Дейвид Балдачи
Бягството (29)

29

Нокс почука на вратата, а след това натисна и звънеца. Никой не отвори.

Тя се огледа, бръкна в джоба на якето си и извади нещо, което приличаше на шперц. Зае се с топката на бравата. Няколко секунди по-късно бутна вратата и влезе.

Пулър изчака за миг, после тръгна към къщата. Мина покрай колата на Макри и продължи към задния двор на триетажната сграда с тераса и остъклена врата към мазето. Липсата на пердета му позволи да надникне вътре. То се оказа недовършено, с голи бетонни стени и струпани край тях кашони.

Ключалката беше проста, той проникна вътре за секунди и се насочи към стълбището. Отгоре се чуваха стъпки — вероятно Нокс оглеждаше обстановката. Но къде беше Макри? Тя не отвори входната врата, въпреки че колата й беше пред къщата. В следващия миг Пулър чу пукот от стрелба. Светкавично измъкна пистолета си, приклекна и се ослуша. Изстрелите бяха два, комбинирани със страничен шум. След първия се разнесе трясък, сякаш някой се беше блъснал в нещо. Вторият беше придружен от остър вик и глух тътен на падащо тяло. Нокс? Или Макри, ако все пак се окажеше, че си е у дома?

Взе стъпалата по три наведнъж и се озова пред вратата в горния край на стълбището. Побутна я и предпазливо надникна вътре.

Не видя никого. Огледа още веднъж стаята, след което продължи по коридора с насочен пистолет.

После спря.

Нокс се беше навела над проснатата на пода Макри, от чиито гърди шуртеше кръв. Дясната й ръка продължаваше да стиска пистолета.

— Не мърдай, Нокс! — извика Пулър, готов да реагира на евентуалния й опит да се обърне и да стреля по него.

Но тя вдигна пистолета над главата си и отмести пръст от спусъка. Беше ясно, че се предава.

— Сложи го на пода и го изритай към мен! — заповяда той.

— Тя има нужда от линейка — каза Нокс.

— Виждам. Ритни пистолета насам, а аз ще се обадя.

Нокс се подчини. Пулър хвана оръжието за дулото и го сложи на масата. След това извади телефона си и набра 911.

— Отдръпни се от нея, а след това легни на пода с ръце на тила — заповяда той.

— Опита се да ме убие, Пулър!

— Тепърва ще разберем дали е така. А сега направи каквото ти казвам.

Нокс се подчини, а той се наведе над Макри, която лежеше по гръб до някакъв стол, покрила лицето си с длани. От малка дупчица на тъмната й блуза течеше кръв и петното бързо се разширяваше. Той докосна с пръст сънната й артерия, но пулс нямаше. Широко отворените й очи бяха започнали да се оцъклят, а ръцете и вече изстиваха.

— Мъртва е, Нокс. По всичко личи, че си я улучила право в сърцето.

— И аз така си помислих — отвърна с нестабилен глас Нокс.

— Какво се случи? Защо изобщо си тук?

Тя понечи да се надигне, но той рязко повиши тон:

— Остани там, където си! Няма да повтарям повече!

Нокс замръзна за миг, после отново легна на пода.

— Дойдох да я разпитам — каза тя. — Мислех, че ще го направим заедно, но знаеш какво се получи. Благодаря, че ме заряза на гробището. Наложи се да се върна пеша.

— Защо реши да я разпиташ?

— Защото не е претърсила надзирателите.

— По-подробно, ако обичаш.

— Снощи прегледах бележките ти от разпита. Тя е признала пред теб, че не е заповядала обиск на надзирателите и охраната с цел да открие уреда, който имитира стрелба и експлозии. Защото била убедена, че никой от персонала няма нищо общо с това. Разбира се, убеждението и не я оневинява, тъй като е била длъжна да го направи. Причината за обратното може да бъде само една… — Нокс извърна глава и го погледна отдолу на горе.

— И каква е тя?

— Ако служителите се окажат чисти, подозрението би паднало върху самата нея.

— Така е. Липсата на заповед за обиск е била нещо като осигуряване на алиби.

— Значи и ти си на същото мнение? Затова ли си тук?

— Видях как използва шперц, за да проникнеш в къщата. Аз предпочетох задния вход, а след това чух два изстрела.

Тя посочи далечната стена. Пулър се обърна. Куршумът се беше забил в гипсокартона, близо до един от винтовете.

— Стрелях само миг по-късно — добави Нокс. — Но улучих.

— Защо си тук? Имаш ли заповед?

— Не.

— Тоест каквото и да беше открила, то нямаше да бъде допуснато от съда.

— Не съм чак толкова загрижена за юридическите тънкости, Пулър. Просто искам да си свърша работата.

— Значи влизаш и тя стреля по теб. Но факторът изненада е на нейна страна, освен това е офицер с достатъчно опит. Как така не те е улучила от толкова близко разстояние?

