Даниел Стийл
Вълшебна нощ (5)

5

Дните след „Бялата нощ“ в Париж бяха ужасни за Бенедета, която се прибра в Милано. Някой беше уведомил пресата, че бебетата са се родили, и папараците се настаниха пред болницата с надеждата да мернат Грегорио или Аня. Когато болницата отказа да им даде каквато и да било информация, започнаха да преследват Бенедета в Милано. Снимаха я, когато отиваше или се връщаше от работа, пред дома й. Досега единствената снимка на Грегорио, с която се бяха сдобили, показваше как той влиза в хотела с мрачно лице. Грегорио не напускаше болницата и неотлъчно беше до Аня и децата. Бяха им дали стая в родилното отделение, където живееха в момента, и те прекарваха всеки час с бебетата. Наблюдаваха процедурите, през които преминаваха, гледаха как миниатюрните им ръчички се свиват и разпускат. И двете деца все още имаха сърдечни проблеми, а капацитетът на белите им дробове бе недостатъчен. Състоянието им продължаваше да бъде критично. А заради страха, че може да ги изгуби, Аня бе пораснала за една нощ. Седеше и се молеше за близнаците в болничния параклис след вечерните часове за посещения. Грегорио постоянно бе до нея. Беше се превърнал в любящ баща и всеотдаен съпруг. Агонията, в която живееха, го привързваше все повече към Аня. Засега планираше да се върне при Бенедета, но нямаше идея кога, и не го споменаваше пред Аня.

Искаше му се да се обажда на Бенедета по-често, но всеки ден ги поставяше пред нов проблем и ново препятствие, което близнаците трябваше да преодоляват. Нарекоха ги Клаудия и Антонио и Грегорио настоя да бъдат кръстени от болничния свещеник. Пресата научи и за това. Бенедета повърна, когато прочете клюката. Грегорио вече си имаше нов живот, без нея, с две деца и жена. А това въобще не трябваше да се случва. В редките случаи, когато й се обаждаше, той говореше само за Аня и бебетата, за него те бяха единственото нещо в света. Бенедета очакваше обажданията му със страх, а той непрестанно обещаваше да се върне при нея веднага щом може. Чувстваше се отговорен за Аня и децата. Някои смятаха, че това е много благородно от негова страна, но той все пак имаше съпруга в Милано, за която твърдеше, че обича и не иска да загуби.

Междувременно Бенедета трябваше да се справя сама с бизнеса, със семействата им и с папараците, които непрекъснато я преследваха. Седмици след раждането на децата пресата все още я тормозеше и публикуваше нейни снимки, на които изглеждаше съкрушена.

Семейството на Грегорио бе не по-малко разстроено от нейното. Баща му беше бесен, а майка му звънеше на Бенедета всеки ден и питаше кога синът й ще се прибере у дома. Бенедета нямаше отговор. Бебетата бяха в малко по-добро състояние, но още бе прекалено рано да се каже дали ще оживеят или колко ще са увредени, ако оцелеят. Майката на Грегорио плачеше по телефона, засрамена от скандала, в който бяха попаднали, и Бенедета трябваше да успокоява и нея. Собствената й майка каза, че никога вече не иска да види Грегорио, който предал и двете семейства.

Бенедета беше толкова заета с всички тях, че нямаше време да събере мислите си. В работата също непрестанно й се налагаше да се справя с непредвидени обстоятелства. Имаха проблем с пратка коприна, един от основните им доставчици в Китай пострада при пожар, който унищожи три фабрики, а това означаваше, че не могат да изпълнят сериозна поръчка за Съединените щати. В Италия пък имаше стачка на докерите и стоката им още беше в морето. Животът й се превърна в постоянен низ от проблеми, които не можеше да реши. Тя ръководеше дизайнерския екип, но след като Грегорио остана в Париж, трябваше да се занимава и с неговата работа и да взима трудни решения, за които обикновено той отговаряше. Досега двамата бяха екип, но вече не беше така. Един от братята му се опита да й помогне, но трябваше да се разправя с проблеми във фабриките и не можеше да влезе в ролята на Грегорио. Въпреки пълната липса на отговорност към личния му живот, Грегорио бе страхотен в бизнеса и можеше да предотврати всяка беда. Но не и този път. Бенедета имаше чувството, че бе пометена от цунами, когато Валери й се обади в края на юни. Приятелката й не я разпитва за подробности около скандала, само я увери, че мисли за нея и съжалява за всичко станало. Валери беше чула и за проблемите им с фабриките, но не спомена и дума. Предполагаше, че Бенедета е достатъчно претрупана с неприятности, за да бъде разпитвана и от приятелите си.

