Даниел Стийл
Вълшебна нощ (12)

12

В последния ден на октомври в четири сутринта телефонът на Шантал звънна. Тя едва го чу в съня си и се изкуши да не вдига, но не посмя да го направи, защото можеше да е някое от децата й. Майчинските й инстинкти надделяха и тя грабна телефона, макар да предполагаше, че някой вероятно бе набрал номера по грешка.

— Да? — сънливо каза тя, а Ксавие се търколи настрани и отвори едното си око.

Шантал напълно се разсъни и седна в леглото. Обаждаха се от болница в Берлин. Съобщиха й, че Ерик претърпял катастрофа с мотоциклет. Беше жив и в съзнание, но със счупен крак и ръка. Щяха да го оперират, за да сложат пирон в таза му.

— Мили боже — изстена тя ужасено. — Тръгвам веднага. Мога ли да говоря с него?

Сестрата й каза, че вече го подготвят за операцията, но след няколко часа ще е в стаята си.

Шантал изглеждаше напълно съсипана. Ксавие седна до нея.

— Какво стана? Какво не е наред?

Той нямаше деца, но споделяше тревогата й за нейните. Смяташе, че това е част от съвместния им живот.

— Ерик е катастрофирал с мотор — погледна го тя ужасена. — Жив е. Ще слагат пирон в таза му. Счупил крак и ръка. Слава богу, че е жив.

Не бяха споменали за нараняване на главата, а тя бе сигурна, че щяха да кажат, ако имаше нещо такова. Знаеше, че Ерик винаги носи каска, когато кара мотор.

— Мразя тоя проклет мотор. Ерик мисли, че е еснафско да притежаваш кола. Но сега ще трябва да се отърве от него.

Тя грабна отново телефона и звънна в „Еър Франс“. Резервира си полет до Берлин в осем сутринта.

— Искаш ли да дойда с теб? — предложи Ксавие, но тя бе свикнала да се справя сама със спешните случаи.

— Не е нужно — целуна го тя нежно. — Имаш много работа днес.

Шантал знаеше, че той има важни срещи цяла седмица. А и Ерик беше нейно дете, а не негово.

— Сигурна ли си? Мога да отменя срещите си. Бих искал да съм с теб — каза той и Шантал усети, че говори искрено, но не искаше да му създава проблеми в работата. — Не трябва да пътуваш сама — добави той.

И двамата предполагаха, че Ерик ще остане в болницата известно време, а след това ще се нуждае от помощ у дома, когато го изпишат. А със счупената ръка не би могъл да се справи с патериците.

— Чудя се дали Анализе е била на мотора с него. Въобще не ми дойде наум да попитам.

Шантал се притесни и за приятелката на сина си. Набързо събра багажа си, изкъпа се и се облече. Ксавие стана докато тя беше под душа, препече филийки и направи кафе. Беше пет и половина сутринта и тя трябваше да тръгне след половин час. Той седна до нея и я хвана за ръката.

— Звънни ми, ако искаш да дойда. Не ми е приятно да го призная, но съм съгласен с теб, че моторите са прекалено опасни. Особено на аутобаните в Германия, където карат като луди. Не че тук е много по-различно. Ерик може и да ме намрази за това, но трябва да го накараш да се откаже от мотора.

— Надявам се, че моторът е повреден, но няма да му позволя да купи друг. Ще му купя кола.

— Нищо прекалено еснафско — подкачи я Ксавие и тя се усмихна.

Хубаво беше, че я подкрепяше, но децата бяха неин ангажимент. Нямаше търпение да се добере до Берлин, надяваше се да е там преди той да се събуди. Взе малкото сакче, където бе сложила пуловери, джинси и тоалетни принадлежности. Ксавие я изпрати до вратата и я прегърна.

— Обичам те. Ще оставя всичко и ще дойда, ако искаш.

— Как извадих такъв късмет да те срещна? — усмихна му се тя.

— Откъде знаеш, че в онази нощ желанието ми не е било точно това? Да намеря красива и умна жена, която да обичам до края на живота си?

Шантал винаги потръпваше, когато Ксавие казваше нещо подобно. Как можеше да я обича до края на живота си, когато тя бе почти двайсет години по-стара от него? Но, разбира се, не му зададе този въпрос сега. Той я целуна отново и тя се втурна към вратата. Беше шест сутринта и той се върна в леглото. Замисли се за нея и сина й. Потрепери, когато си помисли какъв ужас щеше да е, ако Ерик беше загинал. Мисълта беше кошмарна, не знаеше как Шантал би преживяла подобно нещо. Тя бе силна жена, но той се надяваше никога да не й се случи нещо такова. Обичаше я и не искаше да я вижда тъжна и разстроена.

