Даниел Стийл
Вълшебна нощ (2)

2

Дарам се прояви като истински джентълмен и изпрати Бенедета до стаята й. Носеше масата и столовете й, а тя буташе количката с приборите. Беше донесла украсата за масата от Италия, а чиниите и сребърните прибори бе взела назаем от хотела. Индиецът я попита дали би искала да пийне с него долу в бара, но тя предпочете да се прибере в стаята си и да чака Грегорио. Не изпитваше желание да се разправя със съпруга си на обществено място. Обясни на Дарам, че е изморена, и той я разбра. Каза й, че е прекарал великолепно благодарение на нея и обеща да й изпрати снимките и клипа, след като вземе имейла й от Жан-Филип. Не искаше повече да я притеснява. Виждаше, че тя отново е разстроена сега, след като веселбата приключи и нямаше какво да я разсейва от мрачните мисли. Очевидно бе станало нещо неприятно, което бе причина за изчезването на съпруга й. А повече от ясно бе, че тя се чувстваше потисната. Бенедета му благодари отново за помощта и любезността и се сбогува с него.

Останала сама, тя се просна на леглото. Провери телефона си, но нямаше съобщения. През цялата вечер го бе поглеждала в очакване на новини. Не искаше да му звъни сега и да го свари в неподходящ момент, когато нямаше да може да говори с нея. Остана да го чака, но до три сутринта той не дойде и тя заспа.

Грегорио пристигна в болницата малко преди десет. Аня вече бе приета в родилното отделение и двама лекари я преглеждаха. Тя лежеше и хлипаше, а когато го видя, протегна ръце към него. Още нямаше никакво разширение, но контракциите й бяха постоянни и силни, а системата с магнезий, която й сложиха преди час, не ги спря. Лекарите се опасяваха, че бебетата бяха прекалено малки и недоразвити и можеше да не оцелеят. Смятаха, че почти няма шанс да ги спасят, ако се родят сега. А Аня бе изпаднала в истерия заради думите им.

— Бебетата ни ще умрат! — изкрещя тя, когато Грегорио я прегърна.

Това определено не беше сценарий, в който той искаше да участва. Беше се надявал, че всичко ще мине добре и в подходящия момент ще се измъкне елегантно от живота й, като осигури щедра издръжка за нея и близнаците. Всъщност, никога не бе искал децата. Заради глупава изневяра се бе озовал в ситуация, в каквато никога преди не беше попадал. И ставаше все по-зле.

Гинекологът им обясни направо, че ако бебетата се родят, вероятно ще са тежко увредени. И сега на Грегорио щеше да му се наложи да се справя и с възможна трагедия, а не само с нежелана бременност. Тревожеше се и за жена си. Не можеше да остави Аня сама, за да звънне на Бенедета и да я успокои. Представяше си как се чувстваше тя. Преди проявяваше търпение към изневерите му, но този път бе различно. Щеше да става баща, да има две деца, които не искаше. При това от момиче, което едва познаваше. На всичкото отгоре Аня непрестанно му хленчеше да зареже жена си, което бе абсурдно. Той никога не заблуждаваше жените, с които спеше, и винаги обясняваше, че обича съпругата си. И никоя досега не беше го молила да изостави Бенедета. Но веднага, след като забременя, Аня стана напълно зависима от него, а той не бе готов за това. Последните шест месеца бяха кошмарни, а перспективите, които лекарите очертаха — ужасяващи. Съжаляваше Аня, която плачеше в ръцете му, но не беше влюбен в нея, не че това имаше някакво значение сега. Бяха заедно в гнусното положение и нямаше изход. Налагаше му се да се справи с всичко. На карта бяха заложени два живота, а още по-страшното бе, че бебетата можеха да са сериозно увредени, ако оживееха. Грегорио не можеше да си представи как Аня щеше да се справи с всичко това. Беше на двайсет и три години, но разсъждаваше като шестнайсетгодишна. Не я остави сама и за миг цялата вечер. Положението беше отвратително и той също бе разстроен.

Контракциите понамаляха, но към полунощ се възобновиха и засилиха. Лекарите сложиха на Аня система със стероиди, за да се опитат да увеличат капацитета на белите дробове на бебетата. В четири сутринта им казаха, че няма да успеят да спрат раждането. Доведоха екип от специалисти и раждането започна, но вместо радостта от очакването, която обикновено се свързваше с подобно събитие, атмосферата бе страх и примирение. Каквото и да се случеше, нищо нямаше да е както преди. Единственият въпрос беше колко лошо щеше да е и дали близнаците щяха да оживеят.

