Дейвид Балдачи
Бягството (69)

69

Пулър седеше на един стол и гледаше към брат си, който внимателно слушаше за развоя на събитията в Пентагона. Нокс беше на леглото между тях. Навън беше тъмно и валеше дъжд. Ръцете й леко трепереха.

— Слушам проклетия дъжд и си представям какво щеше да се случи в Пентагона днес.

— Отрядът за борба с биологичните оръжия успя да демонтира бутилките от главната водопроводна тръба — рече Пулър. — В момента са заети с почистване и масирани проверки.

— Значи все пак са променили аерозолната ебола в биологично оръжие на водна основа, а?

— Не знам, Боби — уморено отговори Пулър и разтърка лицето си. — Сега изясняват нещата. Заплахата беше неутрализирана, но проблемът остава.

— Заради Ренълдс и Бок — каза Робърт.

— В момента тече издирване, няма как да се крият дълго — добави Нокс.

— Не бъди толкова сигурна — рече Пулър. — До този момент успяха да направят почти всичко, за което се бяха подготвили.

— Освен да изтребят хиляди хора в Пентагона — контрира Нокс.

— Къде са отишли според вас? — попита Робърт.

— Е, не ми приличат на хора, които напускат фронта, когато загубят.

— Искаш да кажеш, че са някъде наоколо и чакат момента да опитат нещо друго? Дали пък нямат и план Б?

— Догадките винаги си остават догадки — каза Пулър, помълча и спря мрачен поглед върху лицето на брат си. — Време е, Боби.

— Време за какво? — бързо попита Нокс.

— Да се предам — тихо отвърна Робърт.

Нокс хвърли невярващ поглед към Пулър.

— Какво?! Да не сте полудели?

— Няма друг начин, Нокс — рече с въздишка Пулър.

— Чуваш ли се какво говориш?! — скочи на крака тя. — Все още нямаме доказателства, че е невинен. Ще го върнат обратно в затвора.

— Брат ми е прав — каза Робърт.

— Значи просто ще отидеш и ще се предадеш?

— Не съвсем — отвърна Пулър. — Има да се свърши и малко подготвителна работа.

— Каква по-точно?

— Много питаш — каза той.

— Само когато не получавам отговори.

— Как мислиш да го направим, младши? — попита Робърт.

— Ще ми трябва време, за да подредя нещата — изправи се Пулър. — Вие останете тук.

— Идвам с теб — решително обяви Нокс.

— Не си длъжна да го правиш.

— Знам. Но изборът е мой.

— Мога и сам да изложа случая с брат ми.

— Никога не съм твърдяла обратното. Но когато с теб има друг човек, при това устат като мен, това винаги помага.

— Устат, в смисъл че умее да лъже?

— Не. По-скоро човек, който знае как да изложи фактите и полуфактите по най-добрия начин. — Тя разклати ключовете на колата в ръката си и решително добави: — Да вървим!

 

 

След инцидента в Пентагона Райнхарт ги прие веднага. Пулър говори двайсет минути, а Нокс още пет.

Когато свърши, в кабинета се възцари тишина. Райнхарт седеше зад бюрото си и мълчеше, отпуснал преплетените си пръсти върху плота.

Нокс хвърляше нетърпеливи погледи към Пулър, но той седеше на мястото си и наблюдаваше Райнхарт.

Генералът прочисти гърлото си.

— Не мога да кажа, че одобрявам това, което сте направили, защото не го одобрявам — започна той. — Вашата задача е била да арестувате Робърт Пулър, а не да си сътрудничите с него. А вие не сте я изпълнили.

— Точно така, сър. Но вината е моя.

— За това могат да те изправят пред военен съд. Подпомагането на беглец лесно може да те изпрати в затвора.

— Така е, сър.

— Къде е той?

— В един мотел във Вирджиния.

— А ти твърдиш, че ви е помагал?

— Той посочи Пентагона като най-вероятната мишена. Но за него…

— Вирусът щеше да убие хиляди хора — прекъсна го Райнхарт. — А страната щеше да остане без военно ръководство.

— Всичко това е вярно — обади се Нокс, като местеше нервен поглед от единия към другия. — Според мен той многократно е изкупил вината си.

— Тук не става въпрос за изкупуване на вина, а за нарушение на закона — отсече Райнхарт, хвърли кос поглед към Пулър и добави: — Трябва незабавно да го арестуваш.

— Ще го направя, но при едно условие.

— Не си в позиция да поставяш условия, Пулър! — изръмжа генералът.

— Само едно.

— Добре знам какво си извършил. Рискувал си живота си за спасяването на други хора. Но в момента танцуваш по много тънък лед.

— Трябва да осигурите защита на брат ми.

— Защита?

— Той не може да се върне в затвора. Все още не.

— Те продължават да са на свобода, сър — подкрепи го Нокс. — Ренълдс, Бок и кой знае още кой. Проникнаха в Пентагона и по всичко личи, че имат шпиони навсякъде. Отдавна са наясно, че именно Робърт е осуетил плановете им.

— Вие двамата също. А това означава, че се нуждаете от защита точно колкото него.

Нокс погледна Пулър.

— Това не е лоша идея, поне на първо време.

— А какво ще правим с Ренълдс и Бок?

— Ще ги пипнем, Пулър — обеща Райнхарт. — Разполагаме с хиляди агенти, които ги търсят. Затворили сме всички входно-изходни пунктове! Няма как да се измъкнат. — Той помълча известно време, после тръсна глава. Мисля да прибавя и едно свое условие към вашето. И двамата получавате защита заедно с брат ти. По този начин ще сте в безопасност, поне докато не решим какво ще правим. Според мен сте си го заслужили.

— Това не ме устройва — каза Пулър. — Не съм приключил с тези хора, сър. Възнамерявам да им отвърна със съкрушителна атака.

— Разбирам те много добре. Но трите звезди на пагона ми сочат, че правомощията ми са хиляда пъти по-големи от твоите. Ето защо се покриваш и чакаш. Това е заповед. Имай предвид, че не обичам да повтарям заповеди. Ясно ли е?

Пулър мълчеше.

— Нямаш избор, Пулър — дръпна го за ръкава Нокс. — Това е единственият начин. Не можем да зарежем всичко точно сега.

Пулър въздъхна и каза:

— Ясно, сър.