Дейвид Балдачи
Бягството (9)

9

Пулър описа широк кръг около Форт Левънуърт, където се намираше и ФВЗ. Очите му не се отделяха от електрическите стълбове. Нямаше как да види газовия генератор, защото той беше скрит зад високи бетонни стени, а тръбите на захранването бяха под земята.

Отвъд оградата от бодлива тел екип електротехници работеха при двойния трафопост, който беше свързан директно със сградата на затвора. Май точно той беше гръмнал по време на бурята, но нямаше как да разбере дали е така. Забарабани с пръсти по волана и се запита какво да прави. Миг по-късно в огледалото се появи един хамър, който спря зад него.

Военната полиция вече е тук, каза си той, извади служебната карта от джоба си и зачака.

От хамъра слязоха двама въоръжени мъже, които сложиха униформените си шапки и се насочиха към колата му. Пулър постави ръцете си така, че да ги виждат, и натисна с лакът бутона за страничното стъкло. Бавно, без резки движения.

— Какво мога да направя за вас? — попита той мъжа, който се приближи до шофьорската врата. — Ето служебната ми карта, тя удостоверява…

— Знаем кой сте, сър прекъсна го полицаят. Имаме заповед да ви отведем във Форт Левънуърт, където ви очакват за разговор.

Пулър бавно прибра картата си.

— Искате да карам след вас или предпочитате да се прехвърля във вашата кола?

— В нашата, сър. Стига да нямате нищо против. Отбийте още малко встрани, а ние ще се погрижим колата да ви чака.

Поне не казаха „ако изобщо се върнеш при нея“.

Качиха го отзад, редом до едното военно ченге. И двамата бяха млади, под трийсет, с изправени гърбове, сякаш бяха глътнали бастуни, упорито вирнати брадички, дебели вратове и очи, които не виждаха нищо освен получените заповеди. Пулър изобщо не направи опит да завърже разговор с тях. Те бяха само хрътките, които го водеха към ловеца.

Закараха го във Форт Левънуърт, където го предадоха на жена с безупречна лейтенантска униформа.

— Моля да ме последвате, господин Пулър — любезно го покани тя.

Е, по всичко личеше, че всички тук го познават.

Поеха по дълъг оживен коридор. Навсякъде по света военните съоръжения са център на най-различни дейности, но Пулър не си позволи да се разсейва. Нямаше представа дали не крачи към професионалната си смърт, или му предстои само поредната задача. А може би нещо съвсем различно.

Жената отвори една врата, побутна го да влезе и затвори след него. Токчетата и бързо заглъхнаха по коридора и той моментално забрави за нея.

Край малката маса в дъното седяха тримата, които вече познаваше: генерал Райнхарт, представителят на СНС Шиндлър и генерал Дофри. Звучат ми като някаква адвокатска кантора, помисли си Пулър. „Шиндлър, Дофри и Райнхарт“. Но от това не му стана по-добре.

— Добре ли си прекарвате в Канзас? — започна Шиндлър.

— Да, сър — отвърна Пулър. — Допреди десет минути.

— Седнете и слушайте внимателно какво ще правите оттук нататък — навъсено заповяда Дофри.

Пулър седна срещу тях. Шиндлър опипа вратовръзката си и облиза пресъхналите си устни.

— Докладваха ни, че не сте изпълнили заповедта на своя пряк командир — обяви той с хладен тон.

— По какъв начин, сър?

— Появили сте се тук след продължително нощно шофиране с цел да разследвате бягството на брат си.

— Да разследвам ли?

— Е, до този момент сте разговаряли с Челси Бърк, която работи в затворническата администрация. Надявате се да се срещнете и с редник Дейвис, от когото да получите допълнителни сведения. А след това сте направили оглед на трафопост, който е директно свързан с военния затвор.

Пулър изпита неволно възхищение от експедитивността с която бяха действали.

— Предполагам, че сте изчели всички достъпни материали за шпионската дейност на АНС — каза с лека усмивка Дофри. — Нали така, Пулър?

— Да.

