Даниел Стийл
Вълшебна нощ (22)

22

Имейлът от Жан-Филип пристигна рано сутринта. Той вече знаеше, че първата среща бе в Пале Роял. Интересно място, защото се намираше само на две пресечки от Лувъра, на три от площад „Конкорд“ и близо до площад „Вандом“. „Бялата нощ“ можеше да се проведе на всяко от тези места. Неприятното беше, че от предишната вечер валеше проливен дъжд.

Шантал погледна през прозореца и каза на Ксавие, че просто няма начин елегантната вечеря да се проведе в този дъжд.

— Ще се проведе — спокойно възрази той, без да отделя поглед от вестника си.

— Времето няма да се оправи. Не и при такъв проливен дъжд.

— Не бъди песимистка. Разбира се, че ще се оправи. Ще спре да вали до довечера.

Ксавие изглеждаше съвсем спокоен, когато прибра вестника в куфарчето си, целуна я и излезе. От време на време през деня Шантал поглеждаше през прозореца отчаяно и се ядосваше на проклетия дъжд, който валеше все по-силно.

Вече си беше подбрала тоалет за вечерта — бял панталон и пуловер и бяло сако, в случай че стане хладно. Имаше и красиви бели обувки. Сребърните прибори, порцеланът и кристалите бяха в количката. Храната — в хладилника. Виното също. А небесата изпращаха кошмарен порой. Шантал очакваше едва ли не да види ноевия ковчег в Сена. Прогнозата предупреди за дъжд през следващите няколко дни. Не изпитваше желание да седи някъде в Париж, независимо колко красиво, романтично или грандиозно беше мястото, и да подгизне, докато се опитва да изяде мократа си вечеря с Жан-Филип и приятелите им. Ксавие беше луд, ако вярваше, че дъждът ще спре.

Тя му написа няколко съобщения през деня, а той всеки път й отговаряше, че всичко ще е наред. До количката бе приготвил кашон с фенери, завързан с ремъци, за да го сложи на гърба си като раница и да се справи с масата и столовете.

В четири часа небето притъмня, сякаш настъпваше краят на света. Появиха се светкавици, чу се оглушителен гръм, а после заваля едра градушка. Положението беше абсурдно. „Бялата нощ“ явно бе обречена.

Към пет часа леко просветля и дъждът понамаля. В шест, когато Шантал погледна през прозореца, видя късче синьо небе, а след няколко минути — великолепна дъга. Тя се вторачи в нея за миг и се зачуди дали Ксавие щеше да се окаже прав. Нещо се случи и в следващия половин час всички облаци изчезнаха, дъждът спря, а небето стана яркосиньо. Да, Ксавие беше прав. „Бялата нощ“ щеше да се състои. Вълшебството започна. Шантал никога не би предположила, че мрачното през целия ден небе и проливният дъжд можеха да отстъпят на синьото небе и слънцето.

В седем Ксавие се прибра у дома с широка усмивка на лицето.

— Добре, добре, загрях. Тази вечер е специална. Очевидно и Господ мисли така.

Жан-Филип им звънна и потвърди първата среща. Трябваше да се съберат пред Пале Роял в осем и петнайсет. Двамата с Ксавие се опитаха да отгатнат къде ще се проведе празненството. Шантал смяташе, че е площад „Конкорд“, а Ксавие гласува за Лувъра.

Преди да излязат Ксавие я погледна и се усмихна.

— Точно преди една година отивах с приятели на вечеря, която не бях посещавал преди, и очаквах да е отегчителна, затова купих китайските фенери. Исках да посъживя нещата. И нямах представа, че ще се запозная с теб.

Тя също му се усмихна, целуна го и тръгнаха. Стигнаха до Пале Роял и си намериха място за паркиране. Шантал забута количката към градината, където се бяха събрали хиляди хора в бяло, които търсеха приятелите си, звъняха по телефоните и крещяха въодушевени.

Нужни им бяха няколко минути, за да намерят Жан-Филип, който стоеше, прегърнал Валери. Приятелите им бяха наблизо. Жан-Филип бе поканил девет двойки, както правеше всяка година. Същата група като миналата година, с изключение на Грегорио. Бенедета беше с Дарам и двамата изглеждаха много щастливи. Индиецът поздрави Шантал топло, припомняйки й, че той бе неофициалният й кавалер преди година. Повечето от компанията вече познаваха Ксавие, а Шантал го представи на останалите. Всички се разприказваха оживено, а в девет без петнайсет пристигна съобщението. Жан-Филип се усмихна и им каза къде ще се проведе вечерята. Ксавие се оказа прав — Лувъра. Щяха да се настанят между старинния дворец, който сега бе музей, и двете стъклени пирамиди на Пей. И да се насладят на прекрасния залез. Всички бяха доволни, когато чуха мястото. Носеха се слухове, че другото място е Трокадеро под Айфеловата кула. Казаха им, че в градината на Пале Роял има осем хиляди човека.

Всички от групата на Жан-Филип останаха близо един до друг, когато пресякоха двете улици, минаха под арките на Лувъра и излязоха на площада. Внезапно се озоваха пред двореца, а пирамидите заблестяха на слънцето. Щеше да е светло още около час, а небето бе кристално синьо.

