Джак Кетчъм
Съседката (13)

XIII

Занесох я в Кучкарника, за да й сложат рамка. Кучкарникът беше магазин за домашни любимци, който бе превърнат в хоби магазин. Имаха малки бийгълчета на витрината отпред и лъкове и стрели, обръчи и модели за сглобяване и магазинче за рамки отзад, заедно с рибите, костенурките, змиите и канарчетата. Човекът я погледна и отсъди:

— Не е зле.

— Ще бъде ли готова утре?

— Да ни виждаш да сме затрупани от работа? — попита той.

Мястото беше празно. Веригата магазини „Двама мъже от Харисън“ нагоре по шосе десет го убиваше.

— Можеш да си я вземеш довечера. Ела към четири и половина.

Бях там в четири и петнайсет, петнайсет минути по-рано, но вече бе готова, в хубава борова рамка с цвят на махагон. Мъжът ми я уви в кафява хартия.

Пасна перфектно в една от двете кошници, които имах на колелото си.

Докато се прибера у нас, вече беше станало време за вечеря и ме накараха да изчакам печеното с грах и картофено пюре със сос. След това трябваше да изхвърля боклука.

После отидох на гости.

От телевизора дънеше музиката на „Татко знае най-добре“, най-малко любимото ми телевизионно шоу, надолу по стълбите за милиарден път се спускаха Кати, Бъд и Бети, сияещи. Можех да подуша надениците, боба и киселото зеле. Рут беше на стола си с крака, вдигнати на възглавничката. Дони и Уили се бяха изтегнали на дивана. Джафльо лежеше по корем толкова близо до телевизора, че човек се притесняваше за слуха му. Сюзън гледаше от стол с права облегалка в трапезарията, а Мег миеше чинии.

Сюзън ми се усмихна. Дони ми махна и пак се обърна към телевизора.

— Божке — ухилих се, — ама, моля ви се, не ставайте заради мен.

— Какво носиш там, шефе? — попита Дони.

Повдигнах картината, опакована с кафява хартия.

— Онези записи на Марио Ланца, които искаше.

Той се засмя.

— Тъпак.

И сега Рут ме гледаше.

Реших да се гмурна направо.

Чух, че водата в кухнята спира. Обърнах се и видях Мег да ме гледа, бършейки ръце в престилката си. Усмихнах се и предположих, че тя веднага разбра какво правя.

— Рут?

— Да? Ралфи, намали телевизора. Точно така. Какво става, Дейви?

Отидох при нея. Погледнах през рамо към Мег. Тя идваше към мен през трапезарията. Клатеше глава. Устата й оформяше мълчаливо „не“.

Всичко беше наред. Това бе просто срам. Рут щеше да види картината и тя щеше да го преодолее.

— Рут — казах, — това е от Мег.

Протегнах подаръка към нея.

Тя се усмихна първо на мен, после и на Мег и го взе. Джафльо беше намалил „Татко знае най-добре“ и сега ясно се чуваше шумоленето на твърдата кафява хартия, докато го разопаковаше. Хартията падна. Рут погледна картината.

— Мег! — извика тя. — Откъде взе пари да я купиш?

Виждаше се, че й се възхищава. Засмях се.

— Само рамката й струва пари — обясних. — Тя я нарисува за теб.

— Наистина? Мег я е направила?

Кимнах.

Дони, Джафльо и Уили се струпаха около нас, за да видят.

Сюзън се изплъзна от стола си.

— Красива е — каза тя.

Погледнах отново към Мег, която все още стоеше в трапезарията, нервна и пълна с надежда.

Рут се взираше в картината. Взира се доста дълго.

И накрая заговори:

— Не, не я е направила. Не и за мен. Не ме бъзикай. Тя я е нарисувала за теб, Дейви.

Усмихна се. Усмивката й бе някак странна. Сега и аз започнах да се притеснявам.

— Погледни. Момче на скала. Разбира се, че е за теб.

Рут ми я подаде обратно.

— Не я искам.

