Даниел Стийл
Апартаментът (8)

8

Алекс и Саша прекарваха заедно всяка свободна минута, макар че работният им график не го позволяваше толкова често, колкото на тях им се искаше. Срещаха се за обяд в кафенето, организираха си среднощни разговори на чаша кафе, когато смените им съвпадаха, и излизаха на вечеря в почивните дни. На този етап отношенията им вървяха добре, дори намериха време да отидат на кино и се поздравиха, че са останали будни. И ако вечеря навън се броеше за среща, значи вече бяха стигнали пета или шеста.

Двамата бяха на мнение, че е най-добре да оставят нещата на собствения им ход. Нямаше закъде да бързат. Искаха добре да се опознаят, да са наясно кой е човекът отсреща.

След завръщането си от Дубай Валентина взе да подпитва за Алекс и Саша й призна, че двамата често се виждат напоследък.

— Това означава, че се чукате, предполагам? — изтърси Валентина и накара сестра си да изстене от негодувание.

— Не можеш ли да го кажеш малко по-деликатно? И аз използвам вулгарни изрази, когато си сритам палеца на крака или когато ми отменят почивния ден, но не смятам, че може да заместват „правя любов“?

— Не бъди чак такава пуританка — сопна се Валентина, която нямаше големи задръжки.

— Все пак отговорът на въпроса ти е „не“, не го правим. Не искаме да избързваме.

— Да не е гей? — смаяна и определено разочарована, попита Валентина.

— Не, естествено. Просто държим да се опознаем.

— И откога излизате?

— Не знам точно. От около две седмици. Зависи откъде започваш броенето.

— Ти не си в ред.

— Не искаме да правим грешки — убедено изтъкна Саша, макар да знаеше, че сестра й, която не се помайваше с мъжете, не можеше да проумее позицията й.

— И какво, ако сгрешите? Слагате точката и отминавате. Глупаво е да очакваш, че той ще е единственият мъж в живота ти.

— Може би за мен има значение, за него също. — Саша изпитваше уважение към Алекс, защото споделяше мнението й по този въпрос.

— О, за бога! — завъртя очи Валентина. — Откога не си била с мъж?

— Не е твоя работа — озъби се Саша. Но знаеше, че сестра й е права — беше минало много по-дълго време, отколкото й се искаше да признае. Алекс беше нова звезда на хоризонта, но всичко с времето си. — А ти кога ще ме запознаеш с Жан-Пиер? — побърза да смени темата тя. Разговорът се водеше в апартамента на Валентина в Трайбека, където Саша се отби, защото имаше почивен ден.

— След десет минути — ухили се Валентина. — Каза, че ще мине, и иска да се запознае с теб. Довечера заминава за Париж. Ще се срещнем там след около седмица, когато отида за фотосесията за френския „Вог“.

Докато й разказваше как са минали снимките в Токио, на вратата се позвъни. Валентина отвори и след минута в хола влезе Жан-Пиер. Държеше се като у дома си. Беше висок, възедър мъж с прошарена коса и проницателни черни очи. Ако Саша го бе срещнала на улицата, би си помислила, че има подла физиономия, но сега, нахилен до уши, той се спусна да я прегърне, разцелува я по двете бузи като голям мечок. Като стръвен мечок, който не би се поколебал да изяде малките си. Усмивката му бе широка, но в очите му проблясваха свирепи пламъчета.

— Нямах търпение да се запозная с теб — на вид искрено я увери той. — Красивата млада лекарка, която изражда бебета. Родителите ти сигурно са много горди.

— Не бих казала — усмихна се Саша. — Майка ни предпочиташе да стана адвокат. Според нея професията ми е прекалено мърлява. А баща ни се гордее повече с Валентина. Втората му съпруга също беше модел.

В отговор той махна с ръка, в смисъл че не трябва да им обръщат внимание, после прегърна Валентина през кръста и я целуна. Сестра й бе облякла къса черна кожена пола, която едва скриваше бикините й, и черни велурени ботуши, стигащи над коленете, на висок ток. Саша си помисли, че така изглежда като героиня от садо-мазо филм, но Жан-Пиер явно одобряваше тоалета й и плъзна ръка по полата. Жестът му не изненада Саша. Беше свикнала да вижда такъв тип мъже около сестра си. Ако Алекс си позволеше с нея това пред хора, би му цапнала един. Мисълта, че още не се бе осмелил да интимничи дори когато бяха насаме, я накара да се усмихне. Неговата деликатност й допадаше.