Мъжете разгънаха масите и столовете и намериха определените им места. Жан-Филип беше в прекрасно настроение, а Валери, Бенедета, Шантал и останалите жени извадиха покривките, ленените салфетки, белия порцелан и кристалните чаши. Бенедета украси масата със свещници „Бучелати“. Шантал бе донесла сребърните свещници от трапезарията си. Масите изглеждаха великолепно. В девет и петнайсет всичко беше готово, а в девет и половина поканените се настаниха и наляха вино. Шантал погледна към Ксавие, който й се усмихваше над масата.

— Не мога да повярвам, че съм тук с теб — прошепна й той и се чукнаха с шампанско.

Дарам бе донесъл хайвер за всички, като миналата година. Раздадоха ордьоврите и жизнерадостни тостове огласиха площада. Когато започнаха с храната, слънцето бе залязло, свещите — запалени, а площадът грееше от красотата на четири хиляди великолепно подредени маси и осем хиляди добри приятели, които се радваха на компанията си в звездната нощ.

— Преди една година само можех да си мечтая да съм тук с теб — прошепна Дарам на Бенедета и тя му се усмихна широко.

Вечерта, когато Грегорио напусна компанията и изчезна, бе само смътен спомен. Бракът им се разпадна в същата тази нощ, когато се родиха близнаците. А сега Бенедета бе тук с Дарам, най-прекрасния мъж, когото някога бе познавала.

Както винаги Жан-Филип обиколи масите, за да се увери, че всички са доволни. И непрестанно се връщаше при Валери и я целуваше. В края на вечерята, в единайсет часа, запалиха бенгалските огньове, които осветиха целия площад, а оркестърът засвири. Бенедета и Дарам бяха сред първите на дансинга.

Половин час по-късно Ксавие извади загадъчния кашон изпод масата, отвори го и започна да раздава хартиени фенери. Погледна Шантал влюбено.

— Това е първата ни годишнина, нали знаеш. Всичко започна точно преди една година.

Сега се обичаха и живееха заедно. Той остави настрана един от фенерите, специално за нея. После помогна на останалите да запалят своите. А когато се напълниха с топъл въздух, ги пуснаха и загледаха как отлитат в нощното небе. Шантал наблюдаваше красивата гледка, а Ксавие напомняше на хората да изчакат фенерите да се напълнят с въздух, после да си пожелаят нещо и едва тогава да ги пуснат.

Дузини запалени фенери летяха в небето. Ксавие се обърна към нея и й махна да се приближи. Двамата хванаха фенера заедно и го изчакаха да се напълни до краен предел.

— Пожелай си нещо — нежно каза той и я прегърна.

— Желанието ми вече се изпълни — прошепна му тя и той се усмихна.

— Пожелай си още нещо. И аз ще го направя.

Не й каза, че си бе пожелал същото като миналата година.

Хората танцуваха и гледаха китайските фенери, а Шантал и Ксавие вдигнаха своя над главите си и го пуснаха. Той се понесе към покрива на Лувъра и после изчезна в небето над Париж. Малка светла точица в тъмнината. Ксавие я целуна.

— Благодаря, че осъществи мечтите ми — нежно каза той.

И двамата бяха съгласни, че вечерта бе вълшебна и изпълнена с много любов.

— Благодаря ти за фенерите — каза Жан-Филип на Ксавие и двамата се усмихнаха.

— Вълшебна гледка — възхитен каза Дарам, като се приближи до тях заедно с Бенедета.

— Това винаги е най-прекрасната нощ в живота ми — призна Бенедета, като погледна Дарам в очите.

Нощ на любов, приятелство и щедрост в сянката на красивия Париж. Жан-Филип си помисли, че това бе най-хубавата „Бяла нощ“ досега.

Всички разговаряха, пиеха, пееха, пушеха, танцуваха. В дванайсет и половина Жан-Филип даде знак на гостите си и всички започнаха да разчистват. Не трябваше да остане и следа от присъствието им тук. От богатата храна не бе останало почти нищо, от виното и шампанското също. Хайверът на Дарам, който се оказа страхотен хит, също бе свършил.

Някой попита Жан-Филип и Валери кога заминават за Пекин и тя каза, че остават само няколко дни. Щяха да помнят Париж с тази нощ. На следващия ден отиваха на хотел с децата, за да оставят хамалите да си свършат работата на спокойствие.

Всички напуснаха масите с неудоволствие, но бе настъпил часът на вещиците. Гостите се прегърнаха и целунаха, пожелаха успех на Жан-Филип и Валери в Пекин. Нямаше да имат време да се видят отново, преди да потеглят към Китай. Валери имаше хиляди задачи, но изглеждаше пълна с енергия и Жан-Филип не можеше да свали очи от нея. Дарам пък остана плътно до Бенедета през цялото време, цяла година бе чакал да отпразнува този момент.

Вълшебството на „Бялата нощ“ се случи и днес и щеше да се случва отново. Площадът бе огрян от блясъка на осем хиляди сърца, хиляди свещи и фенери, които ги благославяха от небето. Шантал и Ксавие бяха като омагьосани. Напуснаха площада с настроението на „Бялата нощ“, великолепна нощ.

— Готова ли си да се приберем у дома? — попита той нежно, а Шантал кимна усмихнато и го последва към колата, след като се сбогуваха с приятелите си.