Колин Фалконър
Източна Индия (75)

Глава 75

Чайките се гмуркаха, устремени към парчетата храна в канала, докато скумриите нападаха един пасаж с по-дребна риба. Просмуканият от дъжд вятър обещаваше буря. Раците изпълзяваха по покрития с натрошени корали бряг.

Корнелия изплакна доколкото бе възможно превръзките в плитчината, след това се запъти обратно по посипания с натрошени корали бряг към палатката с болните. Отвън седяха Вилем Грот и Стенховер; дребното чудовище Стротман и един от юнкерите Ленарт Тен Брок бяха там, Крюгер също. Грот говореше нещо на маистре Арентсон и съдейки по лицето му, Корнелия разбра, че предстоеше да се случи нещо ужасно. Бръснарят изглеждаше сякаш примирен със съдбата си. Той повдигна рамене и се отдалечи.

— Маистре Арентсон!

Той я видя и поклати глава.

— Върви с него — каза й Стенховер.

— Защо? Какво ще правите?

Корнелия видя Кристиан да върви по брега в компанията на Саломон. Кристиан го бе прегърнал през раменете, сякаш двамата са стари приятели, излезли на разходка.

Спряха пред раздърпания навес, където маистре Арентсон се грижеше за болните: Ричард Мерел, прислужникът Саймън Одик, който беше с разстройство, Холерт, кормчията и други двама болни от инфекции или с повръщане.

— Да те питам, Саломон, някога убивал ли си? — усмихна му се Кристиан.

Саломон рязко се дръпна, сякаш някой бе забил нож между ребрата му.

— Господарю?

— Не ти е тук мястото сред любимците на дявола, ако душата ти е безгрешна. Питай когото искаш. Питай и проповедника.

Саломон се втренчи в Корнелия с няма молба.

— Моля ви, пуснете го, Кристиан. Мили боже, нека няма повече кръв!

Той повдигна рамене, сякаш въпросът не зависеше от него.

— Направи го заради мен.

Кристиан се усмихна във възторг.

— Заради теб ли, любов моя? — Той бе накарал Стротман да му донесе чаша вино. Подаде я на Саломон.

— Изпий я. Хайде, момчето ми. Нали чу какво ти казах! Това ще ти вдъхне кураж.

Саломон изпи чашата до дъно и край ъгълчетата на устата му се разляха няколко капки. Кристиан извади обсипания със скъпоценни камъни кинжал от колана си и му го подаде.

— А сега направи необходимото. Да видим дали наистина си станал един от нас. Нали знаеш, че винаги трябва да бъдем нащрек за метежници.

Крюгер избухна в смях.

— Недей — каза му Корнелия.

— Какво искате да направя?

Кристиан огледа навеса, под който лежаха пациентите на маистре Арентсон, покрити с мръсни одеяла.

— Не е приятно, но е необходимо. Повечето от тях ще умрат. Защо да хабим храна и вода? Те само страдат, а ние нямаме лекарства. Казвам ти, това е проява на милост.

— Не трябва да го правиш — повтори Корнелия.

Кристиан се усмихна, очевидно доволен от развоя на нещата. Тя знаеше какво си е наумил: ако момчето се нахвърли върху мен, то тогава аз ще го убия. Идеално.

Саломон се реши и се шмугна покрай нея. Тя го сграбчи за ръката и се опита да изтръгне ножа от пръстите му. Крюгер се хвърли върху тях и с лекота я избута настрани. Корнелия се съпротивлява, колкото й позволяваха силите, но той я удари силно по главата с юмрук. Ударът я зашемети и секна всяко желание за съпротива. Краката й се подгънаха и тя рухна на колене.

Метежниците се засмяха.

— С нищо не сте по-добри от животните! — изкрещя им.

Саломон си пое дълбоко дъх и влезе под навеса.

 

 

Дългият остров

Броят им се бе увеличил от две дузини на повече от четиридесет души със спасилите се, които бяха успели да преплуват или преплават от Тюленовия остров, преди да стане клането, което Велтен им описа.

Сред оцелелите имаше и двама бъчвари. Микиел им възложи задачата да разцепят няколко от бъчвите за вода, за да ги използва като импровизиран арсенал за войниците си; няколко парчета обръч от закалена стомана бяха превърнати в наконечници за копия, а после ги наточиха и завързаха към дървени пръти. Подготвиха и няколко боздугана от останки от мачтови пръти, наковани с гвоздеи.

Натрупаха купчини от коралови плочи, за да ги използват като оръжия за хвърляне.

В ръкопашен бой само за няколко минути щяха да пръснат тая сбирщина от контета и чиновници, а останалите щяха да обърнат в бягство. Те бяха професионални войници, повечето закалени в сражения срещу испанците и матарамите. Сражението едва ли щеше да е равностойно; Кристиан и хората му разполагаха с мечове и дори с няколко мускета.

И въпреки това те вече не бяха толкова беззащитни колкото преди.

Бяха се нарекли verediggers — копачите, горчива шега, отнасяща се за начина, по който ги бе използвал Кристиан ван Сант. Сега обаче го изричаха с гордост. Микиел всеки ден им провеждаше бойни обучения, превръщайки ги отново във войници след дългите месеци бездействие. Той обходи внимателно целия остров, за да прецени откъде можеше да ги нападнат. Обясни им, че най-вероятно щеше да стане през ръкава на острова, където метежниците щяха да се доберат със саловете си по течението, точно през калните плитчини на лагуната.

За всеки случай постави стража из целия остров, която денонощно да пази на смени. Знаеше добре, че в никакъв случай не трябваше да допускат да ги нападнат незабелязано; успееха ли веднъж метежниците да стъпят на острова, то ситуацията им щеше да стане почти безнадеждна. Най-подходящият момент за контраатака бе докато врагът е още в плитчините и се опитва да се добере до брега. Тогава копачите имаха най-добра възможност да отбият атаката.

Всеки ден, с който Кристиан отлагаше нападението, им позволяваше да се подготвят още по-добре. Нямаше да умрат като овце, като невъоръжените жени и деца и продавачи на Тюленовия остров.

Първо обаче щяха да им поднесат и няколко изненади.

* * *

— Много му е мил животецът на Саломон — обади се Крюгер.

— Виж тук — чу тя Грот да се обръща към Стенховер. — Вече е излекувал двама от пациентите. Че той се оказа по-добър доктор от маистре Арентсон, бе.

— Ричард! — изкрещя Корнелия и се опита да се втурне в палатката.

Беше обещала на Микиел да се грижи за него. Стенховер я сграбчи и с лекота я запрати на земята. Корнелия падна и си удари бедрото върху едно парче корал. Изкрещя от болка.

Секунди след това Саломон изскочи от палатката. Захвърли ножа на земята и препъвайки се, затича към брега, за да повърне в плитчините.

Крюгер и Стенховер се скъсваха от смях.

— Да го наречем Гюлето — предложи Грот, раздиращ се от смях. — Че той убива петима души наведнъж.

Кристиан кимна на Крюгер. Той вдигна ножа и го почисти с чиновническо усърдие в морската вода, преди да го върне на господаря си. През това време Саломон стържеше петната от кръв по дрехите си и морската вода около него вече бе порозовяла. Стротман и Грот пък вече бяха заети да копаят гробове сред гнездата на късоопашатите буревестници.

Саломон се скри зад храстите в другия край на острова. Завърна се едва след като падна нощта.