Дейвид Балдачи
Бягството (70)

70

Генерал Райнхарт седеше срещу Робърт. Всички бяха в тайната квартира. Тя представляваше къща с три спални, разположена на една задънена улица в дълбоката провинция на Мериленд, носеща видими следи от скорошната икономическа криза. Беше уединена, но едновременно с това сигурна. С висока ограда и обслужващ персонал. На всеки два часа над нея прелиташе военен хеликоптер.

Райнхарт беше в униформа, а Робърт носеше джинси и суичър. Но въпреки това изглеждаха като равни по чин.

— Искам да вярвам, че си невинен по всички обвинения, Пулър — започна Райнхарт. — Нямам никакво желание да се върнеш в затвора, но, за съжаление, това не зависи от мен.

— Разбирам, сър.

Отстъпили в далечния край на стаята, Пулър и Нокс напрегнато слушаха.

— Ще бъда откровен с теб — продължи Райнхарт. — Независимо от всичко, което направи за предотвратяване на катастрофата в Пентагона, ние все още нямаме твърди доказателства, които да оборят присъдата ти.

— И това го разбирам, сър.

— Но въпреки това се предаде?

— Приех предложението на брат ми. Никога не съм имал намерение да бягам и да се крия. Просто се възползвах от шанса, който се появи пред мен. След това целите ми бяха ясни — да докажа невинността си и да се опитам да ликвидирам щетите, нанесени на държавата от истинските предатели.

— Имаш предвид Ренълдс.

— Дотолкова, доколкото само тя е все още жива. Дофри и Робинсън са мъртви. Те обаче са били принудени да предават страната си, докато Ренълдс го прави доброволно. Освен това не трябва да забравяме и за руския оперативен агент Антон Бок, който на практика е вербувал Ренълдс.

— Все още ми е трудно да го повярвам.

— Доколкото съм информиран, тя не се е появявала в АОЗС, така ли?

— Не е — отвърна Райнхарт. — Къщата и също е празна. По всичко личи, че е минала в нелегалност.

— Нормално — каза Робърт. — Особено след като разкрихме плана им.

— Но това все още не доказва твоята невинност.

— Така е. Поне не директно. Но се надявам, че са възникнали достатъчно съмнения, за да поискаме нов процес.

— Вече споменах, че това не зависи от мен, но ще използвам цялото си влияние в подкрепа на твоята позиция.

— Високо ценя отношението ви, сър.

— Все още не мога да приема, че сме допуснали шпионин на толкова висока позиция — поклати глава Райнхарт. — Тази жена успя да убие Дофри, Шиндлър и Картър!

— Със сигурност има качества — каза Робърт. — Освен това и е помагал Антон Бок, който също не е за подценяване. Достатъчно е да споменем, че е успял да си осигури място в програмата за обучение на чуждестранни военнослужещи в Левънуърт. Да не говорим за начина, по който е вкарал убиец в базата. Убеден съм, че е взел дейно участие и в операцията срещу Пентагона.

— Тоест зад всичко това стои Русия? — погледна го Райнхарт.

— Възможно е Бок да е работил за трета страна, но от обясненията на Ренълдс е ясно, че най-вероятно заповедите идват от Русия.

— Това съвпада с всичките им действия напоследък — рече Райнхарт.

— Които са типичен пример за стремеж към регионална доминация. Но ако Бок е работил за руснаците, значи и Ренълдс го е правила. Тя не е от хората, които кроят широкомащабни планове, но много я бива в изпълнението на конкретни заповеди. Знам го още от времето, когато с нея бяхме колеги в СТРАТКОМ.

— По мое мнение ще бъдеш оправдан от всеки военен трибунал — обади се Нокс.

— Бягството от затвора няма да ми донесе никакви точки — кротко я погледна Робърт. — Надеждата ми е да срещна разбиране, когато им обясня защо съм го направил.

— Аз пък мисля, че в момента имаме доста по-сериозни причини да те опазим жив — каза Пулър.

— Нима допускаш, че ще предприемат нещо? — скептично го изгледа Райнхарт. — Според мен правят всичко възможно да се доберат до Москва.

— Бях в близък контакт с Ренълдс и мога да кажа, че тази жена не обича да губи. Сигурен съм, че ще нанесе ответен удар. Още повече че силно ненавижда брат ми. На никого не пожелавам враг като нея. Ако не вярвате, попитайте мъртвия й съпруг.

— Наистина ли мислиш, че тя има пръст и в това, Пулър? — изгледа го Райнхарт.

— Не пръст, а цяла ръка.

— Е, добре — изправи се Райнхарт. — Ще задвижа нещата. Но отсега ви предупреждавам, че няма да бъде лесно. Не гарантирам за нищо.

— Никога не съм очаквал гаранции — отвърна Робърт.

Генералът излезе, а Пулър седна до брат си.

— Всичко ще бъде наред, Боби.

— Не ме залъгвай, младши. И двамата знаем как стоят нещата. Хубаво беше, че поговорихме човешки с Райнхарт, но съдиите и прокурорите искат факти. За да отменят присъда, трябва да имат абсолютно неопровержими доказателства. За съжаление, ние не притежаваме такива.

— Има само един начин да се сдобием с неопровержими доказателства — обяви Пулър.

— Кой е той?

— Да открием Ренълдс и да я принудим да направи самопризнания.

— Е, вече доста хора я търсят — каза Робърт.

— Но няма да я открият — заяви Нокс.

— Само ние можем да го направим — рече Пулър.

Двамата се втренчиха в него.

— Как? Затворени сме в тази къща.

— Има един човек, с когото още не съм говорил — отвърна Пулър.

— Кой?

— Дъщерята на Сюзан Ренълдс. Може би има някакви сведения за местонахождението на майка си.

— Но как ще отидеш да разговаряш с нея?

— Като изляза през вратата и тръгна да я търся, разбира се — каза Пулър, стана и напусна стаята.