— Много съм влюбен в сестра ти — призна Жан-Пиер със замечтан поглед. — Прекрасна е и ме прави страшно щастлив. — Саша се опита да си представи какво точно означава това. — Не съм се чувствал така от младежките си години.

Явно е заради виаграта, помисли си тя. Не че имаше значение, все пак човекът изглеждаше малко по-почтен от обичайните завоевания на сестра й. Носеше строг делови костюм и тъмна вратовръзка от „Дермес“, пък и беше една идея по-млад от последния й любим. Въпреки това у него се долавяше някаква твърдост, която я притесняваше. Инстинктът й подсказваше, че е опасно да му противоречиш. А Валентина, изглежда, все още не беше наясно с какво се занимава.

— Бизнесът ви в Щатите ли е? — пусна стръв Саша, но той бе прекалено хитър и не клъвна.

— Правя бизнес по целия свят. Бездруго вече е като едно село. Със сестра ти отскочихме до Дубай миналата седмица, а след две седмици летим за Маракеш на кратка ваканция.

— Звучи много приятно. — Саша се опита да го каже искрено, но не можеше да се отърси от страха, който този човек предизвикваше у нея. Погледът му бе като рентген. Някак си не можеше да му вярва. Не беше казал, нито направил нищо нередно, но нещо я смущаваше.

Поприказваха известно време на дивана в хола на Валентина и не след дълго Саша стана и обяви, че се налага да си тръгва. Имаше среща с Алекс в нейния апартамент. Момичетата щяха да са навън и тя му обеща да му приготви вечеря, като го предупреди, че може би ще съжалява за решението си. Той я бе уверил, че не се плаши така лесно, а тя го обяви за изключително смел мъж.

Жан-Пиер отново я прегърна и разцелува на сбогуване, което накара Валентина да засияе от щастие, защото бе сигурна, че сестра й е очарована от него. Ала това беше далеч от истината. Саша не можеше да определи точно какъв е проблемът, но беше сигурна, че нещо не е както трябва. Единственото й успокоение бе, че Валентина така и нямаше да разбере, защото той щеше да се изпари от живота й много преди това. С каквото и да се занимаваше, според нея добре се справяше и ако беше нещо незаконно, едва ли би се оставил да го хванат.

Взе метрото към Хеле Кичън и Алекс пристигна в мезонета няколко минути след нея, прегърнал огромен плик с продукти, както се бяха уговорили. Вгледа се в нея внимателно, след като се целунаха на вратата, и я попита дали всичко е наред. Стори му се някак притеснена.

— Ами да. Току-що се запознах с гаджето на сестра ми. Нещо ме притеснява в този човек. Не мога да кажа какво. Нейните връзки са все такива. После разбираме, че се занимават с какво ли не — от хероин до търговия с деца. Този изглеждаше малко по-свестен, може би по-лъснат, но не съм виждала друг човек с по-подли очи от неговите. Добрата новина е, че мъжете не се задържат край нея за дълго, макар че сестра ми е полудяла по него. Но и това нищо означава.

— Не мога да проумея как е възможно две близначки да са толкова различни по характер — заяви той с видимо облекчение, докато вадеше продуктите.

— Странно е, наистина — съгласи се Саша. — Но колкото и да е откачена, колкото и лош да е изборът й за мъже, аз си я обичам. — Алекс разбираше чувствата й, уважаваше ги и внимаваше как се изразява.

Двамата се заловиха да приготвят вечерята, щастливи, че са сами и апартаментът е на тяхно разположение.

 

 

Клер продължаваше да държи в тайна връзката си с Джордж. Бе споделила единствено с Морган. Отношенията им се развиваха бурно. Следващия уикенд се канеха да отидат със самолета му до Палм Бийч. Изведнъж им хрумнаха хиляди идеи и всичките бяха прекрасни. Джордж искаше да я заведе на „Суперкупата“, където ходеше всяка година, на Световната серия по бейзбол, на ски в Куршувел и Межев, в Аспен, Сън Вали, Карибите и в Южна Франция през лятото. Обещаваше й да правят какво ли не заедно, но най-много от всичко искаше да прекара живота си с нея в леглото. Клер напълно загуби ума си по него, колкото и да се опитваше да остане здраво стъпила на земята. Всеки път щом седнеше на чертожната дъска вкъщи или в офиса, мислите й се връщаха към него, прекрасното му голо тяло изникваше пред очите й. Дори му бе направила графика, която скри в чекмеджето си в офиса. А той не спираше да й повтаря, че вътрешното чувство му подсказва, че любовта им е истинска. И колкото и да отричаше и да не й се искаше да повярва, тя знаеше, че е вярно. Това бе истината. Просто не бе очаквала да се появи в живота й толкова скоро. Понякога се чудеше дали навремето и майка се е чувствала така, когато е срещнала баща й и го е последвала в Сан Франциско. Клер си даваше сметка, че при нея е различно. Джордж беше легенда на Уолстрийт, блестящ бизнесмен. Хората казваха, че е като цар Мидас — всичко, до което се докоснеше, превръщаше в злато. Затова беше сигурна, че никога не би я накарал да се откаже от кариерата си.

