Даниел Стийл
Вълшебна нощ (7)

7

Шантал и Ксавие пристигнаха на летище „Аячо“ в Корсика и наеха кола. Тя му предложи да си поделят разходите, но той не се съгласи. Винаги плащаше той, когато излизаха заедно. Беше много мило от негова страна и тя се усмихна на себе си, когато прибраха куфарите в багажника и се качиха в малкото пежо.

Шантал не беше ходила на почивка с мъж от десет години, откакто приключи последната й сериозна връзка. Времето просто летеше, а никой досега не успя да грабне сърцето й. Това, което я изненадваше най-много, бе, че почти не познаваше Ксавие. Вечеряха заедно няколко пъти и се забавляваха добре, а и имаха сходни виждания върху живота. Но почивка заедно? Ставаше сериозно. Означаваше обвързване, а в миналото бе означавало и любов. Сега бе само свободно време с нов приятел, който един ден можеше да бъде и нещо повече. Чувстваше се свободна и безгрижна, когато потеглиха към вилата.

— Защо се усмихваш? — попита той, забелязал щастието на лицето й.

— За нищо. За всичко. За нас. От години не съм пътувала с мъж. Обикновено почивах с децата и никога с мъжете, с които се виждах по онова време. Струваше ми се нередно да съчетавам двете неща. Децата бяха свикнали да съм изцяло на тяхно разположение, а аз никога не бях напълно сигурна в някого, за да им го представя.

— А сега? — полюбопитства той, заинтересуван от думите й.

Шантал обичаше децата си и бе всеотдайна майка. Сега те живееха далеч от Париж, но все така бяха важни за нея. Той се замисли дали и тя бе толкова важна за тях, но не искаше да задава подобни въпроси.

— Сега си мислят, че съм на сто години — усмихна се тя. — Въобще не им идва наум, че в живота ми може или искам да има мъж.

— А искаш ли? — обърна се той към нея, когато спряха на светофара.

— Не знам — честно призна тя. — Спрях да мисля за това преди време. Реших, че завинаги ще си остана сама. Не че го исках, но го приех. Спрях да очаквам появата на принц Чаровен. Заех се усърдно с работа и се виждам с децата, когато мога. Само два или три пъти годишно с всяко от тях, което не е много, но те водят пълноценен живот и не искам да им се натрапвам.

— А сега аз съм до теб — усмихна й се Ксавие и тя се засмя. — Започвам да се чудя дали онази нощ желанието ти е било да се появи някой като мен.

Той също не бе очаквал да се запознае с нея. Наистина изглеждаха свързани от съдбата, но това им допадаше и явно засега вършеше работа, независимо от разликата във възрастта. При думите му Шантал се изчерви.

— Аха! Значи съм прав. Може би аз съм бил желанието ти.

— Не ставай глупав — небрежно подхвърли тя, но Ксавие бе по-близо до истината, отколкото предполагаше.

Шантал наистина си бе пожелала мъж, когото да обича и който да я обича и споделя живота й. В онзи момент желанието й се стори тъпо, но реши да опита. Нямаше какво да губи. А после се появи Ксавие. Всъщност, той стоеше до нея, когато тя прошепна желанието си, но не бе имала предвид точно него.

— Внимавай какво си пожелаваш! — засмя се той.

Пътуваха около час до вилата, през красивата корсиканска провинция с великолепна природа и елегантни вили, покрай овощни градини и ферми, а в далечината се виждаше морето. Накрая спряха пред стара къща, която изглеждаше така, сякаш по различно време към нея бяха достроявани помещения. Но излъчваше топлина и уют, а в близкото пасище имаше коне. Ксавие й каза, че са на съседа. Мястото беше чудесно и идеално за спокойна почивка.

Влязоха през задната врата и завариха брат му Матю и снаха му Аник край кухненската маса. Хлапетата бяха навън и те се наслаждаваха на малкото спокойствие заедно, преди да се отправят към плажа. Минаваше дванайсет и на масата имаше остатъци от богат френски обяд. Матю скочи на крака с широка усмивка, прегърна брат си, после се здрависа с Шантал. Изглеждаше около десетина години по-голям от брат си, горе-долу на възрастта на Шантал, а Аник бе в началото на четирийсетте. В младите си години Матю се бе занимавал с музика, а после се бе захванал с недвижими имоти и се справяше добре. Аник работеше като преводачка в издателство. Домът им изглеждаше поовехтял, но уютен, обичан и просторен. Място, където ти се иска да останеш завинаги. Ксавие бе предупредил Шантал, че къщата винаги е пълна с приятели на децата. Матю и Аник обичаха хора около себе си. Предложиха на Ксавие и Шантал да хапнат и те опитаха от пилето и средиземноморската салата, изпиха и по чаша вино. Ваканцията започваше.