Шантал пристигна на летището навреме и бе една от първите, които се качиха в самолета. Кацна в Берлин в девет и половина. Излетя навън и взе такси до болницата. На информационното гише й съобщиха, че Ерик вече е опериран. После й казаха на кой етаж се намира чакалнята. Тя се качи горе и отиде при дежурните сестри. Успокоиха я, че Ерик е в стабилно състояние и ще се върне в стаята си по обед. Шантал се сети да ги пита дали е имало и друг човек на мотора, но й отговориха, че синът й е бил сам. После тя звънна в дома му, а Анализе веднага вдигна телефона. Плачеше неутешимо и каза на Шантал, че Ерик не се прибрал снощи, което не било типично за него. Беше ужасно уплашена. Шантал разбра, че момичето не знае какво бе станало, никой не беше я уведомил.

— Той е добре — каза Шантал спокойно. — Катастрофирал е с мотора. Счупил си е крак и ръка, но е добре. Аз съм в болницата.

Анализе заплака още по-силно и заговори нервно на немски, но после се върна към френския.

— Страхувах се, че може да е умрял — каза тя с разтреперан глас.

— Извадил е късмет — отвърна Шантал. — Ще се върне в стаята си след около два часа. Можеш да дойдеш да го видиш по-късно.

— Имам лекции днес — каза Анализе, разстроена от новината, но щастлива, че Ерик е жив. — Ще дойда довечера.

— Той ще се зарадва да те види — мило каза Шантал и затвори.

Стоеше в коридора и чакаше, когато Ерик се появи в инвалидна количка, придружен от медицинска сестра. Той погледна майка си с благодарност. Винаги бе до него, когато се налагаше. И сега знаеше, че тя ще намери начин да дойде.

— Съжалявам — каза той, когато тя се наведе и го целуна.

Ерик беше с гипс на ръката и крака. Лекарят й каза, че ще остане в болницата една седмица. След месец ще свалят гипса на ръката, а след два-три месеца — на крака. Налагаше се и рехабилитация докато се възстанови напълно.

— Трябва да съжаляваш — скара му се тя. — Този мотор е история. Можеш вече да се присъединиш към еснафите и да караш кола.

Ерик се усмихна, а Шантал отиде да попита за възможността да бъде настанен в самостоятелна стая. Час по-късно той лежеше в отделна стая, а Шантал и медицинската сестра бяха почистили лицето му. Отнасяха се с него като с дете. Той заспа, след като му инжектираха успокоително, а майка му седна до него, благодарна, че е жив. Шантал слезе в кафенето, за да си вземе нещо за ядене. Помисли си да звънне на Ксавие, но не искаше да го безпокои в службата. Изпита странно чувство на самота, когато тръгна обратно към стаята на Ерик. В продължение на двайсет години беше се справяла с всичко съвсем сама. Шевове, изкълчени глезени, порязвания… Спешна операция на апандисита на Шарлът, когато бе на девет години, камък в бъбрека на Пол, когато бе на петнайсет. Шантал винаги бе сама в болничните коридори и спешните отделения, уплашена за децата си. Беше свикнала, но сега, когато се замисли, осъзна от колко време го правеше и какъв късмет бяха извадили този път.

Тя зави по коридора към стаята на Ерик и внезапно видя Ксавие. Изглеждаше сериозен и загрижен. В очите й бликнаха сълзи.

— Какво правиш тук?

Никой преди не беше го правил.

— Не исках да си сама и взех полета след твоя — отговори той. — Това е по-важно от работата ми днес — усмихна се той и я прегърна. — С него ли е било момичето?

— Не, била е у дома. Никой не й се обадил. Страхуваше се, че Ерик е загинал.

— Слава богу, не е — трезво отбеляза Ксавие, а Шантал го целуна леко по устните и бавно отвори вратата на стаята на Ерик.

— Ще те чакам тук навън — прошепна Ксавие. — Не искам да се натрапвам.

— Ела поне да го видиш.