Изведнъж я завладяха мисли, каквито преди не й бяха минавали дори — за женитба и деца. Той чудодейно разкри нови хоризонти в кътчетата на сърцето и, дълго останали заключени. Все пак беше прекалено рано да мисли за тези неща или да прави промени в живота си. Само осъзнаваше, че е лудо влюбена в него.

През следващия уикенд я заведе във Флорида, прекараха нощта в Маями, а следващата нощ в Палм Бийч и се забавляваха дори повече, отколкото във Върмонт. С всеки изминал ден се опознаваха все по-добре. Той не обичаше да говори за детството си, но Клер най-после се осмели да му разкаже за депресиите на баща си, за майка си, която изоставила кариерата си заради него. Това му помогна да проумее отчаяните й опити да остане независима и да запази работата си. Разбра, че тя не би се оставила да зависи от мъж, дори от него. Джордж прие позицията й.

В Маями той нае яхта за деня. Покараха водни ски, обиколиха околността и се храниха в най-добрите ресторанти. Накара Клер да се чувства като принцеса от приказките.

 

 

— Какво става с Клер? — попита Саша Морган в събота сутринта, докато приготвяше кафето в кухнята. Двете бяха сами, Аби още спеше. Напоследък оставаше до късно на компютъра, за да работи по новата си пиеса. — Постоянно закъснява, често излиза, а през уикендите изобщо не се прибира — сподели учудването си тя. Морган замълча за момент, защото не знаеше какво да каже. Без да е чула подробности, беше уверена, че приятелката й е с Джордж през уикендите.

— Има си човек — кратко съобщи Морган.

— Така ли? Нищо не е споменавала пред мен. Знаеш ли кой е? — не спираше да любопитства Саша.

Морган кимна и се опита да овладее притеснението си.

— Джордж.

На Саша й трябваше около минута, за да проумее за кой Джордж става дума, и невъздържано облещи очи.

— Твоят шеф? — Морган кимна. — Как така?

— С Клер веднъж вечеряхме в ресторанта на Макс. Джордж се оказа там и дойде на нашата маса. Запознах ги. А останалото, както се казва, е история. Оттогава съвсем хлътнаха един по друг. Виждат се отскоро, но връзката върви много бурно. — Морган бе забелязала, че Клер не е на себе си, и само се молеше любовта им да продължи, макар че вътрешният й глас подсказваше друго. Джордж бе загадка и бе трудно да се предвидят действията му.

— Сигурна ли си, че той наистина я обича? — попита Саша.

— Не съм. Възможно е. Все някога ще се отдаде на една жена и тя може да се окаже нашата Клер. Известен е с кратките си авантюри, но от оскъдната информация, която имам от нея, мога да кажа, че досега не е бил така увлечен.

— Ихаа! — възкликна Саша. — И къде са този уикенд?

— Във Флорида, мисля. Заминаха с личния му самолет.

— За нея ще е страхотно, ако се получи. — Морган се усмихна на думите й и се помоли това да стане.

— А при теб как вървят нещата? — попита Морган, когато и двете се настаниха на масата с чаши кафе. — Как са отношенията с доктора?

— Добре. Бавно, но сигурно. Никой от нас не иска да предприема прибързани ходове и да провали нещата.

— Звучи обнадеждаващо.

— Засега ни върши работа. — Саша остана в кухнята, а Морган отиде да се облече. Щеше да отиде в ресторанта, за да помогне на Макс със счетоводните документи.

Вече всички момичета от апартамента можеха да се похвалят с вълнуващи преживявания. Три от тях имаха връзки с интересни, сериозни мъже. Единствената гнила ябълка в чувала беше Иван и Саша искрено се надяваше Аби да успее да се отърве от него в най-скоро време.