— Зърнах я милисекунда преди да стреля, и ритнах стола в нейната посока. Едновременно с това се проснах на пода и стрелях от там. Аутопсията ще потвърди траекторията.

Пулър погледна преобърнатия стол до тялото на Макри.

В далечината се дочу вой на сирени, който бързо се усилваше.

— Ако се беше появил преди мен, сега със сигурност ти щеше да лежиш по корем, опитвайки се да обясниш какво е станало — каза тя. — Или щеше да си мъртъв.

— Изключено — поклати глава той. — Преди всичко, защото изобщо нямаше да ми хрумне незаконно влизане.

— Е, няма как да върна назад нещата.

Пулър пристъпи към прозореца. Пред къщата спряха две полицейски коли и една линейка.

— Сега ти командваш парада, Пулър. Как мислиш да постъпиш?

— Мамка му! Ставай, Нокс.

Тя бавно се подчини и го погледна въпросително. Той мълчаливо и подаде пистолета.

— Признавам, че съм изненадана — каза тя. — Мислех си, че ще ме хвърлиш на вълците.

— Все още мога да го направя.

— Какво ще им кажем? Истината е, че влязох тук незаконно, и то въоръжена. Може да изглежда, че Макри просто е искала да защити себе си и дома си, а аз съм я застреляла.

— Ще им кажем истината.

— Като нищо ще бъдем обвинени в нахлуване с взлом.

— Не. Първоначално ти почука и натисна звънеца. Нали й се представи със служебните си документи?

— Абсолютно. Тя знаеше коя съм, но въпреки това стреля.

— Добре. Придържай се към моите думи.

Отначало полицията беше скептична, но показанията на Пулър бяха твърди и убедителни, както и тези на Нокс. Техните правомощия имаха голяма тежест пред местните власти, които добре знаеха за последните събития във военния затвор.

— А какво ще правим с тялото? — попита единият от полицаите, свел поглед към Макри.

— Тя е армейски капитан на активна служба, застреляна в дома си. Това означава, че случаят несъмнено е под юрисдикцията на ОКР. Ние го поемаме с ангажимента, че всичко ще бъде съхранено.

— Не съм много сигурен в това — колебливо каза по-възрастното ченге.

— В такъв случай вашите началници ще се свържат с моите, след което всичко ще бъде наред. Засега тялото остава в къщата и нищо няма да се пипа.

В крайна сметка полицаят кимна и измъкна мобилния си телефон.

— Това е далеч над правомощията ми.

Един час по-късно ченгетата отстъпиха мястото си на екипа криминолози от ОКР, който пристигна от Форт Левънуърт. Те направиха подробен оглед на местопрестъплението, след което прибраха тялото в найлонов чувал и го изнесоха на носилка.

Пулър им помагаше, а Нокс отиде да чака в съседната стая по изричното му настояване.

Агентите свършиха работата си и напуснаха къщата. Пулър и Нокс останаха сами.

— Криминолозите ще потвърдят абсолютно всичко, което ти казах, Пулър — увери го тя.

— Криминолозите могат да правят много неща, но не и това, Нокс — поклати глава той. — Поне не изцяло.

— В следващата секунда щях да съм мъртва! — разпалено отвърна тя. — Беше на кантар — или аз, или тя. Какво друго би могло да бъде?

— Например че се появяваш тук, за да ликвидираш Макри и да й затвориш устата.

— Охо, значи вече ме подозираш не само в съучастие в някакви тъмни дела, но и в предумишлено убийство?

— Аз не те познавам, Нокс. Ти почука на вратата ми, но това не означава, че си спечелила моето доверие.

— Нито пък ти си спечелил моето.

— Така ли? А кой не позволи на ченгетата и агентите на ОКР да те арестуват? Кой ти върна оръжието и потвърди версията ти? Кой не пожела да ти сложи белезниците, които всеки друг на мое място би ти щракнал? Наистина ли нищо от това не затвърди доверието ти в мен?

Гневът бързо я напусна, заменен от притеснение.

— Наистина ценя всичко това, Пулър. Евентуалният арест нямаше да ми се отрази добре.

— Естествено, че нямаше. Но това се отнася и за тези, които стоят зад теб в УРС, а те никак не са малко.

Последните му думи бяха чиста провокация.

Нокс се отпусна на близкия стол.

— Много мислих върху това, което каза на гробището — каза тя и го погледна насмешливо. — Признавам, че аналогията с братята Къстър беше повече от оригинална.

Пулър се облегна на стената в очакване да чуе продължението.

— Какво знаеш за съдебния процес срещу брат ти?

— Нищо. Беше обвинен в държавна измяна и съответно осъден. Не знам нищо повече.

— Но бягството на брат ти е изнервило доста хора от средите на разузнаването.

— Това ми е ясно и без да ми го напомняш.

— Имам чувството, че не биваше да ти казвам всичко това.

— Много неща не бива да се правят.

— Дойдох тук не само заради твоите записки по разследването, а и за още нещо.

— Какво нещо?