— Просто исках да ти кажа, че те обичаме. В даден момент най-лошото ще остане зад гърба ти и ще ти се стори лош сън.

— Да, чист кошмар си е — призна Бенедета с разтреперан глас.

Денят й беше от най-лошите. Кораб, доставящ стоки, от които отчаяно се нуждаеха, бе потънал при буря в Китайско море. Поредното бедствие се стовари отново само върху нея.

— Всичко, което може да се обърка, се обърка, а той си седи в Париж с момичето и бебетата и ние дори не можем да му се обадим. Не иска да бъде обезпокояван. Откачена история.

Цялото положение бе ужасно и Бенедета беше на ръба на нервна криза. За първи път от двайсет години тя чувстваше, че вече няма съпруг. Грегорио й беше изневерявал и преди, но го преживяваха. Бебетата промениха всичко, особено като се имаха предвид критичните обстоятелства, при които бяха родени.

— Спомена ли кога ще се прибере у дома? — предпазливо попита Валери.

Тя предполагаше, че той все още възнамерява да се върне при Бенедета. Не можеше да е толкова тъп, че да зареже съпругата си заради двайсет и три годишна манекенка, със или без деца. Грегорио се държеше лошо, но не беше глупав, а семейството му и това на Бенедета бяха така свързани чрез бизнеса, че нямаше начин да прекрати съюз, съществувал повече от век. Ако го направеше, щеше да унищожи и бизнеса, и семействата им, а никой не искаше подобно нещо.

— Казва само, че не може да остави Аня сама в Париж. Все още не се знае дали децата ще оживеят. Имат проблеми със сърцето и белите дробове, защото са родени прекалено рано. Той говори само за това, когато ми се обади. Държи се сякаш бебетата са наши и въобще не му пука за бизнеса.

— Иска ми се да можех да ти помогна. Просто трябва да издържиш. Рано или късно той ще се вразуми и ще се върне. И тогава ще решите проблемите.

— И аз това си повтарям. Но Господ знае до каква степен е откачил. В думите му няма нищо разумно — измъчено каза Бенедета.

— Запази спокойствие, доколкото можеш — нежно каза Валери.

— Опитвам се. Но не е лесно. Не съм спала от седмици. Просто лежа будна цяла нощ.

И не ставаше дума само за бизнеса. Бенедета се измъчваше от същите тревоги като всяка жена, чийто съпруг тъкмо е станал баща от връзката си с момиче, двайсет години по-младо от съпругата му. Започваше да мисли, че Грегорио ще остане с любовницата си и няма да се прибере у дома.

— Ами ти? Всичко наред ли е в Париж?

Бенедета зададе въпроса само от учтивост. Валери и Жан-Филип имаха чудесен живот. Бяха идеалната двойка с три красиви деца, добра работа, добри приятели и прекрасен дом. Служеха за пример на всички и тя дори им завиждаше. Не очакваше отговора, който получи.

— Не съвсем. И ние преживяваме криза. Жан-Филип трябва да вземе сериозно делово решение, което ще повлияе и на моята кариера. Или на брака ни. Още не съм сигурна на кое точно. Или и на двете.

Бенедета се изненада.

— Ужасно съжалявам. Мога ли да помогна с нещо?

— Не, трябва да се справим сами. Това е първият наистина сериозен проблем, който някога сме имали.

Бенедета беше преживяла доста тежки моменти с Грегорио и сега съжаляваше приятелката си, но вярваше, че Жан-Филип щеше да прояви разум.

— Той е свестен човек и ще постъпи правилно. Имам вяра и в двама ви — топло каза тя.

— Иска ми се и аз да можех да кажа същото. Не съм сигурна накъде ще задуха вятърът този път. Отношенията ни са изключително напрегнати в момента. Но не се обадих, за да се оплаквам от моите проблеми. Просто исках да знаеш, че мисля за теб. И аз, и Жан-Филип те обичаме.