— Отивам за риба. Искаш ли да дойдеш? — обърна се Матю към брат си.

— Не още. Първо искам да разведа Шантал наоколо.

— Идвала ли си преди в Корсика? — попита я Матю, докато Аник разчистваше масата.

— Да, отдавна — усмихна се тя. — Идвах с децата, когато бяха малки. Наехме малка платноходка и прекарахме чудесно.

— Плаваш ли? — попита Матю въодушевено, а Ксавие изстена.

— Не споделяй подобно нещо с брат ми. Ще те кара да висиш на лодката му по цял ден. Използва гостите си като корабни роби. За всеки час на лодката ще те кара да търкаш палубите безкрайно. Тази лодка е неговата любовница.

— Стара дървена лодка от четирийсетте години — гордо обясни Матю. — Палубите са от тиково дърво. Тук го използваме много.

Аник завъртя очи и всички се засмяха.

След обяда Аник ги отведе в стаите им. Беше ги настанила един до друг, тъй като Ксавие й бе казал, че Шантал предпочита да има отделна стая. Снаха му не знаеше какви бяха отношенията им и не зададе въпроси. Ксавие бе водил различни жени в Корсика, някои — приятелки, други — любовници. Нито Матю, нито Аник изглеждаха изненадани от факта, че Шантал бе по-възрастна от Ксавие. Просто се радваха, че им гостуват. Аник също познаваше филмите й и не скри, че ги харесва.

Оставиха багажа си по стаите, а после Ксавие я разведе с колата из района. В шест часа, когато се върнаха в къщата, децата се прибраха от плажа с приятелите си, оживена и весела група. Момичето беше на деветнайсет и учеше в Лил, за да стане адвокатка като чичо си, а момчето — на двайсет и две, следваше медицина в Гренобъл. Истинска семейна почивка. Хлапетата се смееха с родителите си и безмилостно закачаха чичо си, на което той енергично отвръщаше. На Шантал й се прииска да види децата си, но не го сподели с Ксавие. По-късно вечеряха в кухнята, като всички се включиха в подготовката на храната. Около масата се настаниха двайсетина души, включително и синът на съседа.

— Добре ли си? — прошепна й Ксавие по време на вечерята.

Шантал искрено се забавляваше, бъбреше си оживено с племенника му, но Ксавие искаше да е сигурен. Знаеше, че толкова много хора може да ти подействат изморително понякога.

— Повече от добре — усмихна се тя широко. — Точно това е истинското семейство.

Спомни си за времето, когато децата й бяха малки, но вече бяха напуснали семейното гнездо и живееха сами, а и страшно липсваха на майка си. Прибираха се у дома по Коледа, но само за няколко дни. Бяха последвали мечтите си до другия край на света, с изключение на Ерик, но той бе прекалено зает в Берлин, за да се прибира у дома по-често. Шантал завиждаше на Матю и Аник за задружното семейство. Децата им бяха студенти и щяха да останат при тях цяло лято. И тя прекарваше летата с децата си, когато бяха на същата възраст. Обикновено наемаше вила в Нормандия, Бретан или Южна Франция, но вече нямаше смисъл да го прави, тъй като децата нямаше да се приберат, а тя не искаше да е във вилата сама.

— Затова не искам деца — прошепна й Ксавие усмихнато. — Мога да се порадвам на техните, а после да се прибера у дома.

Към края на вечерта с Шантал седнаха навън и се загледаха в звездното небе. Беше тих и спокоен момент след весела, оживена вечер.

— Тук много ми харесва — щастливо каза Шантал. — И аз самата се чувствам като дете.

— На мен също. Ще се върна тук през август. И ти си добре дошла. Обикновено тогава оставам във вилата две или три седмици. Опитвам се да идвам и през уикендите, когато мога.

Ксавие изглеждаше щастлив и доволен. Шантал се вписваше в семейството му идеално, точно както бе предполагал. Харесваше му, че не бе надута или претенциозна, въпреки че имаше защо. Беше талантлива, но в същото време и много скромна. Той не можеше да търпи жени, които обичаха да впечатляват и да се фукат.

