Даниел Стийл
Вълшебна нощ (9)

9

Докато Шантал бе в Хонконг на гости на дъщеря си, Жан-Филип, Валери и децата им заминаха за семейната къща в Мейн. Валери и брат й я бяха наследили от родителите си, когато майка им почина две години след баща им. Бяха прекарвали всички лета през детството си тук. А сега планираха почивките си всяко лято така, че двете деца на брат й и нейните три да са заедно през ваканциите. Оставаха цял месец и ваканциите винаги връщаха Валери и брат й към щастливите спомени от детските им години. Къщата бе много важна за тях и двамата бяха доволни, че съпрузите им също я харесват и са съгласни да прекарват отпуските си всички заедно.

Братът на Валери беше пет години по-голям, банкер, а съпругата му бе педиатър в Бостън. Двете с Валери се разбираха чудесно. Децата им бяха малко по-големи от нейните, но не достатъчно, за да не се сприятелят. Жан-Луи, Изабела и Деймиън обичаха братовчедите си.

Тази година Валери се надяваше да намери мир и спокойствие тук, както ставаше винаги. Напоследък между нея и Жан-Филип имаше такова напрежение, че тя копнееше за нощите със светулки, щурци и падащи звезди, за малката лодка. Беше идилично място, където обикновено забравяха за грижите си. Но тази година Валери се чувстваше така, сякаш проблемите им бяха за качени за тях. След като пристигнаха в Мейн, напрежението между нея и Жан-Филип остана същото като в Париж.

— Какво става с вас двамата? — най-после я попита снаха й Кейт.

Валери й разказа цялата сага за заминаването за Пекин.

— Олеле! Кофти работа — каза Кейт със съчувствие. — Твоята кариера или неговата. Не бих искала да имам подобен проблем. Ние преминахме през нещо такова по време на стажа ми, но брат ти реши проблема. Намери си работа в банка в Чикаго и изтърпяхме стажа ми, а после се върнахме в Бостън. Но при вас звучи много по-сложно.

— Да, а и аз не съм лекар — каза Валери тъжно. — Работата ми означава много за мен и се трудих усърдно, за да се добера до поста си, след една-две години трябва да стана главен редактор. Заминаването за Пекин е страхотен напредък в кариерата на Жан-Филип, а и аз никога няма да изкарвам парите, които той може да спечели в Китай. Ако парите са решаващият фактор, аз губя. Но не съм готова да се откажа от кариерата си и да се преместя в Пекин. Ако замина с него, с кариерата ми ще е свършено, когато се приберем в Париж.

— И аз не бих искала да се преместя в Китай — честно призна Кейт. — Имах възможност да преподавам в Шотландия за година, но отказах. Климатът е прекалено потискащ. А да живееш в Пекин с три малки деца ще е доста трудно. Сигурна съм, че някои хора се справят, но не бих искала да съм от тях.

Думите й затвърдиха отношението на Валери към заминаването. Тя успя да избяга от разговора със съпруга си през първите две седмици, но не можеха да отлагат повече. Жан-Филип непрестанно получаваше имейли от фирмата и можеше скоро да оттеглят офертата. А той не искаше това да се случи и да изгуби шансовете си.

Двамата с Валери седяха на дока докато децата спяха следобед. Брат й бе отишъл на риба, а снаха й — в близкото градче, за да напазарува. Това бе най-ужасната им почивка досега.

— Не желая да те притискам, Валери, но трябва да вземем решение.

— Знам — унило отговори тя. — Просто отлагах. Не знаех какво да ти кажа. Не искам да те загубя, нито брака ни, но просто не мога да отида в Пекин. Децата са прекалено малки, а с кариерата ми ще е свършено, когато се върнем. Ако веднъж изпусна реда си във „Вог“, просто оттам насетне ще ме подминават. Винаги става така. Знам, че има и други списания, но тук работих много усърдно. Това е мечтата ми още от ученическите години.

Той кимна мрачно. Очакваше тези думи.

— И аз размишлявах много по въпроса. Мисля, че ще е лошо за семейството ни, ако се откажа от тази работа. Ще я приема и ще се разбера с тях да ме изпращат в Париж на всеки два месеца, за да се виждам с теб и децата. Не можем да живеем така завинаги, но ще опитаме за година.