— Страшно е унизително, че целият свят знае за това. Чувствам се като абсолютна глупачка — отвърна Бенедета, а очите й се насълзиха.

— Не си глупачка. Той обаче е, задето въобще се набута в тази каша.

— Приличам на идиотка, тъй като се примирявам с положението. Искам нещата да бъдат такива като преди. Но дори не знам кога ще го видя отново, кога ще се прибере у дома.

— Това не може да продължава завинаги. Нещата ще се уталожат и постепенно всички ще забравят.

Валери не беше сигурна, че това бе вярно в подобно скандално положение, но реши, че бе правилно да го каже.

— Благодаря, че ми се обади. Много ме зарадва. Съжалявам, че с Жан-Филип имате проблеми. Ще се моля за вас.

— Благодаря ти — отвърна Валери.

След разговора и двете жени плачеха. Мъжете в живота им причиняваха мъка. Дори Жан-Филип, който за всички беше идеалният баща и съпруг.

В началото на юли Бенедета и Грегорио трябваше да заминат за Сардиния с приятели и тя не знаеше как да постъпи. Попита го, когато се чуха по телефона.

— Как можеш да очакваш да мисля за ваканции в такъв момент? Как въобще ме питаш? Сърцето на сина ми спря за няколко секунди днес и трябваше да го масажират, за да го съживят. Мислиш ли, че ми пука за почивката ни в Сардиния на яхтата на Флавия и Франческо?

Грегорио звучеше възмутен и изнервен. Бенедета избухна в сълзи.

— Сериозно ли говориш? Преживявам истински кошмар заради теб. Ръководя бизнеса и се разправям с докерски стачки и неприятности по фабриките, пожар в Китай и проклетите папараци, които не ме оставят на мира заради теб и курвата ти, а ти се държиш като идиот, когато те питам за почивката ни? Защо просто не останеш там? Бездруго не се отделяш от нея… Е, не се тревожи за Сардиния, аз ще реша и това.

Тя затръшна телефона, а Грегорио й звънна след миг и се извини за думите си.

— Просто положението е адски напрегнато. Бебетата вероятно няма да оживеят, а Аня просто не може да се справи с проблема. Трябва да съм до нея.

Той очакваше жена му да го разбере и да му съчувства.

— Разбира се — отвърна Бенедета с леден глас.

Вече не можеше да го слуша. От една страна, той се бе превърнал в отговорен и всеотдаен баща, а от друга, искаше тя да разбере колко силно се тревожеше за бебетата и майка им, които нямаха нищо общо с нея, само дето всички те съсипваха живота й.

— Мисля, че трябва да заминеш за Порто Черво с Флавия и Франческо и да си починеш. Надявам се, когато се върнеш, аз да мога да се прибера у дома, поне за известно време.

— Да не възнамеряваш да живееш и при мен, и при нея? — студено попита Бенедета.

— Разбира се, че не. А и Аня и бебетата няма да могат да напуснат Париж още няколко месеца. Ще се приберат у дома през септември или октомври.

— А ти къде възнамеряваш да си дотогава? — попита Бенедета.

— Не знам. Живея от ден за ден.

— Аз също. Но не мога да ръководя бизнес по този начин, нито пък живота си. Скоро ще ти се наложи да решиш какво ще правиш.

Писна й да слуша как бебетата му са на прага на смъртта, сякаш това го извиняваше за всичко, което й причиняваше. А ако той възнамеряваше да остане с Аня, тя трябваше да го знае.

За първи път му казваше нещо подобно и Грегорио се шашна.

— Това заплаха ли е?

— Не, това е действителността — тихо отговори тя с леден глас. — Не можем да продължаваме така завинаги. Не е справедливо към никого. Цялата гнусна история трябваше да приключи с раждането на децата. Ти щеше да връчиш на Аня солиден чек и да се прибереш у дома. Сега обаче е съвсем различно. Децата ти може да се нуждаят от помощта ти дълго време. Очевидно е, че не искаш да се разделиш с Аня и гледаш на нея като майка на децата ти. За мен вече няма място тук.

