Даниел Стийл
Вълшебна нощ (20)

20

Дарам пристигна в Милано при Бенедета по време на Седмицата на модата през февруари. Това щеше да е второто й ревю след реорганизацията на компанията и тя го покани да я придружи. Предупреди го, че положението винаги бе откачено, в последния момент се случваха хиляди неща и тя щеше да е доста заета, но Дарам вече беше важна част от живота й и тя искаше да е до нея. Беше му резервирала едно от най-хубавите места в залата, а той търпеливо изчака цяла седмица. Не искаше да я разсейва, но държеше да е наблизо.

Отседна в апартамента й и през деня работеше на компютъра си, когато тя беше заета. Бенедета го покани да присъства на някои от пробите и да дойде за малко зад кулисите преди ревюто. После го настани в залата сред важните хора от модната индустрия — редактори на списания, търговци и дизайнери от цял свят, стилисти, стотици журналисти.

Светлините примигнаха, музиката засвири и представлението започна. Манекенките изскачаха на подиума една след друга, като топки от машина. Зад кулисите Бенедета ги оглеждаше за последен път и им даваше сигнал да тръгнат. Ревюто беше страхотен хит. После ходиха по купони, запознаха се с други дизайнери, говориха с купувачи и очароваха всички редактори. Фотографите направиха безброй снимки на Бенедета и Дарам. Те бяха горещата новина в Милано в края на Седмицата на модата.

— Забавлява ли се? — попита го тя в края на вечерта.

— Страхотно. А ти беше великолепна.

Тази нощ той й подари втора диамантена гривна, която подхождаше идеално на първата. Бяха фантастични. А и Бенедета беше използвала множество цветове, платове и камъни, които бе донесла от Индия. Духът на тази красива страна живееше в моделите й по фин и изящен начин. А гривните, които тя никога не сваляше, незабавно приковаха вниманието на пресата.

Бенедета разказа на Дарам за посещението на Грегорио и предложението му да се съберат отново. Индиецът я погледна с облекчение, когато разбра, че за това не може и дума да става. На един от купоните Бенедета чу, че Грегорио излизал с няколко от манекенките през Седмицата на модата. Очевидно не си губеше времето. Както винаги.

Бенедета замина за няколко дни с Дарам, за да си почине след ревюто. Отседнаха в „Ил Пеликано“ в Арджентарио, романтично градче на морето. Дарам бе впечатлен от усърдната й работа и от таланта й. Искаше му се да замине за Индия с него, но трябваше да започне работа по следващата колекция. Надяваше се да му гостува отново след няколко месеца, а междувременно щяха да продължат да се срещат в Милано или Лондон всеки месец.

Дарам се прибра в Индия след кратката им ваканция, но обеща да се върне след няколко седмици. Графиците им вече бяха в пълна хармония и тревогите й как ще успеят да се виждат се оказаха напразни.

— Щастлива ли си? — попита той, когато се сгушиха в леглото в нощта преди заминаването му.

— Много. Както винаги, когато съм с теб.

Тя се усмихна сънливо, а той я целуна нежно. Бенедета си помисли за пореден път каква късметлийка беше. Дарам се оказа най-чудесният мъж в света и беше истинско чудо, че бяха се намерили един друг.

 

 

Два месеца, след като се сдобриха, Шантал и Ксавие спяха дълбоко, когато в четири без петнайсет сутринта телефонът звънна. Той го чу първи и внимателно я събуди. Шантал приемаше всички обаждания, независимо от часа, тревожеше се за децата си. Ксавие й подаде телефона.

— Да? — каза тя сънена.

Ксавие се зачуди кой ли звъни по това време.

— В колко часа? Как се чувства? На колко време са сега? Звънни ми по-късно, за да ми кажеш как върви.

После тя затвори и му се усмихна.

— Беше Пол. Рейчъл ражда.