Това щеше да осигури на Валери още една година във „Вог“, докато той се възползваше от възможността да направи чудесни инвестиции в Пекин. Беше най-доброто и за двама им. Или най-лошото. Но той искаше да опита и тя бе съгласна. Това бе единственото решение.

— Мразиш ли ме задето няма да дойда с теб? — сериозно попита тя, а той поклати глава и я прегърна.

— Обичам те, Валери. Не те мразя. Иска ми се да можех да измисля по-добро решение.

Но това бе единственото. А и липсата на семейството му в Пекин щеше да му даде повече време за работа. Нямаше какво да го разсейва, а и нямаше да се тревожи, че семейството му бе в непозната страна, към която надали щеше да се приспособи. Сега му предстоеше да се разбере с шефовете на фирмата. Вечерта им изпрати имейл и, за негово облекчение, те одобриха идеята му още на следващия ден. Жан-Филип се усмихваше доволен, когато съобщи новината на Валери.

— Съгласиха се. Това поне е нещо.

Не беше повод за празнуване, но все пак бе разумен компромис, който облекчи напрежението.

— Кога заминаваш? — нервно попита Валери.

Тъжно бе да мисли, че съпругът й ще живее в Китай, а тя и децата — в Париж, и не можеше да не се замисли за брака им. Но пък беше само за година, а после отново щяха да обсъдят въпроса.

— През септември. Трябва да свърша доста подготвителна работа, преди да замина.

А и трябваше да уреди напускането си от сегашната служба. Искаше да им даде четири седмици, в които да му намерят заместник. Щеше да говори с тях веднага след завръщането си в Париж.

Тръгнаха си от Мейн по-рано от обикновено, за да може Жан-Филип да свърши всичко, а зет му и снаха му му пожелаха късмет в Китай.

Според плановете му, щеше да се прибира у дома за Деня на благодарността, на който Валери държеше много, макар да не се празнуваше във Франция, после по Коледа, през февруари, април, юни и август. Стига, разбира се, да нямаше нещо важно, което да наложи присъствието му в Пекин. Валери и децата щяха да очакват посещенията му с нетърпение.

Жан-Филип сподели решението си с Шантал, когато обядваха заедно след завръщането й от Ел Ей. Тя го предупреди, че липсата му за цяла година може да се отрази ужасно на брака му.

— Ако това стане, Валери твърди, че ще напусне работата си и ще дойде при мен.

— Казва го сега, но ако по-късно се откаже?

Шантал се тревожеше за приятеля си. Нямаше да му е лесно.

— Тогава ще зависи от мен да напусна работата и да се прибера у дома.

Животът им бе невероятно лесен в продължение на седем години, но сега изглеждаше твърде сложен. Шантал мразеше мисълта, че им се случва подобно нещо. И бе невъзможно да се предвиди как щеше да им се отрази.

— А при теб какво ново? — попита той. — Как мина почивката в Калифорния? Връзката ти с Ксавие оцеля ли? — усмихна се той.

— Да, оцеля. Заминах сама за Хонконг, за да се видя с Шарлът. Но Ксавие дойде в Ел Ей с мен. Пол и приятелката му ще имат бебе. И не възнамеряват да се женят. А аз ще ставам баба — намръщи се тя. — Точно от каквото се нуждая — внук, когато имам гадже тийнейджър.

— А какво мисли Ксавие? — попита Жан-Филип.

— Май не му пука — отговори тя, все още изненадана от реакцията на Ксавие.

— Мисля, че е свестен човек.

— Такъв е.

Жан-Филип веднага забеляза колко щастлива изглежда Шантал.

— Все още се тревожа, че ще ме зареже заради някоя по-млада, но засега е с мен. А ти ще трябва да ми се обаждаш по скайп, когато отидеш в Китай!

— Обещавам — усмихна се той.

— Кога заминаваш? — тъжно попита тя.

— След около три седмици. Предстои ми страшно много работа дотогава.

Шантал мисли за него цял следобед. Чудеше се дали завръщанията му в Париж на всеки два месеца щяха да свършат работа. Но както с всичко друго в живота, само времето щеше да покаже.

