Даниел Стийл
Апартаментът (24)

24

Големият ден четиринайсети юни настъпи с ясносиньо небе и златисти слънчеви отблясъци. Не беше нито горещ, нито хладен. Затова пък Саша не можеше да си намери място от вълнение. Баща й и Шарлот се бяха прибрали в хотела си и сега той си почиваше преди церемонията.

В три следобед в апартамента пристигна фризьорката, за да оправи прическите на Саша и на останалите момичета. В четири вече бе готова и с грима си. Сара бе приготвила сандвичи за всички, но Саша не можеше и залък да преглътне от вълнение. Майка й бе предложила да дойде, за да й помогне, но тя нямаше нужда от нея, нито искаше съветите й, затова отхвърли предложението й. Затова пък Валентина беше там в пълната си прелест. Бърт щеше да се присъедини към нея в църквата. За всеобща изненада тя продължаваше да се вижда с него, макар да бяха минали цели три месеца от завръщането им от Аризона. Поне младежът я държеше далеч от проблеми. Тя пък го водеше със себе си по разни събития и купони и той добре се забавляваше. Все още работеше в полицейски участък на Ню Йорк, но заради репутацията на Валентина като супермодел често присъстваха на вестникарските страници. Валентина изглеждаше малко по-уравновесена и не се изкушаваше да шокира хората около себе си. Бърт бе успял малко да я укроти, а тя от своя страна бе внесла шик и блясък в живота му. В клюкарските рубрики го наричаха „убийствено красивия бодигард на супермодела Валентина“. Двамата бяха внушителна двойка.

Най-после настъпи вълнуващият момент, когато приятелките на Саша и Сара вдигнаха булчинската рокля над главата й. Аби трябваше да се качи на стол, за да помага. Много внимаваха да не развалят прическата и грима й. Фризьорката прикрепи дантеленият воал към късата й коса. Тъкмо облякоха Саша и Алекс се обади, за да й каже колко я обича.

Момичетата се погрижиха и за традицията булката да носи нещо старо, нещо ново, нещо синьо и нещо назаем. Саша бе увила дантелена кърпичка от баба си около букета, роклята беше нова, Валентина й даде светлосини дантелени прашки, а Сара й услужи с перления си наниз. Изведнъж й стана тъжно, че в този ден й помагаше майката на Клер, вместо собствената й майка, но не искаше Мюриел да развали празничната атмосфера със забележките си. Нямаше нужда от подобни рискове.

Баща й щеше да я посрещне направо в църквата и тя пропътува разстоянието от Хеле Кичън до там сама в лимузината, която той бе наел. Момичетата се возеха във втора лимузина, която ги следваше на няколко метра. Саша дочуваше веселите им възгласи през прозорците. Пред църквата я очакваше и Прунела, а шаферите на Алекс настаняваха гостите по местата им на столовете, украсени с бели цветя. Прунела влезе в ролята си още с пристигането на лимузината. Нареди всички в редица, като Валентина заемаше последното място, а съквартирантките й се подредиха до нея по височина — Аби, Клер и Морган. А веднага след като майка й и семейство Скот се настаниха на първия ред, церемонията започна. Последва кратка пауза, докато момичетата заемат местата си пред олтара заедно с шаферите на Алекс — всичките приятели от медицинския университет, и брат му непосредствено до него в ролята си на кум. След минута величествени и стилни, Саша и баща й тръгнаха по пътеката към олтара и тя забеляза, че Алекс спря да диша, докато наблюдаваше приближаването й. Това бе най-съвършеният момент в живота й.

Размениха брачните си клетви и пръстените, и бяха обявени за съпруг и съпруга. Алекс я целуна и след това в главата й настъпи пълно замъгляване до началото на приема и до първия им семеен танц, последван от танца с баща й. А после едва не припадна, когато видя баща си да кани майка й на танц. Мюриел му се усмихна и двамата затанцуваха, и изглеждаха като хора, които се наслаждават на компанията си.

Джим също бе долетял от Сан Франциско, за да придружи Сара на тържеството. Джош кавалерстваше на Аби, издокаран в истински смокинг, а не в камуфлажно яке. Двамата изглеждаха щастливи и не пускаха ръцете си. Бяха поканили и Джоан и Харви, родителите на Аби. Макс стоеше гордо до Морган, а Бърт не се отдели от Валентина през цялото време и приличаше по-скоро на бодигард, отколкото на партньор, но нямаше никакво съмнение, че изглеждаше убийствено. А по-късно Саша забеляза, че е и страхотен танцьор и че сестра й го наблюдава с обожание, тя не направи нищо скандално на приема и дори се държа изненадващо прилично.

Подпокривният апартамент се оказа съвършеното място за прием в приятно топлата, изпълнена с ухание юнска вечер. Навсякъде имаше запалени свещи. Бен Скот беше сложен да седне до Клер, тъй като и двамата бяха дошли сами. Саша не беше сигурна дали приятелката й ще го хареса, но ги видя да разговарят и да се смеят през по-голямата част от вечерта, дори танцуваха заедно няколко пъти.

— Е, какво те доведе в Хеле Кичън? — попита я Бен още като се настани до нея, и тя се разсмя.

— Квартирата беше евтина, аз бях бедна. И все още съм, но не колкото тогава. И все още обожавам това място. — На въпроса му с какво се занимава тя му обясни, че е дизайнер на обувки и току-що е започнала свой бизнес. Това му се стори забавно и тя му разказа за фабриката в Италия и за изложението в Лас Вегас, а той я изслуша с голям интерес.