Аня бе изплашена и пищеше от болка. Не й дадоха лекарства за облекчаване на контракциите, за да не рискуват да увредят бебетата допълнително, но накрая й сложиха епидурална инжекция, за да намалят болките. Грегорио наблюдаваше ужасен. И той беше уплашен, но остана неотлъчно до нея. Успя да забрави напълно за жена си. Мислеше само за горкото момиче, което плачеше неутешимо между контракциите. Човек вече не можеше дори да я познае, не беше красивата и елегантна манекенка, с която бе преспал.

Пръв се роди синът им в шест сутринта. Дребно посиняло бебе, което не изглеждаше напълно оформено и се бореше да си поеме дъх. Веднага, след като прерязаха пъпната връв, го отнесоха в кувьоз. Кожата му беше толкова тънка, че вените му ясно се виждаха. Сърцето му спря час след раждането, но успяха да го съживят. Предупредиха Грегорио, че шансовете му за оцеляване са минимални. Докато слушаше лекарите, по бузите му се стекоха сълзи. Не беше очаквал така да се развълнува от вида на първородното си дете. Бебето приличаше на създание от друг свят, с широко ококорени очи, които сякаш молеха за помощ. Грегорио се разплака, когато го видя.

Момиченцето се появи двайсет минути по-късно, малко по-едро от брат си и с по-силно сърце. Всяко от бебетата тежеше по-малко от килограм. Дробовете на момиченцето бяха слаби като тези на брат му. Сложиха го на респиратор и вторият екип го отведе. Аня започна да кърви след второто раждане и се наложи два пъти да й преливат кръв. Изглеждаше напълно изтощена. Дадоха й приспивателно и отново ги предупредиха, че бебетата може да не оцелеят. Бяха в критично състояние и трябваше време, за да се възстановят, ако въобще оживееха. Следващите дни щяха да са решителни.

Лекарите говориха отново с Грегорио, след като Аня заспа. Той отиде да види бебетата в кувьозите, застана пред тях и заплака. Нощта бе тежка и за него, а най-лошото предстоеше. Нямаше идея какво да каже на Бенедета. Не си беше представял, че може да се окаже в подобно положение. Вярваше, че всичко някак ще се подреди, но очевидно нямаше да се получи така. Поне не за дълго време. Нямаше начин да избегне действителността и последиците от действията си.

Една от сестрите му съобщи, че Аня ще спи няколко часа от успокоителните, и той прецени, че това беше възможност да се върне в хотела. Вече бе осем сутринта, а не бе звънял на Бенедета. Досега нямаше как да го направи, а след като Аня се събуди, надали щеше да успее да се измъкне отново. Тя нямаше семейство в Западна Европа, само майка в Русия, която не бе виждала от години. Нямаше си никой, който да й помогне. Той бе единствената й надежда. А трябваше да мисли и за бебетата. Изведнъж беше изпитал неочаквана привързаност към тях, което го изненада.

Взе такси и влезе в хотела с чувството, че тъкмо се е върнал от друга планета. Тук всичко изглеждаше нормално и същото, каквото бе предишната вечер, когато тръгнаха да отпразнуват „Бялата нощ“. Стори му се странно да види толкова обикновени неща около себе си. Хората бързаха за срещи, отиваха на закуска, разхождаха се из фоайето, настаняваха се. Грегорио се качи в стаята и намери Бенедета до бюрото, отпуснала глава в ръцете си и вторачена в телефона. Изглеждаше отчаяна, почти не бе спала цяла нощ, очаквайки обаждането му. Той беше с дрехите от миналата вечер и забеляза, че по обувките си има червени петна. Прилоша му, когато си припомни как кръвта покапа по тях. Кошмарна сцена.

— Съжалявам, че не ти се обадих снощи — каза той изтощен.

Бенедета се обърна към него, вбесена и уплашена едновременно, и се вгледа в очите му.

— Просто не можах — добави той.

— Какво стана? — уплашено попита тя.

— Родиха се преди два часа. Може да не оживеят. Най-ужасното нещо, което съм виждал някога в живота си. Появиха се прекалено рано, за да бъдат спасени. Лекарите правят всичко възможно, но децата не изглеждат готови за този свят. И всяко тежи по-малко от килограм.

