Дейвид Балдачи
Бягството (26)

26

Пулър седеше на предния капак на колата си на паркинга на Националното гробище във Форт Левънуърт. На изток от него течеше река Мисури, отвъд която се простираше щатът Мисури. Малко по на север реката правеше широк завой, който имаше извивките на камбана. Там се намираше военното летище „Шърман“.

Изправена на крачка от колата, Нокс любопитно го наблюдаваше.

— Какво всъщност търсим тук? — попита тя, плъзгайки поглед по белите надгробни камъни, под които лежаха повече от трийсет хиляди души.

— Това гробище е създадено от Линкълн през хиляда осемстотин шейсет и втора година, когато северняците са губели битките в Гражданската война. То е първото от дванайсетте национални гробища, които са изградени от него.

— Ясно. А причината за този малък урок по история?

Пулър се плъзна от капака и краката му опряха в земята.

— Той е знаел, че конфликтът ще бъде тежък и продължителен, но победените не строят гробища. Президентът на една изтощена и разпокъсана страна не гради нищо национално, ако не вярва, че ще спечели войната и страната ще бъде обединена.

— Линкълн със сигурност е бил решителна личност — каза Нокс, все още объркана от думите на Пулър.

— Нерешителните никога не печелят каквото и да било — отвърна той и тръгна бавно между камъните, следван от Нокс.

— Прочети този надпис — каза той, — спрял пред една надгробна плоча.

— Томас Къстър — подчини се тя. — Два медала на честта, капитан от Седми кавалерийски полк на щата Охайо.

— Той е първият от четиримата герои от Гражданската война, наградени с два медала на честта, и един от деветнайсетте такива в цялата история на Съединените щати. И двата си медала получава за щурм на вражеските позиции и пленяване на полковите знамена на Конфедерацията. При втория щурм е ранен в лицето, но успява да грабне знамето и да го пренесе през фронтовата линия, целият в кръв.

— Чакай малко… Къстър? Той не е ли…

Пулър се отпусна на колене пред надгробния камък.

— По-малкият брат на Джордж Армстронг Къстър — каза той. — Загива в битката с индианците при Литъл Бигхорн, когато е на трийсет и една, заедно с брат си и неговия батальон от Седми кавалерийски полк. Там намира смъртта си и по-малкият им брат. Вината е на Джордж Къстър, който умишлено се откъсва със своите бойци, за да изненада индианците. В резултат на тактическата му грешка те ги избиват. Брат му Том, носителят на два медала на честта, е добър, дори велик воин, участвал в безброй сражения. Не му е било трудно да види това, което е виждал и брат му — риска, на който се излагат.

— Но въпреки това се сражава рамо до рамо с него — сбърчи вежди Нокс, помълча малко и с нестабилен глас добави: — Макар и да е бил сигурен, че ще загубят.

— Или по-скоро, че ще бъдат изклани.

— Тоест семейството надделява над разума?

— Семейството е всичко.

— Нима искаш да кажеш, че ти си Том, а Робърт е Джордж? — попита тя. — И покорно следваш брат си по пътя към катастрофата?

Той се обърна да я погледне, но не отвърна нищо.

— Къде остана твоята обективност? Решимостта да търсиш единствено истината, без значение къде може да те отведе тя. И без значение кого ще засегне.

Пулър скочи на крака и се надвеси над нея. Тя инстинктивно отстъпи назад.

— Когато облякох униформата, аз се заклех, Нокс! Боби е моята кръв, но такава е и армията на Съединените щати! По тази причина възнамерявам да водя разследването напълно обективно и да търся отговорност от всички замесени. От абсолютно всички!

— Тогава защо ме доведе тук? — объркано попита тя.

— За да ти напомня, че съм готов да пожертвам брат си и всеки друг, ако това означава да си свърша работата и да раздам правосъдие. Той замълча за момент и добави: — А ти какво би пожертвала?

— За какво говориш? — попита с разширени очи Нокс. — Как така нещата изведнъж опряха до мен?

— Готова ли си да жертваш лоялността си към УРС, АНС, или за когото там работиш?

— Този разговор вече сме го водили. Ти свали маската ми и аз обещах, че ще работя с теб. Какъв е проблемът?

— Питах те дали разквартируваната тук Деветстотин и втора група на военното разузнаване е свързана с АНС, а ти ми отговори „Боя се, че не мога да говоря по този въпрос“! — изръмжа Пулър с глас на разгневен старшина.

— Виж какво, разбирам, че си ядосан, и вероятно имаш право да бъдеш, но не мислиш ли, че да ме доведеш на това гробище е прекалено мелодраматично и…

— Ще те попитам за последен път! — безцеремонно я прекъсна той. — Готова ли си да ми пазиш гърба, независимо от обстоятелствата? Защото, ако не си, нямам никаква полза от теб и всеки от нас трябва да си поеме по пътя.

Настъпи продължителна пауза.

— Вече ти казах, че не обичам да мамя хора като теб, Пулър. И наистина е така.

— Това не е отговор.

— Какво искаш от мен?

— Едно много просто нещо: да отговориш на въпроса ми.

— Мога да ти дам отговор, но той няма да е този, който очевидно… искаш. — Гласът й заглъхна на последната дума.

— Е, и това ми стига — каза той, завъртя се на пети и бързо тръгна към колата си.

Запали двигателя и рязко потегли, оставяйки я насаме с лоялния брат Томас Къстър.