— Ще бъде много странно в апартамента отсега нататък — замислено сподели тя. — Живях там девет години с приятелките си. Едната напусна през март, а другите две се канят да си тръгнат това лято.

— И ти не си готова да заживееш сама там?

— Не съм сигурна — призна тя. — Никога не съм живяла сама. Не знам как бих понесла това положение сега — заяви колебливо.

— Била ли си някога в Чикаго? — попита я той.

— Не, не съм. — Но беше си наумила някога да посети Саша и Алекс, след като се преместят там.

— Трябва да дойдеш. Обичаш ли да плаваш?

— Обожавам. Аз съм от Сан Франциско. Като дете плавах с лодка в залива.

— Мога да те повозя на моята лодка! — предложи той необичайно въодушевено и така продължиха да си бъбрят цялата вечер, дори не станаха да танцуват. По някое време Саша бутна с лакът Алекс и му ги посочи дискретно.

— Може някой да извади късмет — прошепна му тя.

— Винаги съм си мислел, че тя е много подходяща за него — сподели Алекс. — Просто не знаех как да ги запозная. — А сватбата се оказа съвършеният шанс.

— Сега остава да я докараме в Чикаго — замислено подхвърли Саша.

— Той е голямо момче — може да си позволи билет до Ню Йорк. Само се чудя дали вече е успял да й разкаже за лодката си.

Двамата избухнаха в смях и отидоха да поздравят майките си. Поне този път Мюриел се въздържа от злостните си коментари. Саша остана смаяна, когато майка й прие да танцува с Алекс.

— Между другото, струва ми се, че си имаме и полицай в семейството — отбеляза малко по-късно Алекс. — Знам, че звучи налудничаво, но като че ли й подхожда. Скоро да съм ти казвал ти колко си подходяща за мен?

— Не и през последните пет минути — пошегува се тя. — Кажи ми го пак. — И той я целуна.

С крайчеца на окото си Саша забеляза, че Прунела е навсякъде и се грижи за всичко. Изглеждаше страхотна в строгата си черна рокля и с гарвановочерната си коса, почти като член на семейство Адамс. Но пък беше свършила отлична работа.

Спряха се да поговорят и с Оливър и Грег. Те също много се забавляваха. Оливър бе танцувал няколко пъти със сестра си и я подкачаше за изпъкналото й коремче. А то наистина беше сериозно пораснало през последния месец. Морган вече с гордост го показваше и бе свикнала с мисълта за бебето с помощта на Макс. И въпреки че се договориха да не се женят, обещаха си да имат толкова деца, колкото той поиска.

По-късно вечерта Саша и приятелките се събраха на една маса и започнаха да си разказват спомени за първите им дни в апартамента, когато Морган и Саша се бяха нанесли, и колко хубаво се бе получило и как успяха да живеят толкова години в сговор.

— Какво ще правим сега далеч една от друга? — учуди се Морган.

— Ще прелитаме насам-натам, за да се виждаме — увери ги Аби и на всички им се искаше да повярват в думите й. А Клер огледа приятелките си и осъзна какви са късметлийки, че бяха успели да си намерят добри партньори въпреки проблемите по пътя им. Джош беше съвършен за Аби и я поведе по пътя към успешната кариера, Алекс и Саша бяха създадени един за друг. Макс бе най-прекрасното нещо, случвало се на Морган. А Клер бе превъзмогнала жестоката лудост на Джордж. Както си говореха, Саша забеляза, че Бен се върти наблизо в очакване да танцува с Клер. Всички се съгласиха, че мезонетът в Хеле Кичън си оставаше техен дом завинаги.

— Идвайте ми на гости, когато пожелаете — покани ги Клер и тогава Бен не изтърпя и събра кураж да я отмъкне от приятелките й и да я завърти на дансинга.

— Да поговорим за предстоящото ти пътуване до Чикаго, за да ти покажа лодката си. Четвърти юли ми изглежда чудесна възможност — каза й той по време на танца.

Настъпи моментът за разрязване на тортата. А после и за хвърляне на букета. Прунела й подаде приготвеното за целта букетче, тъй като истинския Саша смяташе да запази. Всички свободни жени се наредиха под ръководството на Прунела, а мъжете се отдръпнаха встрани. Алекс наблюдаваше булката си с обожание и с нетърпение да я отведе от многолюдния прием.

Тя се качи на малко столче и метна през главата си букетчето, но по-силно и по-високо от очакваното, и то полетя над главите на момичетата, покрай Клер, в която се бе прицелила, и в този момент Грег инстинктивно се пресегна и го сграбчи, а Оливър го погледна удивен.

— Вратарят в мен проговори — извини се Грег и всички прихнаха, а той го подаде на Клер с галантен жест.

Алекс и Саша постояха още известно време и напуснаха приема, обсипвани с розови венчелистчетата на излизане на Пето авеню, където ги очакваше бяла двуколка, теглена от бял кон, за да ги откара в „Плаза“ за първата им брачна нощ преди отпътуването им до Париж на сутринта.

Последните лица, които Саша мерна, когато се обърна да помаха, бяха на трите жени, с които беше делила мезонета в Хеле Кичън, застанали до мъжете си. Бен бе прегърнал Клер през раменете. Каква красива гледка, помисли си Саша, докато белият жребец ги понесе с бодро трак-трак в топлата юнска нощ по Пето авеню към новия им живот.

Но апартаментът в Хеле Кичън щеше да остане завинаги в сърцата им. Всичко бе започнало оттам — и любовта, и силната им връзка, която никога нямаше да има край.