Дейвид Балдачи
Бягството (11)

11

Джон Пулър получи текущите си заповеди. Зададе още няколко въпроса на Дофри, Шиндлър и Райнхарт, а в отговорите, които получи, не се съдържаше нищо конкретно. Добрата новина беше, че вече може да действа открито. Имейлът от прекия му командир съдържаше официални пълномощия за провеждане на разследването заедно с всички необходими електронни подписи на висшестоящите. Тримата мъже наистина разполагаха с властта, която твърдяха, че притежават. А той се почувства като шериф, на когото току-що са върнали служебната значка.

Не обичаше да се промъква и да се старае да остане незабележим. А в конкретния случай искаше хората да знаят, че е поел разследването. Искаше да изглежда заплашителен. Когато се чувстват застрашени, хората с гузна съвест често допускат грешки. Единствената разлика в случая беше, че обект на разследването е собственият му брат. Но Робърт притежаваше блестящ ум. Дали щеше да допусне грешка? Нима имаше човек на този свят, който да познава Джон Пулър-младши по-добре от него?

Той знае как мисля. И как действам.

Но и аз знам същото за него.

Тези мисли обаче не го успокояваха. От тях му призляваше.

Преминал успешно през системата за сигурност на затвора, той пое нагоре по стълбите, които водеха към помещението за свиждане. Там пожела да се срещне с дежурния офицер, капитан Ленора Х. Макри, на която показа пълномощията си и обясни целта на своето посещение.

Жената го прие в кабинета си. Тя беше на трийсет и няколко, ниска и стегната, с прибрана на кок коса, в която проблясваха бели нишки. Беше напрегната, а от изражението й личеше, че не изгаря от желание за сътрудничество с него. Това не беше добре, тъй като в момента Макри временно изпълняваше длъжността комендант на ФВЗ.

— Какво мога да направя за вас, господин Пулър? — попита тя.

— Аз водя разследването, свързано с бягството на Робърт Пулър.

— Който ви се пада брат — хладно уточни тя, влагайки в тези думи всевъзможни намеци. — Лично аз смятам, че самото ви участие в това разследване е абсурдно. Постарах се това мое мнение да стигне до когото трябва по съответните канали.

— Имате пълно право да го направите — сви рамене Пулър.

— Излишно е да го казвате — все така хладно продължи тя. — Кръвта вода не става, а в случая се нуждаем от максимална обективност. Не виждам как ще водите разследването по безпристрастен начин.

— Аз съм служител на ОКР — каза Пулър и се размърда в стола си. — Заповедта ми е максимално ясна, капитан Макри: да го върна обратно, независимо че е мой брат. За тази цел разполагам с нужните правомощия. Ако имате проблем да ми сътрудничите, искам да го чуя още сега.

Тя спокойно устоя на погледа му.

— Нямам такъв проблем. По мое мнение проблемите могат да се появят единствено около вас. И така, с какво мога да ви помогна?

Просто и ясно, помисли си Пулър. Жената насреща му се справи добре. Не забрави да си измие ръцете със „съответните канали“, след което не се поколеба да сподели личното си неодобрение относно участието му в разследването, при това без да му отказва сътрудничество. В момента беше само капитан, но веднага си пролича, че не е равнодушна към евентуалното си повишение.

Нима всички не са такива?

Пулър изложи фактите, които беше научил, и я помоли за потвърждение.

— Това отговаря на истината — каза Макри. — Но пропуснахте изстрелите и експлозията.

— Изстрели и експлозия? — изненадано примигна Пулър. — Никой не ми е споменавал за тях.

— Може би не сте задали правилните въпроси. Предлагам ви тази информация напълно доброволно, изцяло в интерес на разследването. Именно стрелбата и експлозията ни принудиха да поискаме подкрепления от базата.

— Установихте ли произхода на изстрелите?

— Не.

— А на експлозията?

— Казах експлозия, защото в началото приличаше на такава.

— На смяна ли бяхте?

— Да. И много други хора чуха звуците, които бяха доста отчетливи.

— Но на практика не е било експлозия, така ли?

— Току-що казах, че в началото прозвуча като такава. Но впоследствие не открихме следи от нея.

— Предполагам, че същото се е случило и с изстрелите.

— Точно така. И за тях не открихме никакви доказателства.

— Може би звукови ефекти?

— Това е единственото логично обяснение. Вероятно знаете, че надзирателите тук не носят оръжие. Следователно никой от тях не би могъл да стреля. Всички затворници бяха претърсени, но не открихме нито оръжие, нито някаква друга контрабанда.

— С изключение на беглеца. Не сте го претърсили, понеже е изчезнал.

— Именно.

— Но все пак въпросните звуци са били произведени от някакъв уред.

— Съгласна съм. Но не открихме нищо. Разбира се, разследването продължава.

— Бяха ли претърсени и надзирателите?

— Моля? — погледна го неразбиращо Макри.

— След като шумът не е бил дело на затворниците, може би го е причинил някой от надзирателите? — погледна я с очакване Пулър.

— Защо би го направил?

— Можехте да зададете този въпрос директно на нарушителя, ако бяхте обискирали и надзирателите.

— Отказвам да повярвам, че човек от персонала е замесен в нещо такова. Това е просто невъобразимо!

— Помислете малко, капитан Макри — изгледа я Пулър. — Не откривате нищо у затворниците, не откривате нищо и в килиите. Ако приемем, че външните посетители се подлагат на строг контрол, както би трябвало да бъде, остава единствено възможността апаратурата да е внесена от някой ваш служител.