Бенедета не беше очаквала да стане така, нито пък той. Но Грегорио не беше предполагал, че с близнаците може да има такива усложнения. Не беше очаквал и връзката между него и Аня да се задълбочи заради проблемите с бебетата. Някъде между раждането и дните в болницата той започна да изпитва към нея силни чувства. Беше влюбен. Но обичаше и Бенедета, двамата имаха дълга история. Не искаше да се откаже от никоя. Не го споделяше с Бенедета, но тя го усещаше от седмици. Беше привързан към рускинята силно, макар да не го бе очаквал. Сега той и Аня бяха партньори, макар да се преструваше, че ще се прибере у дома. Даваше обещания и на двете, които не можеше да спази. Можеше да е или с едната, или с другата, но не и с двете. Уверяваше Аня, че всичко ще е наред, а Бенедета, че бракът им ще бъде същият като преди.

— Разбира се, че има място за теб — отвърна той с тъжен глас. — Ти си моята съпруга.

— Това може да се промени — студено каза тя. — Не възнамерявам да продължавам да живея по този начин.

— Няма да ти се наложи. Просто те моля за разбиране докато проблемът с близнаците се реши.

— Това може да отнеме месеци.

И той също го знаеше. Бенедета беше прочела в интернет доста неща за преждевременно родените бебета и знаеше за опасностите, свързани с това. Как тогава Грегорио щеше да остави Аня и децата?

— Ще се прибера веднага щом мога. Обещавам — каза той, уплашен от думите й. — Замини за Сардиния. Аз ще си дойда след това, дори и да не мога да остана дълго.

Бенедета сама се изненада от думите си.

— Ако не можеш да останеш или не възнамеряваш да го направиш, въобще не си идвай.

И отново му затръшна телефона. Със спокойствието, което му бе осигурявала досега, бе приключено. Грегорио остана вторачен в телефона известно време, после се върна в интензивното отделение, където Аня наблюдаваше децата. Тя се обърна към него, когато го чу да влиза.

— Обади ли й се? — попита тя и той кимна. — Как мина?

Аня се отнасяше към Бенедета като към опасен враг. Тя застрашаваше живота й с Грегорио и бъдещето, което рускинята искаше за децата си. А и бе наясно, че Грегорио все още бе привързан към жена си.

— Както винаги. Тя е много разстроена, а и движи бизнеса съвсем сама.

Аня нямаше представа колко огромна бе империята им, а и Грегорио не изпитваше желание да говори с нея за това. Изглеждаше нервен, а и уплашен, когато ставаше дума за Бенедета. Никоя от двете нямаше да търпи другата още дълго и той го знаеше.

— Каза ли й? — попита Аня сериозно.

— Не още.

Аня настояваше Грегорио да зареже жена си завинаги.

— Не мога да й кажа подобно нещо по телефона. Трябва да отида до Милано.

Но Аня не искаше той да я оставя дори за пет минути. Страхуваше се, че нещо ужасно може да се случи докато го няма. И двамата знаеха, че това бе възможно, затова той не се отделяше от нея. В някои отношения тя си беше съвсем дете и бе станала напълно зависима от него.

— Трябва да заминеш веднага, след като бебетата се стабилизират. Искам тя да знае, че вече не й принадлежиш. Принадлежиш на нас.

Грегорио не отговори. Може би се влюбваше в нея все по-силно, но не искаше да й принадлежи. Още не бе готов да се обвърже по този начин, а и не бе сигурен, че иска да остави Бенедета. Единствените хора, към които бе готов да се обвърже в този момент, бяха двете бебета, борещи се за живота си. Чувствата му към тях бяха невероятно силни и изненадаха и него самия.

Бенедета се обади на приятелите им в Рим на следващата сутрин и им каза, че ще ги посети в Порто Черво, както бяха планирали, но сама.

— Грегорио не може ли да дойде? — попита Флавия учудено.

— Не, не може.

И двете знаеха защо и Флавия не зададе допълнителни въпроси.

— Освен ако предпочиташ да не ви гостувам сама. Не е задължително да идвам — каза Бенедета, за да улесни приятелката си.

— Не бъди глупачка. Ще се радваме да те видим. Просто съжалявам… нали знаеш… наясно съм, че преживяваш тежък момент. Сигурно е трудно и за Грегорио.

Флавия съжаляваше и двамата. Бяха приятели от двайсет години.