Грегорио се държеше така, сякаш очакваше и Бенедета да тъжи заедно с него. Тя го изгледа нещастно.

— Какво ще правиш сега? — попита тя притеснено.

Съпругът й имаше две деца от друга жена. И тя осъзна, че бебетата бяха съвсем истински за него. Не беше очаквала подобно нещо.

— Трябва да се върна в болницата. Тя е съвсем сама. Не мога просто да ги изоставя. Те се борят за живота си, може да умрат. Трябва да съм там. И за нея, и за тях.

Бенедета кимна, без да каже нищо. Чувстваше се объркана от онова, което се случваше. Това бе най-тежкият ден в живота й.

— Ще ти се обадя по-късно и ще те уведомя какво става.

Той извади чисти дрехи и обувки от гардероба и се преоблече. Нямаше време за душ и закуска. Искаше по-скоро да се върне в болницата.

— Да чакам ли тук? — попита Бенедета задавено.

— Не знам. Ще ти се обадя по-късно.

Той осъзна, че всичко може да е свършило докато стигне до болницата. Прибра портфейла си в джоба и погледна тъжно съпругата си.

— Съжалявам. Наистина. Ще го преживеем някак си.

Но нямаше представа как щяха да се справят с всичко това. Ако близнаците оживееха, той щеше да има две деца. Грегорио се наведе да я целуне, но тя се отдръпна. За първи път не можеше да го погледне в очите. Вероятно нямаше да може и да му прости.

— Ще ти звънна — мрачно каза той, после бързо излезе от стаята.

Веднага щом вратата се затвори, Бенедета избухна в сълзи. Върна се обратно в леглото и плака докато заспа.

Грегорио вече бе в болницата. Седеше между двата кувьоза и наблюдаваше как новородените бебета се борят за живота си, обградени от армия грижовни лекари и сестри, окичени с безброй системи. Отиде в стаята на Аня час по-късно, когато му съобщиха, че е будна, и прекара деня в опити да я успокои. От време на време я оставяше за малко, за да види бебетата. Едва към шест часа се сети да звънне на Бенедета, но не я откри. Нямаше я и в хотелската стая.

Тя реши да се разходи и почти се сблъска с Дарам, когато излезе от хотела. Косата й беше хваната на конска опашка, бе с джинси и ниски обувки. Изглеждаше съсипана. Индиецът изпита силно съжаление, но се опита да го прикрие. Бенедета побъбри разсеяно с него и той се завъртя да я огледа. Стори му се по-дребна, но бързо се сети, че предишната вечер тя носеше високи токчета. Беше слаба, деликатна жена, стори му се дори прекалено крехка, с огромните си тъжни очи.

— Добре ли си? — нежно попита той.

Не искаше да й се натрапва, но се тревожеше за нея. Бенедета имаше вид на човек, преживял нещо ужасно. Той се зачуди дали бе свързано с внезапното изчезване на съпруга й миналата вечер. За разлика от Жан-Филип и Валери, Дарам не знаеше нищо от клюките из света на модата и за връзката на Грегорио с руската манекенка.

— Аз… да… но…

Бенедета си помисли да го излъже, но просто не можа. По бузите й потекоха сълзи и тя поклати глава.

— Съжалявам… просто реших да подишам малко чист въздух.

— Искаш ли компания или предпочиташ да си сама?

— Не знам… — объркано отговори тя.

Дарам не искаше да я оставя сама. Беше разсеяна и тъжна и нямаше да е в безопасност из улиците.

— Мога ли да те придружа? Не е нужно да говорим. Просто смятам, че не трябва да оставаш сама.

— Благодаря ти — кимна тя и той я последва.

Изминаха няколко пресечки преди тя да проговори. Погледна го безнадеждно, сякаш бе настъпил краят на света.

— Съпругът ми започна връзка с една манекенка преди няколко месеца. Правил го е и преди, което е срамно, но винаги досега се вразумяваше и се измъкваше бързо. Но този път момичето забременя. Близнаци. Роди ги три месеца преждевременно тази сутрин. И сега съпругът ми е забъркан в цялата драма на две бебета, които може да умрат, и младо момиче, което се нуждае от него. Това са единствените му деца, ние нямаме наши. Ужасна бъркотия и нямам идея как ще я преживеем. Може да продължи с месеци. Не знам какво да правя. Той е в болницата с нея.

По бузите й потекоха горещи сълзи, но Дарам запази спокойствие, макар да бе изненадан.

