Дейвид Балдачи
Бягството (66)

66

Разбира се, посещението в АОЗС мина без участието на Робърт. На входа показаха значките си и охраната ги придружи до кабинета на Ренълдс.

Един от пазачите отключи с резервния ключ и обяви:

— Тя ще бъде тук най-рано утре сутринта.

— Съмнявам се, че изобщо ще се появи някога — каза Пулър, включи осветлението и се насочи към бюрото. — Помниш ли думите ми, че нещо не е наред тук? — Той свали от лавицата снимката, която беше разглеждал. — Е, това е.

— Как така? — попита Нокс.

Той посочи снимката, на която бяха няколко мъже с по-младата Ренълдс в средата, и се взря в текста отдолу.

— Пише, че това е екипът по преговорите за СТАРТ.

— И какво от това?

Пръстът му се плъзна по редицата мъже.

— Познаваш ли някого?

— Това е Малкълм Ауст — посочи един от тях Нокс. — Но за него отдавна се знае, че е участвал в преговорите. Все още ли го подозираш, че си партнира с Ренълдс?

— Не разпознаваш ли никой друг? — попита Пулър, без да обръща внимание на въпроса й.

Нокс издърпа снимката от ръцете му и започна да разглежда всяко лице поотделно. Вниманието и беше привлечено от мъжа, застанал вляво от Ренълдс. Беше висок, добре сложен, с черти, които се запомняха лесно.

— Този ми изглежда познат — каза тя.

Пулър извади телефона си и го приближи.

— Тази снимка я направих от компютъра във Форт Левънуърт — кратко поясни той.

— Божичко, та това е той! — ахна Нокс, направила бързо сравнение.

— Хърватинът Иво Месич — каза Пулър. — Човекът, който е вкарал убиеца на брат ми в багажника на колата си.

— Но защо мислиш, че си е партнирал с Ренълдс?

— Тя е служител в Центъра за контрол на ОМУ. Двамата са работили заедно по споразумението СТАРТ. Освен това Ренълдс се е залепила и за Ауст, който си изкарва хляба с издирването на такива оръжия.

— Значи замислят нещо! Може би да откраднат ядрена бойна глава?

— Не знам. Доколкото ми е известно, ядрените бойни глави не се търкалят по улиците.

 

 

Напуснаха сградата и се насочиха към колата. Телефонът на Нокс иззвъня. Тя вдигна, послуша известно време и кимна.

— Добре, благодаря за информацията.

Прибра телефона с пребледняло лице.

— Какво има?

— Малкълм Ауст е мъртъв.

— Какво? — възкликна Пулър. — Как?

— Снощи трябвало да проведе конферентен разговор с Лос Анджелис, но не се обадил. Изпратили човек да го потърси в дома му, тъй като не отговарял и на имейла си. Открили го мъртъв. Прострелян в главата.

— Това означава, че се готвят да реализират плана си — замислено каза Пулър. — И вече се подсигуряват.

— Но що за план е това, Пулър? — рязко попита тя. — Защо нямаме никаква представа за него и не можем да го спрем?

— Разполагаме с достатъчно улики. Просто трябва да ги сглобим. А на наша страна е един от най-големите умове на света.

Той натисна педала на газта и колата се понесе в посоката, от която бяха дошли. Обратно при Робърт.

 

 

В мотелската стая Пулър и Нокс споделиха с Робърт за откритието си в кабинета на Ренълдс и за убийството на Малкълм Ауст.

— Върху какво е работил той? — попита Робърт. — Трябва непременно да разберем това, Джон. Няма друг начин да съкратим пътя към истината.

Пулър извади телефона си и набра Арън Райнхарт. Генералът беше в късно съвещание, но се обади след няколко минути. Пулър накратко му разказа какво са открили и какво подозират.

— Веднага ще проверя, Пулър — отвърна Райнхарт. — Междувременно ще обявя обща тревога и ще изпратя специализираните отряди да издирват Ренълдс и Иво Месич.

По време на този разговор Робърт работеше на компютъра си.

— Истинското му име е Антон Бок — обяви той, когато Пулър затвори. После завъртя лаптопа, за да видят текста и снимките. — През деветдесетте години е работил в екипа по преговорите за СТАРТ. Тук има пълен списък с имена, лични данни и снимки. Ето го, третия отляво, редом с Ренълдс.

— Биографията му? — попита Нокс.

— Бивш военен, бивш агент на КГБ. Има магистратура по биохимия и докторска степен по молекулярна биология.

— Химия и биология, значи — промърмори Пулър.

— Молекулярна — уточни Робърт.

— По всяка вероятност има опит и в ядрените технологии, иначе нямаше да бъде включен в екипа по преговорите — добави Нокс.

— Бил е там не толкова да брои ядрените глави, колкото да шпионира в полза на Русия — поклати глава Робърт. — А междувременно е вербувал и Ренълдс.

— Значи експерт по химия и биология. Какво трябва да ни говори това?

— Не всички оръжия за масово унищожение са ядрени. Последните са по-трудни за достъп и не могат да бъдат изработени без огромна инфраструктура и милиарди долари годишен бюджет. Но съществуват далеч по-евтини и по-лесни начини за биотероризъм. Биологичните оръжия са много по-близо до специалността на Бок.

— Учудвам се, че през цялото време е държала тази снимка в офиса си — каза Нокс.

— Защото така и не е разбрала, че успяхме да засечем появата на Иво Месич във Форт Левънуърт — поясни Пулър. — И изобщо не се е тревожила, че можем да направим връзката. Помниш ли какво ми призна Дан Ренълдс за баща си? Че ако му се удаде възможност, ще убие любовника на жена си. Според мен Сюзан Ренълдс и Антон Бок са много повече от бизнес партньори. Тя явно е искала да вижда лицето му всеки ден. А и кой би заподозрял нещо? Снимка за спомен от годините, прекарани в екипа на СТАРТ? Напълно нормално.

— Май си прав, младши.

Телефонът на Пулър звънна няколко часа по-късно. Беше Арън Райнхарт. Пулър го изслуша и стана на крака.

— Райнхарт иска да се срещнем с един човек — обяви той.

— Кой? — попита Нокс.

— Заместникът на Донован Картър.

— Какво може да ни каже той?

— С какво точно се е занимавал Малкълм Ауст напоследък.