— Сигурна съм, че му е трудно — студено отвърна Бенедета, раздразнена от съчувствието към Грегорио, който съсипваше толкова много животи, най-вече нейния.

Разбраха се тя да замине след седмица и да остане десетина дни с тях. Приятелите й имаха великолепна яхта и прекрасен дом, където тя и Грегорио всяка година отсядаха. За първи път щеше да е там сама.

Дарам й звънна след два дни и й съобщи, че има работа в Рим. Надяваше се да отиде и до Милано и се разочарова, когато чу, че ще е в Сардиния с приятели. Той се поколеба за миг, после предложи предпазливо:

— Мога ли да дойда да те видя там? Ще отседна в хотел. Срамно е да съм толкова близо и да не те видя. Но разбира се, ако е неудобно, ще се видим друг път.

Бенедета се замисли и реши, че би било забавно. След като ще отседне в хотел, Дарам няма да създаде неудобства за Флавия и Франческо и може да излиза с тях на яхтата през деня. Той спомена, че може да остане само няколко дни.

— Мисля, че ще е чудесно. Те имат прекрасна яхта и може да плаваш с нас през деня. Обикновено вечер акостираме в пристанището. Те са много приятни хора, стари мои приятели.

Франческо беше от уважавано семейство банкери, горе-долу на възрастта на Дарам, и тя смяташе, че двамата мъже ще се харесат. А Флавия бе прочута бижутерка. И двамата й приятели имаха страхотен стил.

Тя съобщи на Дарам датите за Сардиния, а на следващия ден той й изпрати имейл, с който потвърждаваше, че ще дойде в Порто Черво за уикенда. Беше си резервирал стая в „Кала ди Волпе“. Индиецът я попита как вървят нещата с Грегорио и тя му отговори, че няма промяна. Не искаше да обсъжда проблемите си. Положението бе прекалено потискащо и все още нямаше решение.

Времето в Сардиния й се отрази чудесно, както се бе надявала. Флавия и Франческо се отнасяха изключително мило с нея, а и тя обичаше да отсяда в дома им и да излизат с яхтата. Нямаше промяна, но се успокои, и когато Дарам пристигна, се забавляваха чудесно. С Франческо си допаднаха, както и бе очаквала. Последната вечер от престоя му, когато седнаха на терасата, след като Франческо и Флавия си легнаха, Дарам я попита какво възнамерява да прави с Грегорио. Бенедета усещаше, че той си пада по нея, но не бе направил нищо, за да рискува приятелството им или да я постави в неудобно положение. Дарам бе наясно какво се случва с нея.

— Не знам — честно призна тя. — Не съм го виждала повече от месец. Не знам какво изпитва към онова момиче. Подозирам, че чувствата му са по-силни, отколкото в началото. Долавям го в гласа му. А и приема ролята си на баща сериозно. Може би ще остане с нея и вероятно така и трябва — каза тя тъжно.

— А ти какво искаш? — нежно попита Дарам.

— Искам никое от тези неща да не се бе случвало, но това е невъзможно. Не съм убедена, че този път ще успеем да се съвземем, нито пък че някой от нас ще го иска. Ще знам повече, когато се видя с него. Обеща да се прибере у дома, когато се върна от Сардиния. Не съм сигурна, че бракът ни може да бъде спасен. Дори не знам дали вече го обичам като преди. Може би, но всичко така се промени.

— Жена ми пожела да се върне, след като връзката й с актьора се провали, но за мен бе прекалено късно — кротко каза Дарам. — Само ти знаеш как се чувстваш. Може би е прекалено рано сега. Това си бе сериозен шок.

— Да, така е — съгласи се тя.

Очите им се срещнаха и той хвана ръката й.

— Бих искал да съм с теб, ако отношенията ви не се оправят. Не ти го пожелавам, ако искаш да останеш омъжена за него. Просто искам да знаеш, че изпитвам силни чувства към теб. Но ако останеш с него, ще се радвам да ти бъда приятел.

Дарам не направи опит да я целуне — уважаваше я твърде много, за да й се нахвърли в подобен момент.

— Благодаря ти — меко каза тя.

Поседяха мълчаливо под лунната светлина, хванати за ръка. Бяха прекарали чудесно с приятелите й, а той си заминаваше на следващата сутрин. Щеше да отлети до Рим, а после — обратно към Делхи със собствения си самолет.

