпазни системи, но бурята беше толкова силна, че направи каквото си поиска. Човек не може да победи природата.

— А трансформаторите са свързани директно с ФВЗ, така ли?

— Да. Също така и с други съоръжения наблизо. Върнахме ги към живот по най-бързия начин, без дори да изчакаме бурята да утихне.

Пулър го разбра много добре. В армията заповедите са всичко, а сигурността идва на второ място.

— Да ви е направило впечатление нещо необичайно?

— Не мисля — бавно отвърна Джордан. — Трансформаторите просто бяха изгорели, вероятно ударени от мълния.

— А не е ли необичайно, че и двата са изгорели едновременно?

— Не е, защото са свързани. Ако единият пострада от мълния, това неизбежно ще се отрази и на другия. Всичко е възможно при такава буря.

— Споменахте, че съоръженията са били обезопасени добре. Не ги ли заземяват?

— Заземяват ги, разбира се. Освен това имат прекъсвачи срещу вторично предизвикано пренапрежение, но и те не са съвършени. Когато получаваш директен токов удар с голяма мощност, никой не те пита какво си направил, за да избегнеш пораженията. Тук говорим за огромен заряд. Мълнията може да е заредена със сто и двайсет милиона волта, а дори и повече. Това нещо се стоварва върху трансформатора в рамките на една милисекунда и нямаш време да кажеш дори едно „бум“.

— Значи е нещо като експлозия?

— Точно така.

— Възможно ли е да е била бомба?

— Бомба ли? — учудено го погледна Джордан. — В трансформатор?

— Да. Тя спокойно би могла да извади от строя и двата.

— За да прекъсне тока в целия затвор ли?

— Да.

— Но нали затова има резервно захранване? — възрази Джордан.

— Което също отказа. Междувременно един затворник изчезна. Именно това е причината да съм тук.

Човекът се почеса по бузата и замислено каза:

— Не знам дали е било бомба. Предполагам, че би могло да се провери само от специалисти.

— А направили ли са го?

— Не знам.

— Разговаряхте ли с някой от другите следователи?

— Да. Задаваха горе-долу същите въпроси, които задавате и вие.

— Но не и за евентуална бомба, така ли?

— Какво искате да кажете? — подозрително го изгледа Джордан.

— Когато ви попитах за бомба, вие се изненадахте. Нямаше да го направите, в случай че и колегите са ви задали същия въпрос.

— Да, ясно. Не споменаха нищо за бомба.

— Къде са изгорелите трансформатори?

— Прибраха ги.

— Кой ги прибра?

— Едни хора — притеснено отвърна Джордан и започна да пристъпва от крак на крак.

— Тези хора нямат ли имена или правомощия?

— Бяха по-старши от мен. Това беше достатъчно.

— Без имена, така ли? — настоя Пулър. — Без да подпишат някакъв документ?

— Ами приех ги на доверие — сви рамене Джордан.

Пулър не можеше да повярва на ушите си.

— В такъв случай ще трябва да преосмислите на кого да се доверявате процеди той.

 

 

Следващата му спирка беше при резервния генератор, разположен в бетонен бункер на стотина метра зад затвора. Тръбите, които го захранваха с природен газ, бяха под земята. Самият бункер също беше частично вкопан, а освен това беше опасан от триметрова ограда с бодлива тел отгоре. Отпред крачеше въоръжена охрана. Пред съоръжението го чакаха двама души, които беше извикал по телефона.

Той слезе от колата и тръгна към тях. И двамата бяха ефрейтори. Очилати и хилави, те му заприличаха на гимназисти зубрачи, които си играят на войници. Той подробно им обясни целта на посещението си и те го поведоха към бункера. Спуснаха се по някакви стъпала и не след дълго се озоваха пред три огромни генератора.

— Очаквах да е само един — отбеляза Пулър.

— Затворът се нуждае от много солидно електрозахранване — поясни единият ефрейтор. — Тези генератори работят паралелно, оборудвани със сложна система за контрол, която ограничава загубите до минимум.

— Каква е причината за повредата? — попита Пулър.

Първият ефрейтор погледна към колегата си, който се прокашля и глухо отговори:

— Проблем с горивото.

— С горивото ли? Тоест с природния газ?

— Системата е с двойно захранване природен газ и дизел.

— Защо двойно?

— Ако притокът на газ спре, ние сме тотално прецакани. Дизелът се включва, когато основното гориво прекъсне. Освен това той играе роля и при възпламеняването на газа, което става при около шестстотин и петдесет градуса по Целзий. Нормалното съотношение газ-дизел е седемдесет и пет към двайсет и пет процента.

— Каква е причината за повредата? Споменахте проблем с горивото?

— Доколкото можем да кажем, става въпрос за окисляване на дизела или за органично замърсяване.

— Дизелът се окислява с течение на времето — поясни първият ефрейтор. — Окисляването може да се появи още при първата година от съхранението му и да произведе утайки. Вкарани в системата, те могат да причинят запушване на дюзите и горивните филтри, също както при автомобилите. А микроорганизмите се образуват от водния конденз в горивните тръби и подпомагат растежа на гъби и бактерии. Последните се смесват с горивото и постепенно запушват тръбите.

— Но би трябвало да има указания за предотвратяване на тези проблеми, нали?

Мъжете не отговориха.

— Хей! — повиши тон Пулър. — Армията има указания дори за използването на тоалетна хартия! Нима искате да кажете, че липсват указания за поддръжката на електрозахранването на най-големия военен затвор?

— Не, не — забързано отвърна вторият ефрейтор. — Разбира се, че има най-различни процедури, но аварии могат да се случат въпреки тях. Тази година беше дъждовна и в бункера проникнаха известно количество подпочвени води. Те биха могли да причинят рязко покачване на конденза. А и самите генератори са към края на нормалната си експлоатация. Трябваше да бъдат подменени още преди две години.

— Виновни за тази авария са съкращенията в бюджета — отсече колегата му. — На всичкото отгоре армията беше закупила големи количества нискокачествено дизелово гориво, което дълго време разяжда системата.

— Добре, ясно. При проверката на генератора вие сте открили запушване на тръбите с разни микроорганизми и утайки, нали?

— Случаят до голяма степен беше точно такъв, сър.

— И това е станало причина за аварията на генератора?

Двамата едновременно кимнаха.

— Когато дизелът, който се впръсква за запалване, е некачествен, природният газ не може да се възпламени — добави единият от тях. — Тоест връзката между горивата прекъсва и генераторът спира да работи.

— Което на свой ред оставя отключени всички врати в затвора — втренчено ги изгледа Пулър. — Вие сте отговорни за това съоръжение, така ли?

— Да, сър.

— Май трябва да помислите за нова кариера.

— Какво точно означава това, сър? — разтревожено попита единият ефрейтор.

— Означава, че както винаги безгранично мъдрата армия ще потърси върху кого да стовари вината. А до този момент вие двамата сте най-подходящите кандидати.

След тези думи Пулър се обърна и напусна бункера, оставяйки двамата да се споглеждат уплашено.