 

 

Бенедета прекара по-голямата част от лятото в реконструиране на бизнеса и отделяне на интересите на Грегорио от нейните. Беше сложен процес и тя прекарваше часове всеки ден с адвокатите, но в началото на септември бе постигнала сериозен напредък. Адвокатите на Грегорио работеха с нея, а той бе шокиран от жестокостта й. Бенедета се интересуваше само от спасяването на бизнеса и не желаеше да има нищо общо с него отсега нататък. Общуваше с него само чрез адвокатите и създаваше компания, която можеше да ръководи съвсем сама. Премахна някои отдели, ограничи персонала и сложи край на използването на платовете от неговото семейство. Това бе тежък удар за тях и братята му също се настроиха против него. Най-големият му брат се срещна с нея, за да я разубеди, но тя беше безмилостна. Искаше да прекрати всички връзки между двете семейни империи. Отказваше да има каквито и да било взаимоотношения с бившия си съпруг.

— Не можеш да му причиниш това, Бенедета. Нито на нас — умолително каза брат му. — Грегорио допусна грешка. Знаеш го какъв е. Още си е дете.

Тя отговори с каменно лице.

— Повече от дете. Изостави ме съвсем сама с бизнеса, с всички отговорности и решения, а той остана с онова момиче и бебетата. Каза ми, че иска да си тръгне, след като го чаках търпеливо и се извинявах заради него. Сега аз искам да напусне и бизнеса. Съжалявам, това касае и теб и братята ти, но Грегорио трябваше да помисли, преди да реши. Нарани всички ни, направи ме на глупачка и сега получи онова, което искаше — момичето и детето им. Намерете му работа във вашите фабрики, аз няма да работя повече с него, нито с вас — каза тя, като се изправи. — Връзката между двете ни семейства е прекъсната и можеш да благодариш на брат си за това.

Семейството на Грегорио беше бясно заради глупостите му. Разделянето на двете империи и прекратяването на поръчките вече им струваше милиони, да не говорим за обезщетението при развода. Не се нуждаеше от парите, но искаше да накаже Грегорио за онова, което й бе причинил. Не само този път, а и за всички преди. Беше я унизявал публично неведнъж и това щеше да му струва доста.

— Не е нужно да се развеждаш с него — продължи брат му. — Можеш да останеш омъжена и да си живееш живота.

— Защо да оставам омъжена за човек като него? Това не са старите дни, когато мъжете живеели с любовниците си, а жените им понасяли всичко. Той живее с нея, имат дете и би трябвало да й окаже честта да се ожени за нея. Аз вече не съм му съпруга и не искам да имам нищо общо с него.

Брат му си тръгна огорчен, а Бенедета се гордееше с всичко, което бе свършила. И всички, които я подкрепяха, бяха съгласни с нея. Грегорио си го заслужаваше.

Дарам й се обади на няколко пъти през август. Беше зает с работата си в Делхи. А в началото на септември й звънна и я покани на интересно събитие в Лондон. Стори й се чудесно, но просто не можеше да замине. Все още й предстоеше куп работа по развода и реконструкциите, а и трябваше да се подготви за Седмицата на модата, където участваше с новите модели. Не можеше да остави Милано и за минута.

— Ужасно съжалявам — извини се тя. — Прекарах цялото лято в промяна на бизнеса.

— Разбирам. Просто искам да ми обещаеш, че когато нещата се уталожат, ще вечеряш с мен.

— Изчакай да мине Седмицата на модата. После ще имам време. Обещавам.

— Ще се върна в Европа през октомври и ще ти се обадя.

— Идеално.

Тя почти не бе имала време да мисли за него откакто се захвана с развода и преустройството на бизнеса. При това още не бе приключила, а и модното ревю се задаваше. Щеше ли да издържи…

Грегорио се обади на Жан-Филип в Париж няколко дни по-късно. Не бяха се чували от юни. Той сподели с приятеля си, че последните няколко месеца са били най-ужасните в живота му.

— Бенедета се развежда с мен — изхленчи той, изпълнен със самосъжаление.

— Да, чух за това.

Жан-Филип се опита да не изказва мнение, макар да бе изцяло на страната на Бенедета. Съчувстваше й за всичко, което бе преживяла.