— Винаги можеш да ми звъннеш, ако имаш нужда от мен — каза той, преди да се върне в хотела.

Няколко пъти през нощта Бенедета мислеше за него. Закусиха заедно с Франческо и Флавия на следващия ден, после Дарам целуна Бенедета по бузата, благодари на италианците за любезното им посрещане и си тръгна. Приятелите на Бенедета бяха впечатлени от него.

— Чудесен човек — единодушно заявиха те.

И двамата бяха наясно, че Дарам желаеше да е нещо повече от приятел на Бенедета, но бе джентълмен и не прекрачи границата, за което му се възхищаваха. Не искаше да усложнява нещата допълнително, знаеше, че тя трябва да подреди живота си, да се разбере с Грегорио.

Грегорио се прибра в Милано два дни след нейното завръщане. Поговориха и той й обеща, че веднага щом може да остави Аня, ще го направи. Надяваше се близнаците да са по-добре след около месец и възнамеряваше да си е у дома в Милано в края на лятото.

— Тя съгласна ли е с това? — прямо попита Бенедета. — Не искам повече драми, след като се прибереш.

— Ще трябва да го приеме — сериозно отговори Грегорио, макар да бе обещал нещо съвсем друго на Аня.

Завръщането му в Милано и срещата с Бенедета в дома им сякаш го отрезвиха и вразумиха. Въпреки емоционалната връзка с Аня и силните чувства, които напоследък изпитваше към нея, той искаше да се прибере при жена си. А когато децата поотраснеха, щеше да настоява да ги посещава. Грегорио осъзна, че независимо какво той и Аня бяха преживели заедно, връзката им не можеше да продължи. Тя бе прекалено млада, а и не притежаваше ума и способностите на Бенедета. Спомни си всички нейни качества, нейната изисканост и осъзна, че мястото му беше до нея.

Грегорио остана в Милано два дни, после се върна в Париж. Не каза на Аня за решението си. Нямаше време за това, а и в нощта, когато отиде в болницата, се случи най-лошото. Момченцето получи церебрален кръвоизлив и въпреки усилията, лекарите не можаха да му помогнат. Грегорио и Аня застанаха до кувьоза и плакаха горчиво. Сестрите им позволиха да го подържат за последен път, после го отнесоха. Сега трябваше да планират погребението му. Немислим кошмар. Грегорио изпрати съобщение на Бенедета през нощта. Не можеше да й го каже по телефона. Тя затвори очи и заплака, когато прочете съобщението. Запита се дали кошмарът някога ще свърши.

Грегорио уреди погребението в „Пер Лашез“. Това бе най-ужасният момент в живота му — малкият ковчег на Антонио и истеричният плач на Аня, увиснала на ръката му. И тогава тя го накара да й обещае, че никога вече няма да я остави. Той нямаше сърце да й каже за даденото на Бенедета обещание, че ще се прибере в Милано. Не можеше да й причини подобно нещо. Вместо това двамата наблюдаваха дъщеря си цяла нощ и се молеха да не й се случи същото. Аня бе неутешима заради загубата на сина им. Не можеше да й нанесе поредния удар като й съобщи, че възнамерява да я остави. Трябваше да изчака подходящия момент. Аня разчиташе на него, не беше достатъчно силна, за да оцелее. Говореше за самоубийство, ако и дъщеря им умре, и Грегорио най-после осъзна, че случайната им връзка вече се бе превърнала в истинска трагедия, от която нямаше измъкване. Налагаше му се да остане с рускинята и Бенедета трябваше да разбере това. Вероятно можеше да се върне при нея някой ден, но не и сега. Аня притежаваше цялата драма на сънародниците си и много мрачен характер. Бенедета беше по-силната от двете, а Аня повече се нуждаеше от него.

С натежало сърце Грегорио отново отлетя до Милано, този път за да каже на Бенедета онова, от което тя се страхуваше. Чувстваше се като чудовище. Беше решил, че напуска Бенедета, и вярваше, че няма избор след смъртта на детето и състоянието, в което бе изпаднала Аня. Не искаше да е отговорен, ако нещо й се случи. Знаеше, че Бенедета бе силна и достатъчно зряла, за да оцелее. Аня не беше.

