Колин Фалконър
Източна Индия (85)

Глава 85

Близо до голямата Южна земя

Албатрос се откъсна от носа на „Зандам“ и закръжи над него в топлите въздушни течения, наблюдавайки как кръстосаните греди на кораба ритмично потъват и изплават сред вълните. Носът на плавателния съд пръскаше морска пяна при всеки сблъсък с вълните. Дребните му ярки очи съзряха в далечината мъглата от разпенена вода, опасала скалите на Хутман. Но зрението му бе по-остро от зрението на моряците на „Зандам“ под него, докато корабът се отдалечаваше от рифа в югоизточна посока и бавно напредваше срещу съпротивата на неблагоприятния вятър.

Застанал на кърмовата палуба, Амброаз Секор оглеждаше пустия хоризонт и се чувстваше безсилен. Плаваха вече трийсет и седем дни; беше им отнело по-малко време да се доберат до Батавия с корабната лодка, малко по-голяма от най-обикновена рибарска платноходка. Отдавна трябваше да са забелязали островите на хоризонта.

Нищо чудно хората вече да бяха измрели. Почти два месеца без никаква помощ на островите, с оскъдна храна и вода. Щеше да е истинско чудо, ако някой е оцелял. Той се запита обаче дали наистина желаеше да ги открие живи, за да забият обвиняващите си пръсти в него?

Ненавиждаше се за тези мисли. Още веднъж огледа хоризонта с далекогледа си. Молеше се наум, когато най-накрая се доберат до този прокълнат риф, по някакъв начин душата и репутацията на Амброаз Секор да бъдат спасени.