Почувствах се объркан. Изобщо не ми беше хрумнало, че Рут може да откаже подаръка. За момент не знаех какво да направя. Стоях там, държах картината и я гледах. Беше прекрасна.

Опитах се да обясня:

— Но тя наистина е за теб, Рут. Честно. Виж, говорихме за това. И Мег искаше да направи една за теб, но беше толкова…

— Дейвид.

Това беше Мег, която ме спираше. И сега бях дори още по-объркан, защото гласът й бе предупредителен.

Почти се ядосах. Бях се забъркал в тази каша, а Мег не ме оставяше да се измъкна от нея.

Рут просто се усмихна отново. След това погледна Уили, Джафльо и Дони.

— Вземете си поука, момчета. Запомнете го. Важно е. Всичко, което трябва да направите, е да бъдете добри към някоя жена — и тя ще направи всякакви хубави неща за вас. Ето сега, Дейвид е бил добър с Мег и е получил картина. Хубава картина. Това е, което си получил, нали, Дейви? Искам да кажа, това е всичко, което си получил? Знам, че си малко малък, но никога не се знае.

Засмях се и се изчервих.

— Стига де, Рут.

— Казвам ти, всъщност човек никога не знае. Момичетата просто са лесни. Това им е проблемът. Обещай им нещичко и можеш да получиш всичко, което искаш, поне в половината случаи. Знам за какво говоря. Погледни баща си. Погледни Уили старши. Щеше да има собствена компания, когато се оженихме. Цяла флотилия от камиони за мляко. Щеше да започне с един и да върви нагоре. Щях да му помагам със сметките, също както правех на Хауард Авеню през войната. Ръководех фабриката през войната. Щяхме да бъдем по-богати от моите родители, когато аз бях малка в Мористаун и това значи доста богати, казвам ви. Но знаете ли какво получих? Нищо. Абсолютно нищичко. Само вие тримата изскочихте — едно, две, три, и прекрасното ирландско копеле, което изчезна бог знае къде. Така че имам три гърла за хранене, а сега даже и още две. Казвам ви, момичетата са тъпи. Момичетата са лесни. Глупачки, които се хващат на всяка лъжа.

Тя мина покрай мен и отиде до Мег. Сложи ръка на раменете й и се обърна към нас.

— Например тази картина сега — продължи. — Знам, че си я направила за Дейвид и не се опитвай да спориш. Но това, което искам да знам, е, какво получаваш ти? Какво си мислиш, че ще ти даде това момче? Сега Дейвид е добро момче. По-добро от повечето, бих казала. Със сигурност по-добро. Но, скъпа, той няма да ти даде нищо. Ако си мислиш, че ще ти даде, ще останеш изненадана. Така че просто казвам, че се надявам, че тази картина е всичко, което си му дала, и всичко, което ще му дадеш, и това е за твое собствено добро, казвам ти. Защото ти вече имаш онова, което всички мъже искат, точно там долу и то не е проклетото ти изкуство.

Видях как лицето на Мег започна да потреперва и знаех, че се опитва да не се разплаче. Но колкото и неочаквано да беше всичко, аз пък се опитвах да не се разсмея. Дони също. Цялата история бе странна и може би се дължеше и на напрежението, но казаното от Рут за изкуството беше смешно.

Ръката й се стегна около раменете на Мег.

— И ако им дадеш това, което искат, тогава не си нищо повече от курва, мила. Знаеш ли какво е курва? А ти, Сюзън? Разбира се, че не. Твърде малка си. Курва е някоя, която си отваря краката за мъжете, толкова е просто. За да могат те да се промъкнат в теб. Джафльо, престани с проклетото си хилене. Всяка курва заслужава бой. Всеки в града би се съгласил. Затова те предупреждавам, мила, всяко курварстване в тази къща ще означава, че задникът ти е ливада, а Рут е косачката.

Тя пусна Мег и влезе в кухнята. Отвори вратата на хладилника.

— А сега — извика, — кой иска бира?

После махна към картината.

— Малко е бледичка, не мислиш ли? — и се протегна към стека.