— Върхът на айсберга — продължи генералът. — Би трябвало да знаете, че деветдесет процента от него остават под водата. Използвали сте кредитна карта за храна и гориво. Така ви проследихме.

— Добре е да го знам, сър.

— Разузнаването ни пази, — рече Шиндлър.

— Това важи ли за шпионирането на собствените ни хора? — попита Пулър, може би малко по-рязко от необходимото.

— Нима не допускате, че има американци, които работят за врага? — Шиндлър отхвърли въпроса му с презрително махване. — Някои наши съграждани са готови на всичко за пари! Дори най-големите банки и хедж фондове перат парите на картелите, по дяволите! Правят го десетилетия наред и подпомагат тероризма, вторачени единствено във всемогъщия долар!

— Щом казвате. А сега какво?

— Сега ще трябва да вземете решение, Пулър — каза Шиндлър.

— За какво?

— Дали да работите за нас, или да понесете последиците.

— А как по-точно ще работя за вас?

Преди да отговори, Шиндлър хвърли бърз поглед към генералите.

— Като правите точно това, което искате и заради което всъщност сте тук. Да разследвате бягството на брат си. Разликата е, че ние трябва да бъдем в течение на този процес. Направите ли крачка встрани, автоматично се прощавате с кариерата си.

— Решението е ваше, Пулър — добави Райнхарт. — А ние ще го уважим, независимо какво е то. Но ако откажете да работите за нас, моментално ще се озовете на борда на един транспортен самолет, който е готов за излитане. А за да бъдем сигурни, че няма да се върнете обратно в свободното си време, следващото ви назначение ще бъде в чужбина, смятано от утре. Имаме две неразкрити убийства в две различни бази — едната в Германия, а другата в Южна Корея. Армията все още не е решила в коя от тях да ви изпрати. Аз бих гласувал за Корея, а моят вот има доста голяма тежест.

Пулър го изслуша внимателно, но не бързаше да отговори. Бяха го притиснали в ъгъла и прекрасно го знаеха.

— Но защо аз? — попита най-сетне той. — Вие имате достъп до всички ресурси, от които се нуждаете: ОКР, военното разузнаване и така нататък. Изобщо нямате нужда от мен.

— Така е, Пулър — отвърна Райнхарт. — Но вие притежавате нещо, което изброените ресурси нямат.

Пулър знаеше какъв ще бъде отговорът, но предпочете да го чуе от устата на генерала.

— Вие сте негов брат — рече Райнхарт. — Израсли сте заедно. Служили сте заедно, макар и в различни родове войски. Ние знаем колко много ви е помогнал той при онова разследване в Западна Вирджиния. Знаем, че редовно сте го посещавали в затвора, знаем и за телефонните ви разговори. Никой не го познава по-добре. По тази причина сме на мнение, че имате най-големи шансове да го върнете обратно.

— Жив — добави Пулър.

— Абсолютно.

— Кога започвам разследването, ако приема офертата ви?

— Веднага.

— Без ограничения и допълнителни условия?

— Да, с изключение на условието да ни докладвате.

— А какво ще стане с хората, които са участвали в разследването досега? Няма как да им забраните да си вършат работата. А честно казано, аз не виждам как ще оставят случая в ръцете на един-единствен агент на ОКР.

— Ще работите паралелно с тях. Сам ще решите как.

— Без помощ от ваша страна?

— Ще видим какво можем да направим. Но всичко ще зависи от вас, Пулър.

— А прекият ми командир?

— Ще получите писмена заповед от него, разбира се — отвърна Шиндлър. — В комплект с всички разрешителни и пълномощия. Не сме очаквали, че ще приемете нещата на доверие.

— Окей, значи приемам. Ще започна разследването с разпит на вас тримата.

Мъжете в другия край на масата се спогледаха.

— Ние нямаме нищо общо със случая, освен що се отнася до интересите на националната сигурност, изискващи Робърт Пулър да се върне обратно в затвора — отсече Шиндлър.

— Преди малко казахте, че няма да има ограничения и допълнителни условия — отбеляза Пулър. — Нима сега твърдите друго?