— Изрита ме от бизнеса. Опитвам се да се боря, но адвокатите ми казват, че няма начин да я спрем. Братята ми са готови да ме убият. През последните три месеца бях в болницата с Аня и бебето и не съм се виждал с никого. Заминаваме за Рим следващата седмица. Искаш ли да обядваме заедно преди това?

Грегорио му се стори много самотен. Беше изолиран от дълго време, макар вината да си беше само негова. Жан-Филип прие обаждането му само от учтивост, но решително не одобряваше всичко, което той направи.

— Иска ми се да можех, но следващата седмица се местя в Пекин. И аз изкарах три откачени месеца след „Бялата нощ“.

Грегорио се изненада.

— Валери идва ли с теб? Взимате ли и децата?

— Не, всички те остават тук. Аз ще си идвам на всеки два месеца в продължение на година и ще видим как ще тръгне.

— Звучи трудно — сериозно каза Грегорио.

— Сигурен съм, че ще е тежко — отвърна Жан-Филип.

— Имам момиченце, нали знаеш — гордо каза Грегорио. — Едва не я изгубихме. Много е мъничка, но ще се оправи.

Поне така се надяваше, но можеше да минат години докато се уверят със сигурност, че всичко ще е наред.

— Загубихме другото бебе.

Грегорио беше тъжен, нямаше го предишният безгрижен бохем.

— Знам. Съжалявам — каза Жан-Филип със съчувствие, но трябваше да се върне към работата си, а Грегорио очевидно бе свободен и искаше да си побъбрят.

— Прати ми имейла си. Бих искал да поддържаме връзка — каза Грегорио, сякаш Жан-Филип бе последният му приятел. — Звънни ми, когато се върнеш в Европа. Ще се радваме да те видим.

Само дето тези „ние“, за които говореше, включваха Аня, а Жан-Филип не възнамеряваше да се вижда с нея. Беше лоялен към бившата съпруга на Грегорио, а не към приятелката му.

Затвориха след няколко минути и Жан-Филип си помисли какъв загубеняк и долно копеле беше Грегорио. Не обвиняваше Бенедета за онова, което правеше. Никой не я обвиняваше.

Следващата седмица Аня и Грегорио напуснаха болницата с бебето, точно три месеца след раждането. Докато се разхождаха под септемврийското слънце, Грегорио си помисли за сина си, който също трябваше да се прибере с тях у дома, и сърцето му се сви. Облечена в бяла рокличка, розов пуловер и плетена шапчица, Клаудия изглеждаше великолепно. Върнаха се в „Жорж V“ заедно с медицинската сестра. Бяха наели допълнителен апартамент за нея и бебето и планираха да останат там няколко дни, преди да се върнат в Рим.

Аня звънна на три-четири от приятелките си манекенки следобед и ги попита дали искат да дойдат на гости в хотела, но всички отиваха на купон в „Ле Барон“, любимата дискотека на рускинята. Тя се разочарова, че приятелките й бяха заети, изглеждаше тъжна и мрачна. Поръчаха си румсървис и Грегорио пусна телевизора. Не беше си представяла по този начин първата им свободна вечер. Най-после бяха свободни, а Грегорио дори не искаше да излязат на вечеря. Предпочиташе да си останат в хотела с бебето. Той заспа пред телевизора, а Аня застана до прозореца, загледа се навън и се почувства като в затвор. Копнееше да се върне към работата си и да се забавлява.

Приятелките й не дойдоха да я видят, а приятелите на Грегорио тук не отговориха на обажданията му. Три дни по-късно потеглиха за Рим. Той възнамеряваше да се обади на приятелите си в Милано и да им отиде на гости. Липсваха му старият живот, работата му, домът му, градът му, дори братята му. Скоро откри, че и в Рим и Милано никой не отговаря на обажданията му. След онова, което бе причинил на Бенедета, не искаха да се виждат с него. Паникьосан, той отлетя за Милано, за да се срещне с братята си и да ги помоли за работа. Те се съгласиха неохотно, макар още да му бяха ядосани, а най-малкият му брат въобще не искаше да му проговори. Но работата поне му даваше оправдание да се върне в Милано. Нае красив апартамент и съобщи новината на Аня, когато се прибра в Рим.