— Може би трябва да се прибереш у дома — кротко я посъветва той. — По-добре ще е, отколкото да чакаш новини в хотелска стая, и то съвсем сама. Може да мине известно време докато нещата се уталожат. Няма начин да осмислиш всичко сега.

Думите му прозвучаха разумно и Бенедета се замисли над тях. Това беше драмата на Грегорио, а не нейна. Поне не сега. Трябваше да изчака какво ще се случи с бебетата, после щяха да решат какво да нравят с брака си.

— Мисля, че си прав — тъжно отбеляза тя. — Цялата история е ужасна. И всички знаят. Вестниците в Италия непрестанно се занимават с това. Папараците снимат рускинята всеки ден, откакто се премести в Рим. Грегорио никога не е имал такава връзка преди. При това пред очите на обществото — обясни Бенедета, опитвайки се да прояви лоялност към съпруга си, макар да не разбираше защо го прави. — Мисля да се върна в Милано.

— Имаш ли хора, които да те подкрепят там? — попита Дарам, разтревожен за нея.

Бенедета кимна.

— Семейството ми. И неговото. Всички са му ядосани заради тази бъркотия.

Тя вдигна очи към Дарам и той видя мъката й, но все пак изпита облекчение, че няма да е сама, когато се прибере у дома.

— Не е изненадващо. Но ти очевидно си проявила страхотно търпение, след като сега си тук с него.

— Мислех, че всичко ще отшуми, но не се получи. Поне засега. А и с цялата драма на преждевременно родените бебета, които може да не оживеят, мисля, че нещата няма да се оправят скоро. Изпитвам съжаление към Грегорио, но повече съжалявам себе си — откровено каза тя и Дарам кимна.

— Да, положението явно ще е тежко известно време — съгласи се той. — Мога ли да ти се обаждам? Просто като приятел. Искам да знам, че си добре.

— Благодаря ти.

Бенедета се почувства засрамена задето сподели неприятностите си с него, но Дарам бе мил и изпълнен със съчувствие.

— Съжалявам, че ти разказах гнусната история. Никак не е приятна.

— Не. Но животът е такъв — отвърна той със съчувствие. — Хората понякога се забъркват в ужасни каши. Съпругата ми ме напусна заради друг мъж преди петнайсет години и медиите не можеха да спрат да клюкарстват. Той беше известен индийски актьор. Всички бяха изненадани, а аз мразя да разнасят личния ми живот из пресата. Но постепенно всичко се успокои и хората забравиха. Преживяхме го. Децата останаха при мен и сега сме добре. Навремето смятах, че това ще ме убие, но оцелях — усмихна се той. — Ще се изненадаш колко много може да понесе човек. И тази история ще отшуми след време. Ще я преживееш. Той смята ли да се ожени за нея?

— Твърди, че не — тихо отговори Бенедета, която се почувства малко по-добре след разговора.

Радваше се, че срещна Дарам във фоайето, макар да бе унизително да споделя проблемите си с почти непознат човек, но пък той бе толкова мил и готов да помогне.

— Просто една изневяра, която излезе вън от контрол. И сега той е накиснат в гъста каша.

— Така е — сухо се усмихна Дарам.

Преди час Бенедета дори не си представяше, че може да се усмихне, но разговорът с Дарам бе много по-добър, отколкото да седи и плаче в хотелската стая. Той бе спокоен и нежен, готов да й помогне. А тя бе невинната жертва в историята, както и Дарам е бил по време на развода си. Индиецът се замисли дали и на нея й предстоеше развод или щеше да прости на Грегорио. Очевидно се бе примирявала с изневерите му. Но сегашната драма беше изключително тежка.

Върнаха се бавно в хотела. Дарам й обясни, че на следващата сутрин заминава за Лондон, а няколко дни по-късно ще се върне в Делхи.

— Уведоми ме как ще действаш — каза той, когато влязоха във фоайето на „Жорж V“, пищно украсено с розови и лилави орхидеи.

Хотелът бе прочут с великолепните си букети, изработени от известен американски дизайнер.

— Бих искал да знам дали ще се върнеш в Милано — добави той.

Бенедета кимна и му благодари за любезността, после му се извини отново задето го бе натоварила с проблемите си.

— Приятелите са за това. Дори новите — каза той топло. — Обади ми се, ако мога да ти помогна с нещо.

Подаде й визитната си картичка, а тя я прибра в джоба и отново му благодари.