— През август ще гостувам на дъщеря ми в Хонконг — отговори тя със съжаление. — Ходя всяка година. Оставам само една седмица, не може да ме изтърпи по-дълго. Много сме различни. Тя е по-консервативна и смята, че съм безнадежден бохем. Обичам я, но както казват англичаните, двете сме като сирене и тебешир. Всъщност тя си е почти англичанка, тъй като живее там откакто се дипломира. А вече говори и перфектен мандарин.

Ксавие долови гордостта в гласа й, но също и съжалението. Звучеше така, сякаш двете бяха като кораби, които се разминаваха в нощта.

— А в края на месеца отивам в Ел Ей при сина ми. Обикновено се забавляваме с него, макар да стана абсолютен американец. Не знам какво се обърка, но никое от децата ми не желае да е французин, освен най-малкият ми син, но той пък не иска да живее в Париж. Казва, че изкуството тук е мъртво, и може да е прав.

Шантал критикуваше децата си, но беше явно, че те бяха напълно самостоятелни, а характерите им — съвсем различни. Но тя уважаваше предпочитанията им, за което Ксавие й се възхити.

— Бих искал да се запозная с тях някой ден. Сигурно са интересни хора — каза той, а Шантал се засмя.

— Да, интересни са. И съвсем различни. От мен и един от друг.

— Близки ли са помежду си?

Ксавие изпитваше огромно любопитство към всичко, свързано с нея. Опознаваше я с удоволствие и бе впечатлен от силния й характер. От време на време забелязваше тъга и самота в очите й. Тя не се караше с децата си, но те прекарваха твърде малко време с нея.

Шантал се замисли, преди да отговори.

— Близки са, когато са заедно. Но всеки от тях е страхотен индивидуалист с различни интереси. Шарлът е най-консервативна. Пол е отдаден на живота в Ел Ей и си има приятелка американка, а Ерик си пада хипар. Ако го видиш заедно с Шарлът, няма да предположиш, че са роднини — засмя се тя. — Става по-сложно, когато започнат сериозни връзки, които подсилват разликите и понякога създават напрежение. Беше по-лесно, преди да имат партньори. Аз проявявам толерантност към хората, с които живеят, но те се отнасят критично към избора на другия. Смятам, че са възрастни хора и имат право да обичат, когото си искат.

Ксавие одобри разсъжденията й. Шантал звучеше като идеалната майка.

— А те проявяват ли разбиране към теб? — сериозно попита той.

Тя се засмя.

— Вероятно не. Бяха ужасни с мъжете, с които излизах. Сега виждат, че съм сама, и смятат, че така трябва да бъде.

— Така ли е?

— Не съвсем — призна тя. — Отдавна спрях да ги запознавам с мъжете, с които се срещах. Не си струваше всички неприятности, тъй като нямах сериозна връзка. Всъщност, мисля, че според децата ми не би трябвало да имам партньор. Баща им почина, когато бяха малки, и ме смятат за майка и обслужващ персонал. Бях им робиня дълго време — каза тя леко засрамено. — Създадох собственото си чудовище. И те никога не смятат, че бих могла да съм самотна, тъжна или болна.

Ксавие си спомни за инструментите в куфара й.

— Това не е хубаво — кротко каза той. — Защо трябва да си самотна? Все още си млада.

— Да, не е хубаво — съгласи се тя. — Трябва да поработя върху това. Не исках да забележат слабостите ми, когато бяха малки. А сега те мислят, че въобще нямам такива.

— Струва ми се, че имаш нужда от свой собствен живот. Те си имат своя.

Шантал беше съгласна с него, но този живот трябваше да си заслужава разправиите с децата. Не искаше да влиза в битка за нищо, особено с Шарлът, която въобще не се интересуваше от проблемите на майка си и почти не й се обаждаше, освен, когато искаше нещо. Дори не й идваше наум да звънне, за да я попита как е или да си побъбрят. Ерик го правеше и бе по-наясно с чувствата на майка си. Беше сладко хлапе, а сега бе най-близък с нея. Шарлът бе студен човек. Впечатляващо бе колко различни бяха от нея, а и един от друг, но това пък ги правеше интересни.

