Даниел Стийл
Апартаментът (6)

6

Както се очакваше, сложиха Саша дежурна точно тази събота следобед. В един часа я повикаха в болницата, където я очакваха три родилки, и се наложи да тича от една родилна зала в друга, но всички случаи минаха без усложнения. Приключи работа към седем и тъй като с Алекс се бяха уговорили за седем и половина, не й остана време да се прибере и да се преоблече.

Реши да му звънне от болницата, за да отложи срещата, защото беше много вероятно да я повикат отново, макар че той й бе показал, че е готов на този риск.

— Желанието ти се сбъдна — започна направо тя. — Издокарала съм се в болничния си екип и с гумено сабо. Целия ден прекарах в родилна зала и току-що приключих с третото раждане. Вече е късно да се прибирам, за да се преоблека. Можем да го отложим за друг път. Какво ще кажеш?

— Яла ли си? — без колебание попита той.

— От сутринта не съм, ако не броим двете протеинови блокчета между ражданията.

— Супер. Аз умирам от глад, така че ще те взема от спешното след десет минути. Нали си свободна в момента?

— Да, докато не ме извикат насред вечерята — отвърна с усмивка тя. Беше й приятно да разговаря с човек, който я разбира. Мъжете винаги правеха голям проблем, ако плановете се променят или ако срещата се отмени. Но той беше в нейното положение и бе имал същите проблеми с жените.

— Няма значение. За твое успокоение и аз ще дойда по престилка. Можем да поиграем на „чичо доктор“. — И двамата се разсмяха. — Извинявай, не исках да прозвучи толкова неприлично — закачливо уточни той. — Обичаш ли суши?

— Обожавам.

— Знам един страхотен суши бар наблизо. Храната е добра, обслужването бързо. Ако те извикат в болницата, поне да си сита. Ще се видим след пет минути.

Срещнаха се пред входа на спешното отделение. Алекс беше с джинси и чиста, колосана риза, носеше мокасини, в нейните очи облеклото му изглеждаше като официален костюм. Саша си беше с болничната униформа, но той я увери, че изглежда прекрасно в нея. Излязоха и тръгнаха по улицата в топлата септемврийска вечер. Толкова й беше приятно да е извън болницата, да бъде с него, да си говорят за нещо извън работата, че изведнъж се почувства като на почивка. Алекс се оказа прав — храната в суши бара беше чудесна, обслужването бързо. След като се нахраниха, се отпуснаха и заговориха за ски, плаване и любимите си книги. Харесваха едни и същи автори, признаха си с известно притеснение, че са били сред най-добрите студенти.

— Каква е твоята представа за съвършената среща? — попита я той, любопитен да научи повече за нея.

— Точно такава, каквато е в момента. Приятен разговор, вкусна храна, никакво напрежение, мил събеседник, който не се цупи, че съм закъсняла и че може да се наложи да се върна на работа след пет минути, и на когото му е все едно как съм облечена за вечеря. Обичам да се издокарвам, но повечето пъти закъснявам и не остава време за това, а когато се прибирам вкъщи след работа, съм прекалено изтощена, за да мисля за външния си вид. Често се случва да задремя на масата, ако не съм спала предната нощ. — Прекарването с Алекс отговаряше напълно на критериите й за съвършена среща.

— Малко съм разочарован — престорено тъжно подхвърли той. — Забрави да споменеш секса. Той не влиза ли в представата ти за среща? — попита с очакване.

— Вярно, забравих го — призна тя през смях. — Нима хората още правят секс? Кой ли от нашата професия има време за това?

— Говори се, че има и такива — закачливо отбеляза той. — Някакви изкопаеми, признавам, но понеже съм старомоден, обичам древните традиции, макар и не на първа среща. Става и на втора, и на трета. А може и на деветнайсета. — В погледа му се появи надежда. Тя се усмихваше насреща му, защото откровено го харесваше и усещаше, че е взаимно. Харесваше я такава, каквато е, а не заради дрехите, които вземаше назаем от сестра си, нито заради абсурдно високите токчета на Клер. Никога преди не се бе чувствала толкова приятно на първа среща.

— Аха, секс на деветнайсета среща звучи интересно — подхвана тя шеговития тон. — Но има вероятност дотогава вече бракът да е сключен и партньорите да са си омръзнали завинаги. — Нейните родители не бяха спали заедно години наред преди развода си, дори не споделяха една стая.

