Даниел Стийл
Апартаментът (23)

23

В деня преди генералната репетиция на сватбената вечеря Саша и шаферките й отидоха да си направят маникюр и педикюр в козметичен салон, препоръчан от Валентина. Саша се бе подстригала на стилно каре, косата й бе в естествения си рус цвят. Нямаше търпение да се издокара в късата си черна рокля. Докато се забавляваше с приятелките си в салона, се обади баща й, за да й каже, че са пристигнали от Атланта заедно с децата и детегледачката. Мюриел се очакваше същия следобед, а семейство Скот бяха в Ню Йорк от предишната вечер. Алекс и Саша се бяха отбили в хотела „Плаза“, за да ги поздравят, а по-късно излязоха с Бен из града. Бяха си взели две седмици отпуск за сватбата и за сватбеното пътешествие до Париж. Това беше най-романтичната дестинация, която си представяше — Париж през юни с Алекс.

— Какво става, татко? — Саша долови нотка на притеснение в гласа му.

— Имаме малък проблем — призна той смутено.

— Какво се е случило? — Саша застана нащрек.

— Шарлот получи контракции, и то доста силни, а е едва в седми месец. Нещо не е наред. Тя мисли, че ще ражда.

— Свързахте ли се с лекарката й? — Саша веднага заговори с професионалния си тон.

— Да, но не може да я прегледа по телефона. Препоръча ни да потърсим лекар да я прегледа. И да ти призная, аз също мисля, че е наложително. Болките са доста силни и вече са през пет минути.

— Искаш ли да ти препоръчам някого? — попита Саша като лекарка, а не като дъщеря.

— А ти би ли я прегледала?

— Ако Шарлот е съгласна — отвърна Саша.

— Да, съгласна е. И двамата го искаме. Заета ли си? — Саша онемя. Кой, аз ли? Да не би да се омъжвам утре? Или да не би да имам репетиция със сто души на вечеря? Не, разбира се. Само си седях тук и се чудех кога ще ме повикате.

— Добре тогава. Ще ви чакам в болницата след двайсет минути — успя да се съвземе тя. Ноктите й вече бяха изсъхнали, носеше сандали, за да не си развали педикюра в бледорозово, под названието „Балерина“ в каталога на „Шанел“. Когато съобщи на другите, че се налага да тръгне, всички останаха разочаровани и я молеха да остане, защото щяха да се върнат в апартамента за по чаша шампанско преди вечерята.

— Шарлот има проблем. Обещах на баща ми да я прегледам — обясни тя със сериозен тон.

— Бременна ли е? — изненада се Морган.

— В седми месец.

Клер завъртя очи:

— Майка ти ще е очарована.

— Както винаги — съгласи се Саша и излезе от салона, за да хване такси. Пристигна в болницата за десетина минути и се втурна да смени късите панталонки и тениската си с хирургичния екип. Баща й и Шарлот пристигнаха веднага след нея. Караха я на количка, а тя се превиваше от болки. Приличаше на раждаща жена. Седми месец не беше добър знак.

Саша ги отведе в един кабинет в приемното отделение и се обади на сестрите, че е там.

— Ама вие не се ли жените? — попита я едната.

— Чак утре. Доскуча ми у дома, нямаше нищо интересно по телевизията — подхвърли тя и отиде при баща си и съпругата му. Шарлот вече крещеше и изглеждаше уплашена.

— Предишните раждания бяха ли преждевременни? — спокойно попита Саша.

— Не, преносвах ги — отвърна тя през зъби от болка.

— Какво си правила днес? Да си вдигала нещо тежко? Куфарите? Или децата?

— Не… е… за малко. Вдигнах Лизи за минутка, но съм го правила и преди. Тя е лекичка. — Саша кимна. Обикновено това не би трябвало да е проблем, освен ако няма предразположение към преждевременно раждане, което при нея не се бе случвало, а и беше млада.

— Правили ли сте секс? Да не сте се разгорещили? — попита тя, като се опитваше да си представи, че не говори с баща си. Той я изгледа притеснено, а Шарлот се усмихна. О, мили боже.

