Даниел Стийл
Вълшебна нощ (21)

21

Жан-Филип се прибра у дома, за да помогне на Валери да опакова всичко, което щяха да отнесат в Пекин. Беше наел обзаведен апартамент, но Валери искаше да вземе безброй неща за тях и децата. Събираше багажа от седмица, когато той се върна в Париж. Уцелиха момента идеално. „Бялата нощ“ щеше да се проведе другата седмица, а после щяха да отлетят за Пекин, със спирка в Хонконг, за да може тя да напазарува.

Валери щеше да работи за „Вог“ в Пекин, а и редовно да пътува до Шанхай. После шефовете й я искаха обратно в Париж. Беше се договорила и с „Бомон-Севини“ да ги консултира от Китай.

— Какво ще правим с това? — попита Жан-Филип, като вдигна огромното мече, което Жан-Луи настояваше да вземе със себе си.

— Предполагам, че ще се наложи да го вземем.

Навсякъде имаше планини от играчки, дрехи, книги и Валери се радваше на помощта на съпруга си. Чувстваше се изтощена през последните две седмици. Жан-Филип се прибра в Париж още два пъти след Коледа, това бе третото му пътуване. А през януари Валери беше в Пекин за снимките на „Вог“. Виждаха се редовно от началото на годината, но щеше да е чудесно да се будят един до друг всяка сутрин. Това ужасно й липсваше през последните девет месеца.

Дадоха си почивка за обяд, а после тя изчезна за няколко минути. Жан-Филип предположи, че проверява имейлите си. Валери се върна след малко. Изглеждаше объркана. Седна върху купчина книги и се вторачи в него.

— Нещо не е наред ли? — уплашено попита той.

— Не знам. Ти ми кажи. Зависи как ще го приемеш.

Той я погледна притеснен. Обзе го ужас, че се е появил сериозен проблем. Валери му подаде пластмасова лентичка, а Жан-Филип не скри изненадата си.

— Бременна съм — прошепна тя.

Купи теста за бременност, но забрави за него покрай суматохата с багажа. Докато събираше нещата си от банята, го видя и реши да провери. Не смяташе, че е бременна, направи го просто за всеки случай. Не беше подготвена за това, не и сега, когато заминаваха за Пекин.

— Сигурна ли си? — шашна се той.

Валери отново му показа лентичката. Пробата беше положителна. Нямаше съмнение. Всичко се променяше. Валери не би се съгласила да замине за Пекин бременна. Сърцето му се сви.

— Какво ще правим? — попита тя уплашена.

— Какво искаш да направим? — попита той, като седна на кашона до нея. — Да започна ли да разопаковам? Ти трябва да решиш, Валери. Няма да те насилвам да се местиш в Китай, ако си бременна.

Жан-Филип бе сигурен, че тя ще иска да си остане у дома. А и не бе убеден, че му харесваше идеята за бременност в Китай.

— Не знам — замислено отговори тя.

— Можеш да се върнеш и да родиш тук. Кога го чакаме?

Тя направи бърза сметка наум.

— Февруари.

Страхотен шок. Не бе очаквала да забременее. Но пък и двамата проявиха небрежност няколко пъти, когато той се прибра у дома през май. Толкова се радваха на срещата си, че рискуваха и се надяваха нищо да не стане.

— Ще трябва да се прибереш у дома до Коледа, ако искаш да родиш тук. Струва ли си да заминаваш за половин година?

Тя го погледна и се усмихна.

— Наистина не очаквах това — каза тя, като се опита да осмисли положението.

Бременността сериозно объркваше плановете им.

Но пък Жан-Филип не искаше да е бременна и сама в Париж. Това означаваше, че може да му се наложи да напусне работата си. Не можеше да иска прекалено много от жена си, а и тя бе проявила невероятно търпение откакто замина. А бяха толкова въодушевени от идването й в Китай. После тя го погледна и се засмя.

— Абсолютна лудост, нали? Разбирам, че съм бременна докато си събираме багажа.

— Добре че провери. Не знам какво щяхме да правим, ако бяхме разбрали за бременността в Китай.

— И какво, ако беше станало така? Жените в Китай също раждат.

Повечето семейства в Китай вече имаха само по едно дете и много рядко две. Сега тя и Жан-Филип щяха да имат четири.

— Толкова страшно ли ще е да се роди там? В големите градове трябва да има добри лекари.

— Не знам нищо за медицинските условия там, но мога да проверя.

Валери беше изкарала леко предишните три бременности и раждания и сега бе учудващо спокойна.

— Шантал каза, че внукът й щял да се роди под вода у дома — ухили се Валери, а Жан-Филип я погледна ужасено.

— Моля те, кажи ми, че се шегуваш.

— Да, шегувам се — отвърна тя, после го прегърна нежно. — Благословени сме. Ще имаме бебе. Винаги сме искали четири деца.

— Да, ама сега…

Жан-Филип изглеждаше разочарован. Вече бе сигурен, че Валери няма да дойде в Китай. Плановете им да заживеят заедно в Пекин излетяха през комина.

— Жените раждат навсякъде по света. И аз мога да го направя. Не се страхувам да родя там, ако си с мен. Стига да намерим европейски или американски лекар, с когото да мога да говоря, ще съм съвсем добре. А, в Пекин трябва да има поне един такъв.

Валери не изглеждаше разтревожена, усмихна му се и го целуна.

— Сигурна ли си?

Тя беше невероятна жена и той я обичаше все повече с всеки изминал ден. Всеки път, когато имаха проблем, тя намираше начин да го реши, точно както бе уредила да работи в Пекин една година, да запази мястото и бъдещето си във „Вог“ и дори да се уреди с консултантска работа.

— Това е сериозно нещо, Валери. Не искам да се чувстваш неудобно.

— Мисля, че всичко ще е наред. Ако имам проблеми с бременността, мога да се прибера у дома. Никога преди не съм имала, а и наистина искам да замина. Убедена съм, че ще е вълнуващо и интересно.

— За мен ще е прекрасно, ако си там — отвърна той, като я погледна с обожание. — А и предпочитам да съм до теб, да мога да те държа под око.

Познаваше я добре, тя винаги се претоварваше. Беше излязла от службата след снимки, за да роди Деймиън, и едва успя да стигне до болницата навреме. После едва не роди Изабела на едно ревю по време на Седмицата на модата.

— Искам да замина — категорично заяви тя и го погледна решително. — Да продължим с багажа.

— Не! Седни. Няма да заминем за Китай, ако не се държиш разумно — строго каза той.

— Да, господине — изкозирува тя, а той се усмихна и я целуна.

И двамата бяха въодушевени от перспективата за четвърто дете. Бяха взели решение и нищо вече не можеше да ги спре. Заминаваха за Китай, а бебето им щеше да се роди там. Сега щяха да се чувстват у дома си в Пекин и да са сантиментално свързани с града завинаги. Валери се върна в банята, за да прибере останалите неща.

Жан-Филип влезе при нея и я погледна в очите. Беше жената, която обичаше, и майката на децата му. Знаеше, че почти я бе загубил преди няколко месеца, но сега щяха да имат още едно дете. Благословия и за двама им.

— Имаш ли представа колко те обичам? — попита той с разтреперан глас.

— Колкото и аз те обичам — нежно отговори тя и се отпусна в ръцете му.

Останаха прегърнати и се размечтаха за бъдещото си дете и щастливите времена, които ги очакваха. Жан-Филип знаеше, че би могъл да постигне всичко, ако тя е до него.

— Благодаря ти, Валери — каза той, а тя затвори очи и се усмихна.