Ксавие я последва неохотно, но Ерик още спеше. Върнаха се и седнаха в коридора, където можеха да говорят. Ксавие бе донесъл със себе си купчина документи, за да работи, докато тя е заета със сина си. Шантал още не можеше да повярва, че той бе тук до нея. Толкова много години не бе имала никого, с когото да споделя бремето и страховете си.

— Ще се настаня в хотела и ще се върна по-късно — каза Ксавие.

Беше си резервирал стая в „Адлон Кемпински“, когато кацна в Берлин. Мислеше за всичко.

— Как мога да ти благодаря? — попита тя развълнувана, а той се усмихна.

— Ще измислим нещо. Може да поговорим за това довечера.

Тя се засмя, върна се при сина си и седна до леглото му. Той спа през следващите два часа, после се размърда, отвори очи и се усмихна, когато я видя.

— Здрасти, мамо… трябва да се обадя на Анализе. Не успях да й звънна снощи.

— Вече го направих. Ще дойде довечера. Радвам се, че не е била с теб на мотора.

— Аз също — отвърна той, като се опита да се настани по-удобно, което беше цяло изпитание заради гипса.

Шантал повика сестрата и двете му помогнаха.

— Кога мога да си тръгна? — попита Ерик.

— Налага се да останеш няколко дни. А после трябва да постъпиш в рехабилитационна болница докато се възстановиш напълно. Мисля, че ще останеш тук седмица, а там — около месец.

— Мамка му — мрачно изсумтя той. — Работех по изложбата си.

За Ерик това изпитание беше добър и ценен урок и Шантал се надяваше да го задържи далеч от моторите.

— Млад си и бързо ще се възстановиш. Искаш ли да се прибереш в Париж докато се оправиш?

Ерик поклати отрицателно глава.

— Не, предпочитам да остана тук.

Неговият дом вече беше в Берлин. Ерик искаше да е с гаджето си, с приятелите и работата си.

— Ще се оправя — увери я той, макар да изглеждаше напрегнат и уморен.

Ксавие влезе за малко в стаята и Ерик му благодари, че е дошъл да подкрепи майка му. После Ксавие слезе в кафенето, за да купи за Шантал сандвич и плодове.

— Готин тип — отбеляза Ерик. — С теб ли пристигна?

Изпитваше любопитство, а майка му изглеждаше щастлива с него.

— Не, пристигна със следващия полет. Много мило от негова страна.

Ерик кимна и се усмихна.

— Хубаво е да имаш човек до себе си, мамо.

— Радвам се, че мислиш така.

Ерик беше най-милото и добродушното от децата й.

— Защо да си сама? Ние не сме.

Всеки от тях си имаше партньор, но никога преди не бяха се сещали, че тя също може да иска това. А и Шантал никога не бе правила проблем, защото през изминалите години не бе срещнала подходящия човек. Преди Ксавие.

Двамата си тръгнаха, когато Анализе дойде, за да ги оставят насаме. Момичето се разплака и прегърна Ерик, а той беше щастлив, че я вижда. Шантал обеща да се върне на сутринта и двамата с Ксавие тръгнаха към хотела. Стаята беше великолепна и тя се отпусна на леглото изтощена. Събуди се в четири сутринта.

— Мили боже — изстена тя. — Не знаех колко съм изморена, преди да легна.

Ксавие напълни ваната и двамата се пъхнаха вътре, после побъбриха в леглото. Знаеше колко й беше трудно заради това, че децата й живееха толкова далеч. Макар да бяха пораснали, за нея те си бяха деца. Случка като днешната бе най-ужасният й страх. Вече не споделяше ежедневните радости и проблеми на децата си, беше вън от живота им, но в подобни спешни случаи веднага се притичваше на помощ. Ерик щеше бързо да се оправи и Шантал отново нямаше да е най-важното нещо в живота му.

— Не е лесно да имаш деца — замислено каза Ксавие.

— Не е — съгласи се тя. — Винаги правиш прекалено много или прекалено малко, не си до тях, когато те искат, или си вечно там и досаждаш. Трябва да ги оставиш да полетят и да събираш парчетата, когато паднат. И каквото и да правиш, независимо колко се стараеш, винаги допускаш грешки, които те трудно прощават. Неблагодарна работа. Но най-добрата в света — усмихна му се тя. — Ако имаш късмет, едно от децата те счита за готина за около пет минути, но останалите смятат, че си пълна трагедия. Шарлът винаги е била сурова с мен. Ерик ми прощава грешките. Макар да са брат и сестра, двамата са много различни.