— За това не съм сигурен — почти сериозно каза Алекс. — Моите родители все още изглеждат влюбени един в друг. Да се чудиш как е възможно с деца като мен и брат ми. Успяха да оцелеят от изпитанията, на които ги подлагахме, и се разбират доста добре. Надявам се на същото някой ден. Вероятно човек трябва да поработи по този въпрос. — Тя кимна в съгласие. Явно нейните родители не се бяха постарали, постепенно се бяха отчуждили, докато бракът им не се разпадна окончателно. Баща й беше признал, че е бил разочарован и че е очаквал повече от бившата си съпруга. Копнееше за привързаност и нищо чудно предвид характера на майка й. — Е, имаме ли план? Секс на деветнайсетата среща? Срещата в кафенето брои ли се? Тогава вече сме на среща номер две, което означава, че ни остават само седемнайсет. Как е програма ти през следващите две седмици и половина? Ако приемаш, мога да се освободя от всички други ангажименти. — Този път истински я разсмя.

— Можем да ги направим три седмици — полу на шега, полу на сериозно отвърна тя. Харесваше й чувството му за хумор, беше й интересно да слуша историите за близките му. Точно за такова семейство мечтаеше и тя.

— Всъщност на последната среща, на която отидох, заспах на канапето, докато гледахме някакъв филм. Когато се събудих, жената се беше заключила в спалнята си и ми бе оставила бележка, че няма да ме изпраща. Това ми се случваше за трети път с нея. Каза ми да й се обадя, когато намеря време да се наспя. Така и не успях да стигна до този етап. Мисля, че три провала са достатъчни, а и тя беше определено скучна. Може би ако имаше за какво да си говорим, щях да остана буден. Представата за секса като спорт, който можеш да практикуваш с непознат, не ми е по вкуса. Падам си безнадежден романтик. Придържам се към абсурдната идея, че трябва да има чувства. На повечето хора това им звучи тъпо. Дори последният човек, на когото го признах — една сестра от травматологията, — ме попита дали не съм гей. Тя спеше с разни типове, с които се запознаваше по интернет, и то още на първата среща, затова, когато не се озовахме в едно легло веднага в края на вечерта, ме сметна за чудак. Да го правиш така на осемнайсет, разбирам, но след тази възраст не е зле да изпитваш нещо повече или поне да се опознаеш с човека срещу теб. Да спиш с непознати ми се вижда прекалено голямо усилие. — Саша одобри всяка дума от казаното, защото беше на същото мнение, за разлика от сестра си. Валентина открито признаваше, че стига до секс още на първа среща. Правеше го от ученичка. Не й беше нужна любов. Саша обаче, подобно на Алекс, беше старомодна.

— Съгласна съм с теб — прошепна Саша. — Ние двамата сме древни находки. Повечето хора не мислят така. Мъжете, с които съм излизала, гледаха на секса като на отплата за хамбургера или пържолата, с които са ме черпили. — Алекс се усмихна с разбиране. Думите й го върнаха в колежанските години.

— Между другото, бих се съгласил и на секс на трийсет и шестата седмица, дори бих се примирил, ако никога не се случи. Харесвам те, харесва ми да сме приятели преди всичко. Бихме могли да се съберем и да си спим заедно пред телевизора или в някое кино. Остави ме на тъмно само за пет минути след три поредни дежурства, и веднага захърквам. Обаче винаги се събуждам накрая при надписите. Обичам да знам кой е направил филма, който съм пропуснал.

— Подобно нещо ми се случи миналата година на един симфоничен концерт. Подариха ми билет, но тъмнината и музиката ме успаха и се събудих чак на финалните акорди. Мисля, че ще изчакам, докато приключи стажът ми, преди да отида отново на концерт. Няма смисъл да заемам нечие място.

— Затова най-добре е да спортуваш. Не можеш да заспиш, докато играеш ръгби. Въпреки че заспах на „Ю Ес Оупън“, когато отидох с брат ми миналата година. Едва не ме уби. Зарече се, че нямало повече да прахосва билети за мен. Всъщност съм много впечатлен, че двамата с теб успяхме да останем будни тази вечер, какво ще кажеш? — засия той насреща й. Разговорът им все повече го увличаше, а и не можеше да откъсне поглед от нея. Бе толкова красива, че спираше дъха му. Искаше му се да я грабне в обятията си на мига, но инстинктът му подсказваше, че трябва да й даде време, за предпочитане бе да действа бавно. Долавяше, че тя се чувства приятно и сигурна с него. Не беше жена, която би се хвърлила безразсъдно в нова връзка.

От болницата не я потърсиха по време на вечерята и когато излязоха от ресторанта, Саша реши да се прибере, но го покани на вечеря в апартамента на следващия ден. И двамата щяха да почиват тогава. Макс щеше да готви, очакваше се всички да присъстват и това изглеждаше идеална възможност Алекс да се запознае с близките й в непринудена обстановка. Не беше споменавала за него пред тях, защото го възприемаше просто като приятел. Той я качи на едно такси и й обеща да й гостува на другия ден.