Дарам предварително беше планирал останалата част от деня. В противен случай би я поканил на вечеря, но подозираше, че тя бездруго беше прекалено съкрушена, за да се съгласи. Прегърна я нежно и я остави. Тя се качи в стаята си, а той излезе навън и тръгна към колата, която го чакаше. Мисли за нея по целия път до ресторанта. Изпитваше силно съжаление. Бенедета беше свястна жена и не заслужаваше това, което й се случваше. Дарам се надяваше всичко да се уреди така, както тя искаше. И се радваше, че я познава.

Бенедета се върна в стаята и се просна на леглото. Грегорио й се обади след няколко минути. Звучеше притеснен и забързан, обясни й, че не може да говори дълго. Каза й, че бебетата били в критично състояние, а Аня изпаднала в истерия. Извини се, че не може да се върне в хотела тази вечер, положението било въпрос на живот и смърт. Бенедета затвори очи. Грегорио никога не бе звучал по този начин. Можеше да говори и мисли само за бебетата и нямаше нито време, нито съчувствие за нея.

— Мисля да се върна в Милано утре сутрин. Няма смисъл да седя тук и да чакам да ми се обадиш.

Звучеше тъжна, но по-спокойна, отколкото той очакваше. И слава богу. Не би успял да се справи, ако и тя изпуснеше нервите си. Бенедета поне беше разумна. Грегорио нямаше представа как жена му се паникьоса, когато чу, че той не може да остави Аня и бебетата. Всъщност, за това не можеше да става и дума. Бенедета осъзна, че той може да остане с Аня дълго време, като се имаше предвид всичко случило се. Лекарите смятаха, че ако близнаците оживеят, ще останат в болницата поне три месеца. А тя не възнамеряваше да разпитва съпруга си дали и той смяташе да остане в Париж дотогава.

— Ще ти звънна, за да ти кажа какво става тук — каза той сериозно.

Грегорио изпита облекчение, че жена му се прибира у дома. За него бе прекалено стресиращо да знае, че тя го чака в хотела. Не искаше да се тревожи и за нея.

— Съжалявам, Бенедета, не очаквах да стане нещо такова.

Тя не знаеше как да му отговори. Подобно нещо въобще не трябваше да се случва, но сега просто им се налагаше да изчакат и да видят къде щяха да ги отнесат вълните. Трудно й бе да повярва, че отношенията им някога щяха да бъдат като преди, но не бе сигурна, че той го разбираше. В момента Грегорио мислеше само за Аня и бебетата и дори не се сещаше за жена си.

След като затвориха, тя си събра багажа и най-после си поръча нещо за ядене от румсървис. Не беше хапнала нищичко цял ден, но си поръча само салата, а после си резервира полет до Милано за следващия ден. Управителят на хотела я попита дали господин Мариани ще лети заедно с нея, но тя каза, че ще пътува сама.

Събуди се в шест на следващата сутрин и в осем напусна хотела. Помисли си дали да звънне на Дарам и да му съобщи за заминаването си, но бе прекалено рано. Вместо това му изпрати съобщение и отново му благодари за любезността. Докато пътуваше към летището, мислеше за Грегорио и се чудеше какво става в болницата. Знаеше, че не може да се обади там.

Грегорио прекара нощта на стол до кувьозите на бебетата. Беше се влюбил в миг в двете малки същества и се молеше да оживеят. Бе станал баща, сърцето му никога преди не бе изпитвало такава любов и болка. Единственото, което го интересуваше в момента, бе да оцелеят. Докато ги наблюдаваше, по лицето му се стичаха сълзи от радост и мъка. Седяха с Аня при децата часове наред, хванати за ръце, и за първи път Грегорио осъзна, че бе влюбен в младата рускиня. Тя му беше направила най-прекрасния подарък на света. Нещо, което той и Бенедета никога нямаше да имат. Внезапно жена му се превърна в част от друг живот. Сърцето и децата му бяха тук. А Аня получи нова роля в живота му, свята за него. Тя бе майката на децата му. Вече не бе младата жена, с която бе имал случайна връзка. Докато я гледаше, видя нещо напълно различно от предишното момиче. Само за една нощ те неочаквано се бяха свързали един с друг. Отчаяни родители, молещи се за оцеляването на децата си. Аня заспа, седнала до него, под бръмченето на кувьозите и мониторите. Докато галеше нежно косите й, въобще не си и помисли за Бенедета, тя не съществуваше, поне засега. Аня бе жената в живота му, майката на близнаците му.