— Точно заради тези неща реших, че не искам деца. Трябва да си Айнщайн, за да се справиш.

— Не е задължително. Просто полагаш усилия и ги обичаш, независимо от недостатъците им. И им даваш свобода, което е най-трудното.

— Децата никога не прощават на родителите си, а това ми се вижда твърде жестоко.

— Наистина ли не искаш деца? — попита тя замислено.

Понякога имаше чувството, че му пречи да си намери жена на неговата възраст, която да го дари с деца.

— Да, не искам. Винаги съм знаел, че няма да съм добър в ролята на родител. Предпочитам твоите деца и тези на брат ми. По-лесно е, когато пораснат, обвиняват някой друг за бъркотиите в живота си. А малките деца са направо страшни. Надали бих могъл да се справя. Жените, които отчаяно копнеят за деца, винаги ме плашат. Много по-щастлив съм с теб — каза той, като се наведе и я целуна.

Знаеше какво мисли Шантал и искаше да я успокои. Не съжаляваше, че е с нея, и се надяваше да останат заедно завинаги.

— Не ме лишаваш от нищо. Ако исках деца, досега щях да имам.

— Страхотна късметлийка съм — каза тя и също го целуна.

На сутринта, когато се събудиха, Ксавие поръча закуска в стаята. После Шантал се върна в болницата при Ерик. Радваше се, че Ксавие е тук, щеше да е съвсем различно, ако беше сама. Когато влезе в стаята на Ерик, той недоволстваше от гипса, храната и искаше да се прибере у дома. Опита се да го успокои, а една от сестрите се зае с тоалета му. По обяд Ксавие се появи с две торби храна от бирарията на улицата.

— Има шницели, наденици, още шницели, още наденици и още шницели — каза той и Ерик се засмя.

— Харесвам и двете.

Хапнаха в картонени чинии, после сестрата направи на Ерик инжекция и той заспа. Ксавие и Шантал се разходиха из квартала, отбиха се в близкия музей. Отидоха и в новата национална галерия, за да видят прочутата стъклена скулптура. Разполагаха с малко време, но това все пак си бе почивка от скуката в болницата. Шантал разказа на Ерик за разходката им, когато той се събуди. Ксавие се прибра в хотела, за да поработи, и обеща скоро да се върне.

Успя да открие китайски ресторант близо до хотела и донесе богата вечеря за всички. Анализе също се присъедини. Сега само трябваше да чакат Ерик да се възстанови достатъчно, за да го прехвърлят в рехабилитационната болница, което бе насрочено за края на седмицата. На другия ден Ксавие се върна в Париж, а Шантал възнамеряваше да се прибере, след като настани сина си в болницата. Беше благодарна на Ксавие, че остана до нея в този тежък момент. Никога нямаше да го забрави.

— Кой ще ми носи наденици и шницели? — попита Ерик на сбогуване и двамата се разсмяха.

— Бъди добър с майка си — предупреди го Ксавие. — Никакви мотори повече.

Ерик неохотно кимна.

— Ела ми на гости като се оправя — каза той и Ксавие му благодари за поканата.

Шантал беше всеки ден при сина си. Помогна му да се настани в болницата, която беше модерна и просторна. Имаше още няколко младежи, претърпели катастрофа. Шантал остана и за уикенда, после си тръгна. Ерик щеше да е зает всеки ден с физиотерапия. Приятелите му започнаха да го посещават, а Анализе бе с него всяка вечер. Той вече не се нуждаеше от майка си. Обеща му да дойде да го види след две седмици. Тя го целуна и замина за Париж. Мразеше раздялата с децата си, усещаше се слаба и тъжна. Зарадва се, когато видя Ксавие, който я очакваше у дома.

За вечеря отидоха в любимото им бистро и здраво похапнаха. Времето беше доста хладно, вече беше ноември. Годината отлиташе и до края й оставаше съвсем малко. А в живота на Шантал се бяха случили толкова много неща от лятото досега. След вечеря се прибраха вкъщи, хванати за ръка. Ксавие я погледна нежно. Никой от двамата не бе подозирал, че ще са заедно, когато се запознаха в „Бялата нощ“. Кой можеше да предположи тогава, че Жан-Филип щеше да живее в Пекин, а Бенедета да се разведе с Грегорио? Животът бе непредвидим. Тя се зарадва, когато се сети, че Жан-Филип ще се прибере у дома след няколко седмици. Имаше много да му разказва и само хубави неща.