Бенедета го изгледа шокирана, когато чу думите му. Той агонизираше, бе мъртвешки бледен. Опита се да я прегърне, но тя рязко се отдръпна. Беше чакала всичкото това време само за да чуе, че няма да се върне. При това само седмици, след като й бе обещал друго. Обещанията му не означаваха нищо. Приличаше на топка, която подскача между двете жени и променя решението си всеки ден. Но тя повече нямаше намерение да търпи лъжите му.

— Ще остана в бизнеса, разбира се — каза той кротко. — Не можеш да го ръководиш сама.

Грегорио бе обмислил проблема и взел решение.

— Ръководя го откакто ти напусна и определено няма да останеш в него. Мислих много, в случай че чуя това от теб. Искам да сложим край на партньорството ни. Ще изкупя дяловете ти. Категорично не съм съгласна да останеш в бизнеса. Ще напуснеш и него — заяви тя решително.

— Това е абсурдно — вторачи се той в нея невярващо. — Семействата ни си сътрудничат от поколения. Не може просто да сложиш край на това. Защо ще ги наказваш за тази злощастна грешка?

Грегорио все още наричаше положението „грешка“, вместо с по-подходящата дума „трагедия“.

— Говорих с адвокатите ни. Партньорството може да бъде приключено като част от развода ни.

Лицето й беше като издялано от камък. Грегорио я изгледа ужасен.

— Какъв развод? Казах, че те напускам, а не се развеждам с теб. Не е нужно да се развеждаме.

— Ти може и да нямаш нужда да се разведеш, но аз имам. Не възнамерявам да се примирявам с брак, в който ти живееш с любовницата си и детето й, а аз съм изоставената съпруга, ръководеща семейния бизнес. Какъв живот ще е това за мен? А когато се отървеш от нея, ще се върнеш при мен за известно време, а после ще си намериш някоя друга. Не — ледено се усмихна тя, напълно подготвена за следващите си думи. — Ако искаш да си вън, тогава ще си вън, напълно. И от бизнеса, и от брака. Свършено е, Грегорио. Ти взе решение. Сега се върни при нея. Пожелавам ти късмет с манекенката и малкото ти момиченце.

Бенедета се надигна, разговорът им бе приключен. Грегорио бе в шок.

— Не говориш сериозно — каза той паникьосано.

— Съвсем сериозна съм — отвърна тя и отвори вратата на кабинета си, за да го отпрати.

— И какво ще кажа на семейството си?

— Твоя работа. Ще е нужно известно време, за да извадим семействата си от бизнеса. Адвокатите ще се оправят с това. Ще ги накарам незабавно да изготвят документите за прекратяване на партньорството ни.

— Не можеш да го направиш — раздразнено каза той.

— Напротив, мога и ще го направя. Бях пълна глупачка да чакам толкова време. Направих го само от любов към теб. Исках да ти дам шанс да се върнеш, ако пожелаеш. Сега обаче всичко е ясно.

— Не се нуждаем от развод, Бенедета — настоя той отново. — Можем да уредим всичко неофициално между нас.

— Не, няма да стане. Аз се нуждая от развод. Искам всичко да е ясно. А и това ще ти даде възможност да се ожениш за нея, ако искаш. Свободен човек си.

Той излезе зашеметен от кабинета. Последното, което Бенедета му каза, бе, че ще изпрати нещата му в апартамента на Аня в Рим. Предполагаше, че ще се върнат там, а и багажът му бе прекалено голям, за да го изпрати в хотел. Той се обърна да я погледне за последен път преди тя да затвори вратата.

— Мислех, че ме обичаш — прошепна той със сълзи в очите. — Затова бях склонен да се върна при теб преди няколко седмици.

Но всичко беше се променило, когато момченцето ги напусна. Аня бе изпаднала в истерия и той реши да остане с нея.

— Обичам те — тихо отговори Бенедета. — Все още те обичам много. Достатъчно, за да склоня да остана с теб. Надявам се, че един ден любовта ми ще се изпари. Това е единственото ми желание засега.

След като каза това, тя затвори вратата на кабинета. Грегорио се отдалечи, облян в сълзи. Никога не бе предполагал, че Бенедета може да бъде толкова жестока.