Тя видимо се ядоса от тези думи, но не каза нищо.

— Какъв е статутът на прекия ви началник? — попита Пулър.

— Полковник Тийг ползва отпуск.

— Държат го отговорен за всичко това, така ли?

— Ползва отпуск.

— Водили ли сте някога собствено разследване, капитан Макри?

— Да, в конкретния случай проведох предварително разследване. Но вие добре знаете, че в момента с това се занимават други институции: военното разузнаване и още следователи от ОКР освен вас, и някакви хора от Вашингтон.

— А какво разкри вашето „предварително разследване“?

— Разкри, че Робърт Пулър е избягал по неизвестен засега начин.

— А мъртвецът?

— Какво за него?

— Идентифицирахте ли го?

— Все още не.

— Някой друг затворник да липсва? Или надзирател, помощен персонал, цивилен? А във Форт Левънуърт? Налице ли са тамошните хора?

— И на двете места беше извършена обстойна проверка. Всички са налице.

— Но тук има и затвор за цивилни. Плюс областен военен затвор. Проверили ли сте там?

Въпросът очевидно я изненада.

— Не виждам какво общо могат да имат тамошните служители — отвърна тя. — А ако от този затвор е избягал някой, ние със сигурност щяхме да бъдем уведомени. Освен това техните надзиратели нямат достъп до ФВЗ.

— Вие сте от Петнайсета бригада на военната полиция — втренчено я изгледа той.

— Вярно е.

— Бригадата се състои от два батальона Четирийсети и Седемстотин и пети.

— Каква е връзката?

— Петнайсета бригада отговаря за ФВЗ и за Областния затвор. Полковник Тийг е не само комендант на ФВЗ, но и командир на Петнайсета бригада. Редът е бил възстановен от специалните части в нея. В допълнение Четирийсети батальон е сформиран главно защото Седемстотин и пети е в Близкия изток, за да управлява тамошните затвори. От всичко това следва, че този тук практически се охранява от бригадата и нейните два батальона. Нима твърдите, че те не се застъпват при смени? Че никой от ФВЗ не е работил в Областния затвор или обратно?

— Не твърдя подобно нещо — смутено рече тя.

— Следователно персоналът и на двата обекта има отношение към моето разследване, нали така?

— Предполагам, че да — най-после каза тя. — Извинявам се, ако съм възприела погрешно вашето искане.

— Как ще обясните присъствието на мъртвеца в килията на брат ми?

— Никак. По тази причина разследването продължава.

Решил да смени посоката на разговора, той обяви:

— Искам да видя трупа.

Макри облиза устните си. Пулър знаеше, че въпреки враждебните чувства, които вероятно изпитваше към него, тя няма как да му откаже. Убийството винаги върви в комплект с труп. А в качеството си на служител на ОКР, оторизиран да разследва това конкретно убийство, той имаше всички права за достъп до тялото.

— Ще го уредя — обеща тя. — В момента трупът се намира във Форт Левънуърт.

— Благодаря.

— Моля — сухо отвърна тя.

— Ще се наложи да говоря и с екипите, които са възстановили електрозахранването и са ремонтирали генератора.

— Това също може да се уреди.

— Искам да прегледам и записите на охранителните камери през въпросната нощ.

— Нямаше ток — напомни му тя.

— Но камерите работят и на батерии.

— Само онези от тях, които са в коридорите и общите части. Камерите на килиите нямат такова захранване.

— Като се замисли човек, липсата на постоянно наблюдение е голяма слабост.

— Не сме перфектни. Предполагам, че след този инцидент и камерите в килиите ще имат резервно захранване.

— Мислех, че системата е направена така, че при спирането на тока вратите автоматично се заключват. Но въпреки това вие сте били принудени да поискате помощ от военната полиция. Защо?

— По всичко изглежда, че са ни хакнали — неохотно отвърна тя.

— Как така са ви хакнали?

— Сам казахте, че вратите се заключват автоматично при спиране на тока. Но това не се случи. Те се отключиха.

— И според вас това е дело на хакер? Как е възможно?

— За съжаление, част от нашите служители вкарват всякакви лични приспособления — телефони, таблети и прочее. И редовно използват служебните компютри, за да се логнат във външни мрежи. Това е строго забранено, но хората са си хора.

— Тоест някой е позволил външна намеса — каза Пулър. — Хакерът е променил кода, така че при авария вратите да се отключват, нали?

— Да.

— Някакви улики в тази посока?

— Не.

— Но вие потвърдихте, че е имало хакерска атака.

— Това все още е само предположение, но лично аз не виждам как другояче е възможно да се случи.

Аз пък се сещам за поне още един начин, помисли си Пулър.

— Искам да разгледам всички записи, с които разполагате — добави на глас той.

Макри отново навлажни устните си.

— И това мога да го уредя.

— А подкрепленията на военната полиция от Левънуърт? Искам да разговарям с участници в операцията.

Тя само кимна.

— И накрая още един въпрос, капитан Макри — продължи Пулър. — Сигурна ли сте, че нямате собствена теория за всичко, което се е случило?

— Не, нямам.

— Дори предчувствия?

— Не обичам предчувствията, господин Пулър. Те често водят до грешки, а грешките — до преждевременен край на кариерата в армията.

— В такъв случай ви оставям да се грижите за своята кариера, но само след като изпълните ангажиментите, които поехте току-що.

Макри го погледна втренчено, а след това посегна към стационарния телефон на бюрото си.