Хареса й перспективата да се разходи по подиума в Милано по време на Седмицата на модата, не беше работила от месеци и копнееше да го направи. Два дни след пристигането им там обаче агентът й звънна и й съобщи, че никой дизайнер не би я наел за ревю. Вместо това й бе осигурил работа за три ревюта в Париж. Аня се зарадва и го сподели с Грегорио, а той я изгледа шокиран.

— Заминаваш да работиш в Париж? Ами аз и бебето?

Грегорио въобще не можеше да допусне, че тя ще иска да замине толкова скоро.

— Няма да ме има само една-две седмици — небрежно отговори тя.

Аня бе толкова щастлива, че се връща на работа и ще види приятелките си, че почти затанцува из стаята. Раждането бе променило и двамата. Грегорио искаше само да си е у дома и да прекарва времето с нея и бебето. Но Аня беше млада и, след като дъщеря й вече бе в безопасност, копнееше да излезе и да заживее отново. А за нея това означаваше да е манекенка в Париж или където и да било другаде. Тя се разбра с агента си да започне да й търси ангажименти. Колкото се може повече и където и да било по света.

Дните преди Седмицата на модата в Милано бяха болезнени за Грегорио. Братята му още му бяха ядосани, а приятелите му отказваха да се видят с него. Непрестанно чуваше за успехите на Бенедета с новата й модна колекция, а Аня вечно хленчеше задето не излизаха. Наложи се да й обясни, че не могат да отидат никъде, освен ако не искат да се представят като пълни глупаци. А и бездруго никой не ги канеше, което той й спести. Аня обичаше бебето, но не беше готова да се откаже от бурния живот, и изпита истинско облекчение, когато най-после потегли към Париж. Беше прекалено млада, за да си седи всяка вечер у дома заедно с него.

Малко след завръщането на Грегорио в Милано братята му го накараха да говори с Бенедета и да я помоли да възобнови договорите с фабриките им. Но тя не приемаше обажданията му, общуваше с него чрез адвокатите и то само по повод развода и прекратяването на партньорството им. Бизнесът им се срина, защото сега тя купуваше всички платове от конкуренцията в Париж. Първата задача, която му възложиха, след като му позволиха да работи с тях, бе да промени решението на бившата си съпруга и да я убеди отново да си сътрудничат.

— Не мога — нещастно призна Грегорио на братята си. — Не разбирате. Тя не иска да има нищо общо с никой от нас.

Семейството изгуби половината от продажбите си, когато Бенедета прекрати договорите с тях, но въпреки гнева на братята му Грегорио бе щастлив да се върне, да работи с тях и да живее в Милано, макар и без приятели. Имаше и Аня и бебето и прекарваше часове наред с дъщеричката си в ръце. Раждането й компенсираше всички загуби.

Докато беше в Париж Аня ужасно му липсваше. Обаждаше му се всеки ден, но той бе шокиран, когато видя по вестниците нейни снимки в барове и на купони. Наваксваше си успешно за изгубеното време след прекараните месеци в болницата. Имаше нужда от развлечения. Намираше Милано за потискащ град, тъй като не можеше да работи, а Грегорио за отегчителен, защото го интересуваха само грижите за бебето. Париж бе много по-вълнуващ и тя се върна към предишния си живот.

Една вечер двамата с Грегорио се скараха ожесточено по телефона. Той бе видял снимките й във вестниците и интернет тази сутрин, след като тя бе вилняла на купон предишната нощ. Изглеждаше много красива и си личеше, че се забавлява страхотно. Беше в оскъден тоалет, заобиколена с мъже, докато танцуваше в „Ле Барон“. Грегорио предположи, че е била и доста пияна.

Той се влюби в нея в болницата, в нейната чувствителност и преданост към бебетата. Но сега манекенката, с която се бе запознал миналата година, изскочи на бял свят. Грегорио се бе превърнал в баща, но Аня си остана просто красиво младо момиче, което искаше да се забавлява. Той напусна жена си заради нея и изгуби бизнеса си, но момичето, в което се влюби, го нямаше. Сега тя бе отново супермоделът Аня. Нямаше и следа от майчинските й чувства. Трагедията и любовта му към нея въобще не бяха я променили.