— Може ли това да е причината? — виновно попита Шарлот и Саша се покашля.

— Възможно е. Оргазмите могат да задействат раждането. Да проверим какво става. — Тя се усмихна мило и на двама им, както би направила с всеки пациент. Стив застана до главата на жена си, докато Саша я преглеждаше. Имаше кървене, но водите й си бяха на място, плодният мехур беше цял, нямаше разкритие, така че нищо сериозно не се случваше. Обясни им и двамата се успокоиха.

— Проблемът не е отминал. Тези контракции могат да предизвикат процеса, ако не ги овладеем. Ще трябва да ти направя инжекция и да видим дали ще ги прекратим. Ще се наложи да останеш на легло за няколко дни.

— Но ще пропусна сватбата — разочарована отвърна тя.

— Ти какво предпочиташ? — мило попита Саша. — Сватбена торта и бебе, родено два месеца по-рано, или хубаво, здраво бебе след два месеца.

— Здраво бебе — призна Шарлот и Стив се наведе да целуне жена си. — Купих си такава прекрасна розова рокля за тази вечер, а утре щях да съм червена.

— Ще бъде много по-безопасно за теб да останеш на легло и да спрем контракциите — посъветва я Саша.

— Съгласен съм — твърдо заяви Стив, хванал ръката на Шарлот. — Ще й направиш ли инжекция? — попита той, изпълнен с доверие и благодарност към дъщеря си. Беше се справила чудесно. Саша излезе и след минутка се върна със спринцовката, постави инжекцията така, че Шарлот изобщо не усети нищо. Саша помоли сестрата да й сложи монитор за проследяване тоновете на бебето и всичко изглеждаше нормално. Забеляза, че бебето е едро, но бяха ги уверили, че не са близнаци. Просто едно голямо бебе.

Саша се отби в сестринската стая, за да провери какво става.

— Вие май не може да се откъснете оттук? — пошегуваха се сестрите и Саша забеляза, че часът е пет. Обади се на Алекс да му каже къде е и обеща да се яви навреме за вечерята. Имаше достатъчно време да се облече. После се върна да провери състоянието на втората си майка. Контракциите продължаваха, но с по-малка сила. Изчака още два часа и й сложи още една инжекция успокоително, която би трябвало да помогне. Вече беше станало седем часът и тя виждаше, че ще закъснее за вечерята. Трябваше да се изкъпе и преоблече.

Контракциите спряха почти напълно в осем след втората инжекция и Шарлот вече спеше, а Саша обясни на баща си, че трябва да я остави в болницата. Можеше да се прибере в хотела чак на другия ден, но Саша искаше сестрата да я наблюдава и да следят монитора.

— Мисля да остана с нея тази вечер — прошепна той и Саша кимна в съгласие. Той щеше да пропусне вечерята, организирана от семейство Скот, но се надяваше да може да я отведе към олтара на следващия ден.

Вече беше станало осем и половина и нямаше никакъв шанс да се върне вкъщи, за да се преоблече. През последния час Алекс постоянно й изпращаше съобщения и тя все му обещаваше, че тръгва. Не можеше да не се яви на репетицията за собствената си сватба, но не можеше и да се облече както трябва. Имаше само една възможност — да отиде облечена, както си беше. По-добре така, отколкото да пропусне цялото тържество.

Отиде да нагледа Шарлот, която спеше спокойно, и поръча на баща си и на сестрите да я потърсят незабавно, ако се наложи. След това влетя в асансьора с хирургичния си екип, излезе и махна на едно такси на улицата, каза му адреса и му обясни, че страшно бърза. Докато летяха към ресторанта, Саша осъзна, че Шарлот току-що беше решила един от големите проблеми на сватбата. Нямаше да присъства нито на репетицията, нито на сватбата и Мюриел нямаше да я види бременна, нито да понася младежкия й свеж вид. На майка й щеше да се наложи само да изтърпи баща й за една вечер. Чудесно! — победоносно си каза Саша и в този момент таксито спря пред „Метрополитен Клъб“, тя плати, изскочи и хукна към вратата. Изкушаваше се да изкрещи на облечения в ливрея пиколо: „Някой има ли нужда от лекар?“, но реши да се държи възпитано и влетя в красивата зала, пълна с цветя, в болничните си дрехи. Забеляза смаяния от изненада поглед на Алекс и реакцията на приятелките си, докато се отправяше към Хелън, за да се извини.