Заспаха и телефонът звънна отново след три часа. Пол съобщи, че има проблеми с раждането и акушерката не харесвала сърцебиенето на бебето. Отиваха с линейка в болницата, където вероятно щяло да се наложи да извадят бебето с цезарово сечение. Пол беше обезумял от тревога. Шантал се опита да го успокои, после затвори.

— Защо имам чувството, че работим на един от онези горещи телефони? — попита Ксавие, когато и двамата се отказаха от идеята да заспят отново.

Шантал се надяваше, че Рейчъл и бебето ще са добре. Още в самото начало им бе казала, че раждането у дома е истинска лудост.

Двайсет минути по-късно Пол звънна от „Сидърс Синай“ и съобщи, че контракциите се засилили, а сърцебиенето на бебето отново било нормално.

— Разумно бебе. Иска да се роди в болница — отбеляза Шантал и Ксавие се засмя.

— Нямам никаква нужда от деца. Мога да изживея всичко чрез твоите — каза той.

Миналата седмица Ерик им се обади, когато братът на Анализе бе арестуван за шофиране в пияно състояние. Ерик поиска съвет от майка си какво да направи — дали да му плати гаранцията, или да го остави в ареста, за да му даде урок. Брат й беше на осемнайсет, още ученик. Шантал го посъветва да го остави в килията за една нощ, за да изтрезнее, и да го вземе на сутринта и той я послуша.

А сега Пол очакваше Рейчъл да роди малкия им принц. Майка й вече бе пристигнала в болницата и подлудяваше и Пол, и лекарите. Искаше да присъства на раждането, но Рейчъл не беше съгласна. Докато слушаше сина си, Шантал си помисли, че се радваше да си е в Париж и да не дразни децата в Ел Ей.

След последния доклад Пол не се обади през следващите три часа. Шантал се надяваше всичко да върви добре. Не искаше да звъни и да досажда, а и те бездруго надали щяха да отговорят.

В девет и половина получи съобщение от Пол: „Не става. Цезарово сечение след десет минути. Горката Рейчъл“.

Шантал изпита искрено съжаление към нея. Най-после в единайсет, което бе два сутринта в Калифорния, Пол й се обади, за да съобщи щастливата новина. Имаха момченце, което тежеше почти четири килограма. Щяха да го кръстят Дашиъл, накратко Даш. Раждането минало без проблеми, но Рейчъл била изтощена, тъй като бебето било прекалено едро. Шантал не му напомни какъв кошмар можеха да изживеят, ако бяха останали у дома.

— Кога ще дойдеш да го видиш, мамо? — попита Пол.

Тя вече беше мислила за това. Не искаше да е от майките, които вечно се месят във всичко. Вече си имаха една такава. Смяташе да види Даш на сватбата на Шарлът. Тогава внукът й щеше да е вече на два месеца и нямаше всички отчаяно да се опитват да се приспособят към новороденото. За първи път реши, че няма да зареже всичко и да се втурне към децата. Бебето беше здраво и присъствието й в Ел Ей не беше наложително. Имаше си собствен живот. Радваше се за Пол и смяташе, че ще е добър баща. Беше мил и отговорен и обичаше Рейчъл.

След като затвориха, тя разказа всичко на Ксавие. За бебето, за Рейчъл и колко щастлив беше Пол.

— Осъзнаваш какво означава това, нали? — попита го тя леко замаяна.

— Какво? Ще ти звънят всяка нощ за съвети по кърменето? — разтревожи се той.

— Не, ще се обаждат на майка й, която е авторитет по всички въпроси — отговори Шантал, която не харесваше майката на Рейчъл. — Означава, че ще спиш с баба — усмихна се тя, той също се засмя.

— Това прави ли ме дядо?

— Само ако искаш — весело отговори тя.

— Мисля, че ми харесва — усмихна се Ксавие.

Шантал се опитваше да възприеме идеята, че вече има внук.

През април Ксавие напусна апартамента си. И двамата бяха съгласни, че няма смисъл да плаща наем за жилище, което не използва.

— Освен ако не ме изриташ отново — предпазливо отбеляза той. — Не съм говорил с червенокоси от Коледа — напомни й той и тя се засмя.