 

 

В деня след скандала с Грегорио по телефона Бенедета показа новите си модни идеи. Вълнуващи цветове, дързък дизайн и великолепни платове. Беше създала съвсем нова колекция, за да отбележи промяната в компанията, която напълно бе реорганизирала. Нямаше представа каква щеше да е реакцията на публиката, нито дали щеше да получи добри отзиви от критиката. Преди ревюто както винаги бе зад кулисите. Обикновено и Грегорио беше там, за да я подкрепя. За първи път обаче бе сама. Струваше й се странно да е без него, но си повтаряше упорито, че може да се справи. Беше поела огромен риск с компанията.

Телефонът й звънна докато оглеждаше манекенките за последно. Шивачките още пришиваха копчета и скъсяваха подгъви. Няколко от манекенките имаха безопасни игли по роклите си. Тя вдигна телефона и продължи да проверява прическите, грима и обувките. Беше и с нов дизайнер на обувки, тъй като старият беше братовчед на Грегорио.

— Да? — разсеяно каза тя.

Беше Дарам, за да й пожелае късмет.

— Ревюто ще мине прекрасно, Бенедета — топло каза той. — Сигурен съм в това.

Обаждаше й се от Делхи. Беше изчакал да й звънне в последната минута, за да я окуражи преди старта. Знаеше, че тя няма да има време за разговори.

— Искам да дойда на следващото ти ревю — бързо каза той.

— Непременно. Благодаря ти — отвърна тя, искрено зарадвана на обаждането му. — Ще ти звънна по-късно.

Музиката засвири, лампите светнаха и манекенките тръгнаха по подиума. Бенедета стоеше зад кулисите, затаила дъх. Момичетата излизаха едно след друго в ритъма на пулсиращата музика и демонстрираха красивите й тоалети. Двайсет и пет минути по-късно ревюто приключи. Беше показала петдесет и пет тоалета и аплодисментите бяха оглушителни. Заслужаваше ги, съвсем сама се бе погрижила за всяка подробност.

Последва кратка пауза, после един от сценичните управители й направи знак да излезе на подиума. Не харесваше тази част, когато почти изтичваше до края на пътеката, покланяше се бързо и се връщаше зад кулисите. Но знаеше, че този път трябва да изпълни номера безукорно. Публиката я чакаше, а също и купувачи и репортери от цял свят. Беше в черни джинси и пуловер, с балетни пантофки — работните й дрехи в такива моменти, а дългата й тъмна коса се спускаше свободно по гърба.

Цялата зала скочи на крака, когато тя се появи иззад завесата. Бенедета не бе подготвена за това и очите й се изпълниха със сълзи. Тълпата завика и заръкопляска, затропа с крака и закрещя името й. Зашеметяващи аплодисменти, за да отпразнуват колекцията й и да й покажат подкрепата си. Всички присъстващи знаеха какво бе преживяла, колко здраво се беше борила да оцелее и да спаси бизнеса си от тежък удар. Беше измъкнала победата. Беше спечелила. Грегорио не успя да я унищожи. Тя стигна до края на пътеката, обляна в сълзи, и се усмихна широко. Искаше й се да целуне всеки един и да му благодари. Махна за поздрав, поклони се и изтича обратно зад кулисите. Пълна победа. Перфектната вечер.

Навсякъде из Милано имаше купони тази вечер в чест на Седмицата на модата, но Бенедета се прибра у дома. Искаше да се наслади на момента. Дарам й звънна отново, за да я поздрави. Беше гледал видеото в интернет.

— Тоалетите бяха фантастични, Бенедета! Страшно се гордея с теб!

Тя също се гордееше със себе си. Не позволи на Грегорио да съсипе бизнеса и духа й. Бори се ожесточено с всички сили и победи.

— Нямам търпение да го изгледаш на живо следващия път — каза тя, разхождайки се из всекидневната, за да се освободи от натрупаното през последните няколко седмици напрежение.

— Аз също. Трябва да дойдеш в Индия за вдъхновение. Тук има много красота и определено ще ти хареса.

— Да, наистина бих искала да дойда някой ден.

— Ще дойдеш — зарече се той. — Ще се видим след няколко седмици.

После затвориха, а Бенедета се прибра в спалнята с широка усмивка, просна се на леглото и се вторачи в тавана. Каква прекрасна вечер!