— Съжалявам за странния си вид. Съпругата на баща ми получи контракции и имаше опасност от преждевременно раждане. Наложи се да остана с тях в болницата досега. Нямаше кога да се прибера, за да се преобличам.

Хелън й се усмихна широко и сърдечно я прегърна.

— Нямаш и нужда. Така изглеждаш възхитително. Прическата ти е страхотна. Как е тя? — Каква забележителна жена, помисли си Саша и я прегърна, и Алекс се присъедини към тях.

— Мисля, че ще всичко ще е наред. Тази вечер я оставих в болницата.

— Какво се е случило? — попита Алекс, напълно шокиран от вида й.

— Трябваше да избирам между тези дрехи и късите ми панталонки. Спрях се на тези. В противен случай щях да се явя след края на вечерята. Шарлот получи преждевременни контракции.

— И се обадиха точно теб? — смаяно попита той, макар че вече нищо не можеше да го изненада — нито майка й, нито сестра й, нито разводите, нито дори преждевременното раждане.

— Че на кого друг да се обадят в Ню Йорк?

— Можеха да отидат в спешното отделение. Знаят, че ни предстои важно събитие — не се сдържа той, но майка му успокоително положи ръка на рамото му.

— Така е. Съжалявам. Обичам те. Но погледни проблема от другата му страна. Тя няма да може да присъства нито тази вечер, нито утре. Оставих я на легло. И така майка ми няма да превърти. — Тази ирония на съдбата го развесели. После, след като поиска разрешение от Хелън, тя отиде на подиума, откъдето бащата на Алекс и някои от гостите щяха да произнесат речи след вечерята. Грабна микрофона и се обърна към гостите.

— Добър вечер на всички. Аз съм булката. До утре името ми е доктор Хартман. Исках да ви обясня, че както вече е известно на близките ми и приятелите ми, това са единствените дрехи, които притежавам. — Тя посочи хирургичния си екип и всички се разсмяха. — Но моля, не се безпокойте. Сестра ми ще ми заеме една от своите рокли за утре. И благодаря на семейство Скот за прекрасната вечеря. — После остави микрофона и се затича да заеме мястото си на масата до Алекс.

— Надявам се, че това не е вярно — посрещна я той и остана напълно сериозен за около минута.

— Кое?

— Че сестра ти е заела рокля за утрешния ден.

— Почакай и ще видиш — разсмя се тя.

Валентина беше дошла с ослепителна, скандално къса златиста рокля, придружена от Бърт. Личеше си колко е горд той, че е с жена като нея.

Хелън се бе погрижила за разпределението на местата и бе поставила Мюриел на тяхната маса. Постара се да поговори с нея. Мюриел даваше вид, че много се забавлява. По-късно успя да размени няколко думи насаме със Саша, като не й спести укорите си.

— Защо не си с рокля?

— Задържаха ме в болницата за спешен случай — отвърна тя и майка й поклати възмутено глава.

Речите минаха гладко, бяха много вълнуващи, особено тези на съквартирантките й и на бащата на Алекс. Нейният баща щеше да произнесе слово в деня на сватбата, както и кумът Бен.

Саша и Алекс се разделиха след вечеря, защото по традиция не трябваше да се виждат преди церемонията. Саша прекара тази нощ в апартамента при приятелките си. Обади се в болницата да попита как е Шарлот и научи, че тя спи дълбоко, контракциите са спрели и са сложили допълнително легло за баща й. Всичко беше както трябва.

Саша остана в апартамента в Хеле Кичън за последната си нощ като свободна жена.