Колин Фалконър
Източна Индия (84)

Глава 84

Крюгер бе застанал на входа на палатката и я измерваше с поглед с нечувана наглост. Като си помислеше само, че навремето като чиновник бе изпълнявал заповедите на комодора.

— Красивата Корнелия — рече той. Сграбчи я за китката и я дръпна към себе си, после хвана лицето й с огромните си месести длани. Лицето му се изкриви в наслада, когато тя изплака.

— Мислиш се за много смел, но си такъв само с жените и децата.

Той я блъсна на леглото и се захили в лицето й с прогнилите си зъби.

— Малката властна и високопоставена госпожа. До ушите ми стигат какви ли не слухове за теб. Оплаквания.

— От кого?

Крюгер извади ножа си и започна да го премята от ръка в ръка, като се опитваше да улови отражението на слънцето върху острието му.

— Много странен младеж е тоя нашия Кристиан. Истински романтик.

— Романтик!

— Не ми се присмивайте, госпожо, защото ще ви прережа гърлото.

Тя беше виждала със собствените си очи как Давид Крюгер реже гърла и знаеше, че беше повече от сериозен.

— Какво искате от мен?

— Не искам нищо от вас, госпожо. Кристиан е този, който ви желае. Ако въпросът опираше до мен, щях ей сега да ви просна на масата и да си взема онова, което искам, без да ме вълнува дали сте съгласна, или не. Но Кристиан е много деликатен мъж. Не е някаква отрепка като нас останалите. Има маниери на възпитан човек.

— Просто не иска да си цапа ръцете с кръв.

— Не трябва да говорите така за него. Ако не беше той, отдавна вече да сте за общо ползване като другите. А при тоя ваш змийски език, сигурен съм, че много бързо щяхте да свършите като храна за раците и рибите, колкото и да не би ви се искало.

Тя стана от леглото и тръгна покрай него. Беше длъжна да му покаже, че не се бои, макар и вътрешно цялата да трепереше от страх.

Лявата му ръка се стрелна със змийска бързина и я сграбчи за косата. В следващия миг острието на ножа опря до врата й и Корнелия усети студената стомана.

— Значи, чуйте ме какво искам от вас, малка госпожо Високопоставена. Искам да чуя, че сте били много добра към нашия капитан-генерал, точно както той го желае. Иначе животът ще ви се стъжни.

— Кристиан няма да го позволи.

Крюгер неочаквано се изсмя.

— Ти разчиташ на това, нали, моя мъничка палавнице? — Той рязко дръпна главата й назад и Корнелия простена от болка. — Тук обаче грешиш. На Кристиан му е писнало от дребните ти игрички. Той иска да разбереш, че оттегля защитата си. Бъди добра към него, или утре ще се местиш в палатката на жените с Алида, Елизабет и останалите. — Той се приведе още по-близо до нея и вонящият му дъх опари лицето й. Вонеше като пръч. — Това ще ми хареса. Мисля, че ще откриеш, че аз и Стенховер не сме толкова деликатни в обноските си както капитан-генерала.

Коленете й се подгънаха. Корнелия падна на килима.

Крюгер излезе от палатката, като се заливаше от смях.

* * *

Стъпила боса в плитчините, Корнелия се обърна с лице към рифа. Не трябва да го правя, помисли си тя. Има и друг начин. Пасторът твърди, че заради това ще горя вечно в ада, но не ме е грижа. Може би това и заслужавам. А и кой ад би могъл да бъде по-лош от този?

Тя зацапа към дълбоката вода.

Тинята под краката й беше хлъзгава; изведнъж Корнелия изстена от болка, настъпила къс остър корал. Прогизналата й от морска вода тежка кадифена рокля се влачеше в краката й. Скоро водата стигаше до кръста й. Корнелия спря; не беше лесно да умре, дори и когато нямаше нищо, заради което да живее, дори и когато бе останала и без капчица гордост.

Водата беше студена и дъхът й секна. Беше такава чудесна сутрин, морето блестеше застинало, а слънцето толкова ярко се отразяваше във водата, че очите я боляха.

Тя ги затвори, вече решена, и продължи да гази навътре.

Дочу как някой шумно скочи във водата след нея. Корнелия се опита да навлезе още по-дълбоко, настъпи поредния корал, изпищя и потъна. Някой я сграбчи и я извлече на повърхността, но тя нямаше сили да се съпротивлява. Дори и с пречупена воля, духът й я предаде, вкопчен в живота.

Корнелия чу Кристиан да крещи за помощ, докато я влачеше към брега. И двамата бяха подгизнали, ръцете и краката им кървяха от раните, причинени от коралите.

Тя приклекна на сушата и започна да кашля вода от устата и носа си. Кристиан остана надвесен над нея, с пламнали от гняв очи.

— Защо го направи? — изкрещя той.

Корнелия избълва още вода.

— Не ти ли дадох всичко, което желаеше? Не те ли защитавах?

Тя се просна на брега и допря буза до една плоча от корал. Ненавиждаше се заради слабостта си. Ако не се бе поколебала за миг, може би той нямаше да стигне навреме до нея.

— Защо го направи?

Корнелия не му отговори. Кристиан наистина не можеше да разбере. Тя предположи, че я обича по някакъв свой собствен начин. Не можеше да има по-голямо проклятие от това.