— Не, но…

— Аз съм добре подготвен следовател — прекъсна го Пулър. — От опит знам, че някои хора си мислят, че не разполагат с ценна информация, но на практика е точно обратното. И тази ценна информация никога няма да види бял свят, ако аз не задавам въпросите и не анализирам отговорите.

Шиндлър кимна.

— Добре. Какво искате да знаете?

— Вие казахте, че случаят касае националната сигурност. Защо?

— Знаете с какво се занимаваше брат ви, докато работеше във ВВС, нали?

— Беше в СТРАТКОМ.

— Точно така. Стратегическото командване на въоръжените сили. Доскоро то отговаряше само за ядрената отбрана, но сега покрива още много неща — космически операции, противоракетна отбрана, кибер оръжия, оръжия за масово унищожение, глобално управление и контрол, наблюдение, разузнаване, стратегически удари и прочее. Списъкът е дълъг. Лично аз не виждам военна институция, която да е по-важна за сигурността на страната. Брат ви е работил както в Центъра за противоракетна отбрана в „Шайен Маунтин“, така и в щаба на СТРАТКОМ в базата „Офът“ в Небраска.

— Всичко това ми е известно, сър. Дори гостувах на брат ми, докато работеше в „Офът“. Но на по-късен етап той получи назначение в базата, която се намира тук, в Левънуърт.

— Това е вярно. СТРАТКОМ се разрасна бързо и базата „Офът“ се оказа тясна за него. Строежът на новия им дом вече започна, но ще продължи още няколко години. Левънуърт беше един от многото клонове на СТРАТКОМ.

— Разбирам — каза Пулър.

— На практика той имаше достъп до най-важните дейности на Стратегическото командване — добави Дофри. — Те никога не са имали по-добър от него — чакаше го блестяща кариера. Подготвяха го да оглави цялото проклето нещо. Щеше да получи поредното повишение малко преди всичко да се сгромоляса.

— Знам, че вие също сте от СТРАТКОМ. Работили ли сте с него?

— Не — поклати глава Дофри. — Назначиха ме, след като брат ви влезе в затвора. Оценката, която току-що изложих, беше дадена от хората, които са го познавали и са работили с него. По единодушното мнение на всички — и военни, и цивилни — той е бил сред най-добрите.

— Не се съмнявам в това — рече Пулър. — Винаги е бил отличникът — от гимназията до Академията на ВВС и след това.

— Като изключим онази „дреболия“ с държавната измяна — контрира Шиндлър. — Нека не я забравяме.

— Не съм я забравил — бавно каза Пулър. — И съм абсолютно убеден, че брат ми не е извършил подобно нещо. Но какво общо има кариерата му?

— Тя беше прекратена преди по-малко от три години, Пулър — поклати глава Райнхарт. — Голяма част от свръхсекретните данни в главата му са все още актуални. Разбира се, кодовете за достъп и някои други неща са променени, но основните технологии, стратегията и тактиката са си все същите. Знаете как е в армията. Винаги успяваме да постигнем единодушие по даден въпрос, а след това Конгресът ни отпуска парите. После всеки се бори за своя дял — униформените за част от командването и съответните повишения, а цивилните за парите. Едва когато всичко това се уреди, идва дългогодишният процес на изпълнение. Ние може да сме всякакви, но не сме бързи. Много от проектите с участието на брат ви все още са в процес на реализация. Той разполага с подробна информация за най-важните програми за сигурност на Съединените щати.

— Би бил изключително ценен за враговете ни — замислено промълви Пулър.

— Без съмнение — каза Райнхарт.

Пулър ги изгледа един по един.

— Може би не е избягал — рече той.

Върху лицата на събеседниците му се появи объркване.

— Не разбирам накъде биете, Пулър! — каза Шиндлър.

— Разбира се, че е избягал! Няма го!

— Не казвам, че не е напуснал затвора.

— Тогава какво казвате? — попита Шиндлър и нервно забарабани с показалец по масата.

— Казвам, че целият инцидент във ФВЗ е бил инсцениран. Може би той не е избягал, а е бил отвлечен от враговете ни.