— Мисля, че си в безопасност.

Той се отърва от мебелите си, които бездруго не харесваше. Шантал разчисти един от гардеробите си за него, а после преместиха багажа му. Съобщи новината на децата си. Почти чу изненадата им, но никой не коментира ситуацията. Само Ерик искрено се зарадва за нея.

През май отидоха на филмовия фестивал в Кан, където показваха един от филмите й. Беше много вълнуващо, спечели награда, която не очакваше. Вечеряха с продуцента й и две кинозвезди, а Ксавие се впечатли и бе адски щастлив да е до нея. Отседнаха в хотел „Дю Кап“ в Антиб в невероятен разкош. Апартаментът им беше в ниската част на хотела над водата. Ксавие бе чувал за него, но никога не беше го посещавал. Шантал отсядаше там всяка година за фестивала. Посетиха няколко празненства, на които присъстваха известни актьори, продуценти и режисьори. Двамата се забавляваха страхотно и решиха да останат още два дни. Един от клиентите на Ксавие също участваше във фестивала.

Две седмици по-късно двамата с Шантал заминаха за Хонконг за сватбата на дъщеря й. От месеци тя помагаше с организацията, но бяха наели и сватбен агент, а Шарлът се занимаваше с голяма част от подробностите.

Всичко беше уредено, когато пристигнаха там. Настаниха се в хотел „Пенинсула“ и Шантал най-после се запозна с внука си, когото беше виждала в скайп почти всеки ден, откакто се роди. Той дори позна гласа й и й се усмихна, когато я видя. Ксавие й направи безброй снимки с бебето.

— Да не ги правиш, за да ме дразниш по-късно, че вече съм баба?

— За първи път ставам дядо. Позволи ми да се порадвам! — отвърна той и тя избухна в смях.

— Прекалено млад си за дядо — напомни му тя, а той я изгледа обиден.

— Не, не съм. Направи сметка.

Ксавие тъкмо бе навършил трийсет и девет и можеше да има дете на двайсет.

— В такъв случай аз мога да съм прабаба. Да не правим такива сметки.

Вечерта, когато в хотела Шантал изпробва роклята си за сватбата, Ксавие се намръщи.

— Кога купи това?

— В Париж, когато Шарлът дойде за Коледа. Тя я избра.

— Сигурно си била депресирана. Това стана малко, след като ме изрита. Хайде да отидем на пазар.

— Сега? Преди сватбата? — ужасена попита тя. — Няма да мога да намеря нищо толкова бързо — паникьоса се Шантал. — Но роклята е ужасна, нали?

Тя се вторачи в огледалото. Мразеше тази рокля.

На другата сутрин излязоха рано от хотела като двама конспиратори и отидоха по моловете в пристанище „Виктория“ с ролс-ройса на хотела. Ксавие беше неумолим. Не обичаше да пазарува, но сега реши, че кризисното положение изисква спешни мерки. Шантал му обясни, че не може да облече бяло на сватбата на дъщеря си, защото булката вероятно няма да се чувства добре. Той откри великолепна рокля от бял сатен, която й прилепна идеално, но не можеше и дума да става за нея. Черното бе прекалено строго, а розовото бе прекалено, макар и красиво.

— Може да облечеш тази на нашата сватба — пошегува се той, — но бялата ми харесва повече.

Шантал знаеше, че Ксавие само я закача. Нямаше нужда да се женят, живееха си щастливо и без брак. Тя изпробва и сива рокля, но знаеше, че майката на младоженеца щеше да е в сиво. Хареса страхотна червена рокля, но бе прекалено атрактивна за сватбата на дъщеря й. Щеше да изглежда, че се опитва да отклони вниманието от булката и да го насочи към себе си. Най-после в „Диор“ пробва рокля от светлосин сатен в цвета на очите й. Беше секси, но и скромна, а цветът бе елегантен и фин. За късмет имаха и обувки от светлосин сатен.

— Браво! — щастливо се усмихна Ксавие.