После се качиха в стаите си и Ксавие остана за миг пред вратата й. Искаше му се да влезе, но не посмя да попита. Беше прекалено рано. Затова просто я целуна нежно и с истинска страст. Прегърнаха се и се притиснаха един в друг, а в същия миг племенникът му мина покрай тях на път към банята в коридора.

— Браво, чичо Ксавие! — промърмори той, после затвори вратата на банята, а Ксавие и Шантал избухнаха в смях.

— Добре дошла в семейството — каза той.

— Много ми харесва! — усмихна се тя и отново се целунаха.

Въпреки присъствието на толкова много младежи в къщата, които вечно влизаха и излизаха, настояването на Матю брат му да отиде с него за риба призори и сравнително тънките стени, на третия ден Шантал бе толкова щастлива, че късно през нощта се озова в леглото с Ксавие. Беше идеалното място за началото на любовна връзка, в приятелска, топла и безопасна атмосфера. Заспиваха заедно всяка нощ. Мислеха, че никой не бе забелязал, но тайната бе разкрита до края на седмицата и те отстъпиха стаята на Ксавие на новодошлите хлапета. Шантал вече се чувстваше част от семейството и след един прекрасен ден в морето дори се захвана да търка палубата на лодката на Матю.

Последната вечер тя погледна Ксавие, благодарна за всеки споделен момент. Беше щастлива задето прие поканата му да дойде тук и не й се тръгваше към Париж.

— Беше прекрасно — каза тя меко и се целунаха, седнали на шезлонги на терасата, загледани в падащите звезди.

Държаха се за ръка и тя не можеше да си спомни някога да е била толкова щастлива.

— Ще се върнеш ли? — попита той с надежда.

— Винаги, когато ме поканиш — увери го тя и отново се целунаха. — Иска ми се да не трябваше да ходя в Хонконг следващата седмица. Мразя мисълта, че те оставям.

Бяха свикнали да са непрестанно заедно през изминалата седмица и тя не бе мислила за разликата във възрастта им откакто пристигнаха тук. Ксавие беше прав. Това нямаше никакво значение, нито за тях, нито за някой друг.

Хрумна й идея. Не можеше да го покани в Хонконг, тъй като Шарлът се нуждаеше от подготовка преди майка й да се появи с мъж, особено по-млад от нея, което тя нямаше да одобри. Шантал не искаше главоболия, нито да й се налага да оправдава връзката си с Ксавие. Но можеше да го заведе в Ел Ей при Пол, който бе много по-отворен от сестра си и по-спокоен. Реши да опита.

— Би ли дошъл с мен? — попита тя с надеждата, че той ще се съгласи.

— Планирах да съм тук за ваканцията, но не съм ходил в Щатите от няколко години. Може да наемем кола и да попътуваме по крайбрежието, а после да посетим сина ти в Ел Ей. Мислиш ли, че той ще има нещо против мен?

Тя се замисли за миг, преди да отговори.

— Ще се изненада, но мисля, че ще се разберете. Той е по-широко скроен и има по-свободни разбирания за живота. Ще се наложи да го поосвободим още малко, но мисля, че ще преживее новината — усмихна се тя. — Много ми се иска да дойдеш.

— Значи ще го направя. Тогава вече ще съм изкарал две седмици в Корсика.

Шантал планираше да остане една седмица с Пол в Ел Ей и можеха да добавят и няколко дни за пътешествието, което Ксавие предложи. Идеята им се стори чудесна. Тя щеше да предупреди сина си, че идва с приятел. Доколкото го познаваше, той дори нямаше да попита кой е и надали дори щеше да се усети, че става дума за мъж. Щеше да открие това, когато пристигнеха. Шантал винаги отсядаше в хотел, така че Ксавие нямаше да досажда на Пол и приятелката му. Само Ерик обичаше тя да се настанява в разхвърляния му апартамент. А Шарлът мразеше гости по принцип, но търпеше майка си, макар и само за кратко време. Шантал познаваше децата си добре.

На следващия ден, когато тръгнаха, всички хлапета се струпаха навън, за да им махат на сбогуване. Матю и Аник целунаха Шантал и се разделиха като стари приятели. Тя се натъжи от раздялата, но я поканиха да се върне скоро. По време на полета до Париж двамата не спряха да се усмихват. Шантал не бе имала по-прекрасна почивка от години и отново му благодари. Сега им предстоеше нова ваканция — посещението при Пол в Ел Ей. И двамата нямаха търпение да потеглят.