— Благодаря за вечерята. Беше прекрасно — усмихна му се тя. А разговорът им се оказа още по-прекрасен и от храната.

— До утре — отвърна той и помаха след таксито. Имаше адреса на апартамента в Хеле Кичън и с нетърпение очакваше да се запознае с приятелите й.

 

 

В неделя Морган и Макс решиха да се разходят в парка, преди той да се заеме с вечерята. Клер отиде на покупки и се отби в „Бергдорфс“, за да провери дали не е пропуснала някоя фирма в списъка си. Аби трябваше да прекара деня с Иван, но той й звънна, за да се оплаче, че е болен от грип, така тя си остана вкъщи и се зае да работи по новата си пиеса за него. А Саша спа до късно следобед. Беше слънчев септемврийски ден, но вече се усещаше есенната прохлада.

Вечерта тя нареди масата преди другите да се приберат към шест. Макс пристигна с продуктите, а скоро след него се появиха Оливър и Грег. Всички бъбреха оживено, Макс довършваше шедьоврите си, а Морган вече наливаше виното, когато пристигна Алекс. Саша ги бе предупредила някак между другото, че е поканила един колега, и никой не обърна сериозно внимание, тъй като всеки бе добре дошъл на неделните им вечери.

— А къде е Иван? — обърна се Оливър към Аби.

— Болен е.

Тогава всички насочиха вниманието си към Алекс. Отначало той изглеждаше малко зашеметен от толкова много хора. Саша започна да ги представя: Оливър, братът на Морган; Грег, неговият партньор в живота; Макс, гаджето на Морган, собственик на невероятен ресторант в околността.

— Липсва единствено сестра ми. Все още е в Сейнт Бартс и ще се прибере чак утре. — Липсваше и Иван. Алекс размени по няколко думи с всеки и след първите десетина минути се отпусна и поде разговор с Оливър и Грег на тема хокей. Спомена, че предишния сезон е бил на няколко мача на „Рейнджърс“ и е останал впечатлен от финалния сейв на Грег на плейофите, определи го като истински гений.

Клер издебна момент, когато Алекс говореше, погледна Саша с повдигнати вежди и й прошепна:

— Този пък откъде го намери? Готин е.

— Работихме в един екип в родилна зала тази седмица — небрежно отвърна Саша в опит да прикрие смущението си.

— Какъвто и да е случаят, изглежда страхотно и се държи приятно. — Саша не й призна за вчерашната вечеря, нито за обяда в кафенето преди няколко дни. Нямаше представа какво щеше да излезе от това, но идеята да са приятели й допадаше. Радваше се, че го бе поканила, за да се запознае с приятелите й, да види дома й.

Както обикновено, всичко приготвено от Макс бе най-вкусната им храна за седмицата. Този път им бе сготвил агнешки бут по френска рецепта с много чесън, картофено пюре и задушен зелен боб. Виното също беше на ниво. Макс обичаше да изненадва компанията и намираше Алекс за сполучливо ново попълнение. Поговориха за френските вина, после Морган, Макс, Оливър и Алекс изиграха няколко ръце покер, докато другите раздигаха масата.

Към полунощ всички вече си бяха тръгнали или се бяха прибрали по стаите си и Алекс и Саша най-после останаха насаме.

— Каква невероятна вечер — призна й Алекс. — Много ми харесват момичетата, а и Макс е човек на място. Бих искал да посетя ресторанта му някой път. Личи си, че е талантлив готвач. — Атмосферата тук му навяваше домашен уют. Сякаш бе присъствал на мило семейно тържество. Хареса му и апартаментът, а Саша му разказа как майката на Клер им бе помогнала да го ремонтират и да го направят да изглежда като дом.

Говориха дълго и накрая той стана с неохота да си тръгва. Чувстваше се щастлив, че я познава и че го бе поканила сред най-близките си хора.

— Благодаря ти, че ме прие в компанията си, Саша. Не съм се забавлявал така от години. Какъв е графикът ти за тази седмица?

— През следващите пет дни ще съм дежурна и на повикване, но ще имам почивен ден следващия уикенд.

— Да измислим нещо за тогава.

— С удоволствие — прошепна тя и тогава той нежно я прегърна и я целуна. Съвършен край на прекрасната вечер. Погледнаха се в очите.

— Не съм сигурен, че това е правилният протокол за среща номер три — промълви Алекс и Саша се изкиска. — Но пък напълно ме устройва. А теб?

Тя кимна и той я целуна пак, и пак. Целуваха се, облегнати на рамката на вратата, докато Алекс намери сили да тръгне надолу по стълбите. Среща номер три беше изключителен успех и той си помисли, че едва ще дочака четвъртата.