Роклята беше идеална и не се нуждаеше от поправки. Прилягаше й като ръкавица и подчертаваше младежката й фигура. Той я помоли да остави косата си разпусната, защото така я харесваше. Роклята беше точно такава, каквато би купила и с Шарлът през декември, ако тогава не беше депресирана. За вечерята репетиция си беше донесла къса изумруденозелена сатенена рокля от „Баленсиага“, която показваше красивите й крака в сребърни сандали с високи токчета. Семейството на младоженеца даваше вечерята в клуб „Хонконг“, където щеше да е и сватбата, но те харесваха мястото и Шарлът го одобряваше. Тя спомена на майка си, че вечерята ще е традиционна и официална, също като сватбата, макар и в различен салон.

— Благодаря, че ми помогна да си намеря рокля — каза Шантал на Ксавие докато пътуваха обратно към хотела.

Загубиха цели четири часа, но си струваше. Направо се влюби в роклята. Беше елегантна и й стоеше прекрасно.

Вечерята мина чудесно, макар да бе официална, а повечето приятели на Шарлът и Рупърт бяха твърде консервативни. После отидоха на танци с децата в „Плей“ и двамата с Ксавие танцуваха с часове. Ерик беше страшно доволен от присъствието на Ксавие, защото се чувстваше загубен сред тълпата сухари, а Пол бе твърде зает с бебето и Рейчъл. Ксавие се оказа отлична компания за Ерик.

На другия ден Шантал помогна на дъщеря си да се приготви за сватбата. Очите й се насълзиха, когато всичко беше готово. Шарлът изглеждаше умопомрачително и приличаше на принцеса в роклята, която Шантал донесе от Париж. Изненада се, когато видя майка си в бледосин сатен и с разпусната коса. Шарлът не бе споменала и дума срещу Ксавие откакто пристигнаха в Хонконг, а Пол дори се зарадва да го види и бе трогнат от безбройните снимки, които той направи на бебето.

— Какво стана с тъмносинята рокля, която купихме от „Нина Ричи“? — попита Шарлът докато чакаха Пол, който щеше да я отведе до олтара.

— Промених си решението. Прекалено строга е. Стори ми се подходяща през декември в Париж, но е зимна рокля, а сега е май.

Шантал не желаеше да й обяснява, че в тъмносинята рокля се чувстваше като стогодишна старица, а и Ксавие също не я хареса.

— Тази ми харесва повече — усмихна се Шарлът, а Шантал я целуна и преглътна сълзите си.

— Ти си най-красивата булка, която някога съм виждала — прошепна тя.

Пол най-после се появи и сватбената агентка и Шантал помогнаха на Шарлът с шлейфа. Шаферките бяха облечени в бледорозови рокли и носеха букети от светлорозови рози. Всички се настаниха в осигурените от хотела лимузини — Пол и Шарлът в ролс-ройс, а Шантал и Ксавие в бентли зад тях. Ерик седеше на предната седалка и изглеждаше невероятно елегантен във фрак.

Църковната служба мина отлично, приемът бе великолепен, а Шантал се чувстваше чудесно.

— Благодаря, че ме накара да си купя друга рокля — усмихна се тя на Ксавие докато танцуваха.

Забавляваха се страхотно на сватбата, а Шантал се разплака, когато младоженците потеглиха на сватбено пътешествие. Не участва в битката за букета, с Ксавие се усмихнаха един на друг докато момичетата се опитваха да го уловят. Разбираха се идеално.

На следващия ден Пол, Рейчъл и Даш отлетяха обратно за Ел Ей, Ерик хвана полет до Франкфурт, откъдето щеше да вземе самолет до Берлин, а Шантал и Ксавие се върнаха в Париж. Младоженците заминаха за Бали. Семейството й отново се разпръсна по света. Но сега Ксавие беше до нея и вече не бе сама. Желанието й в „Бялата нощ“ се осъществи. Имаше мъж, когото обичаше, а и той нея, и истински живот.