— Открихме и проследихме няколко депозита в сметка на Каймановите острови, която капитан Макри си е открила преди месец. Общата сума е един милион долара.

— Подкупът за това, което е направила?

Нокс кимна.

— Откъде идват парите?

— Оказаха се непроследими дори за нас. Извадихме късмет, че я засякохме, но източникът си остава загадка.

— Как стигнахте до нея?

— УРС дочу слухове, нищо повече. Но те бяха достатъчно странни, за да ни насочат към ФВЗ. Направихме проверка на персонала, при която изскочиха няколко подозрителни имена. Сред тях беше и това на Макри.

— В служебното и досие нямаше нищо необичайно.

— Живяла е сама, без никакви роднини наблизо, крайно амбициозна.

— Мнозина военнослужещи са такива.

— Тя обаче е имала доста дългове.

— Защо? Армията е поела обучението и в Уест Пойнт.

— Става въпрос за дългове на борсата, свързани предимно с нискодоходни акции. Била е вътре с около осемдесет хиляди долара — сума, която спокойно би могла да се покрие от подкупа и пак да й останат достатъчно средства за приличен живот.

— Това го нямаше в досието й.

— Така е. Армията не се интересува от личните финанси на своите служители, а и падежът на задълженията и все още не беше настъпил.

— Но въпреки това вие ги засякохте.

— Да.

— Защо не си ми казала нищо за това, по дяволите? — намръщи се Пулър.

— Казвам ти го сега, въпреки че шефовете ми със сигурност ще ме уволнят, ако научат. — Тя скръсти ръце пред гърдите си, облегна се назад и изпусна дълбока въздишка. — Ние с теб имаме коренно различно обучение, Пулър. Още от първия ми ден в армията започнаха да ми внушават, че трябва да работя под прикритие. Това означава да не се доверявам на никого извън своя кръг, да крия тайните си, а когато се налага да прибягвам и до откровени лъжи. Казано с други думи, мен са ме учили да отблъсквам и мамя, точно както теб са те учили да разследваш местопрестъпленията. Години наред съм усъвършенствана тези умения. Просто не знам какво ще се случи, ако командването научи за този разговор.

— Тогава защо го провеждаш? — попита Пулър.

Тя се засмя, но после отново стана сериозна.

— Заради честността ти, а и защото проклетото ти благородство ме кара да се чувствам някак… засрамена. Не ми е комфортно, когато те заблуждавам. Мислех, че отдавна съм се издигнала над подобни емоции, но се оказа, че не е така.

— И сега какво? — попита след продължителна пауза той.

— За мен нещата са ясни — отвърна тя. — Моля те за втори, а може би и за трети шанс, но не бих те обвинила, в случай че този път откажеш да ми повярваш.

Пулър помълча и каза:

— Онзи белег и раната под него са достатъчно истински. Забелязах как куцаше на влизане в къщата, видях и гримасата ти, когато седна на стола. — Той извърна очи към съседната стая. — Предполагам, че си паднала точно на тази страна, когато си се хвърлила на пода да избегнеш куршума. Адски те боли, нали?

— Да — каза Нокс. — В момента съм готова на убийство за таблетка болкоуспокоително…

— Е, Деветстотин и втора група в Левънуърт подчинена ли е на АНС? — попита той.

— АНС е навсякъде, Пулър. А Деветстотин и втора не е изключение.

— Разбирам колко ти е трудно да изречеш тези думи.

— Обучението си е обучение, но въпреки това възнамерявам да се възползвам от малкото свободна воля, която ми е останала.

— Окей. Това все пак е начало.

Телефонът му иззвъня миг по-късно. Беше Шайрин Кърк.

— Здрасти, Шайрин — вдигна той. — Може ли да ти звънна след няколко минути? В момента съм зает.

— Не, не можеш — отсече Кърк. — Къде си?

— В Левънуърт.

— Аз също.

— Моля?!

— Току-що кацнах и в момента се придвижвам с такси, за да те открия.

— Какво търсиш в Канзас, по дяволите?

— Това не е за телефон. Не можем ли да се срещнем някъде?

Пулър стрелна с очи Нокс, която напрегнато го наблюдаваше.

— Да, има едно заведение… — Продиктува адреса и добави: — В момента съм с един агент на УРС. Бих искал да присъства и тя.

— Предпочитам да говорим насаме.

— Тя също ще дойде, Шайрин. Аз й се доверявам, значи можеш да й се довериш и ти.

— След трийсет минути — рязко отвърна Кърк и прекъсна връзката.

— Кой беше? — попита Нокс.

— Шайрин Кърк, моя позната от военната прокуратура.

— Откъде идва?

— От Вашингтон.

— Защо е била толкова път?

— За разговор на четири очи. Сигурно е важно.

— Благодаря за доверието. Но ако тя се чувства неудобно, бих могла да…

— Не, Нокс. Вече сме екип, значи оставаме заедно.

— Сигурен ли си?

— Хайде да тръгваме.