Колин Фалконър
Източна Индия (72)

Глава 72

Пасторът седеше на брега; устните му се движеха безмълвно, докато четеше разкъсаната си и просмукана със сол библия. Корнелия видя Йост да се разхожда наблизо с Хендрика, пременен в заграбена премяна, сякаш е някакъв бюргер, излязъл да се разходи по Херенстрат. Тя бе облякла фината рокля от коприната на компанията, която един шивач й бе ушил по заповед на Йост.

Щом видя пастора, настроението на Йост мигом се повиши. Корнелия разбра какво си е наумил: предстоеше й да стане свидетел на гавра.

Двамата застанаха пред него и Йост го побутна с ботуша си.

— Така ли се държиш, когато един джентълмен и съпругата му минават покрай теб? — попита той. — Я ставай веднага и се поклони!

Пасторът изпълни заповедта.

Черното му расо висеше на парцали, а доскоро лъскавите му обувки бяха прогнили от морската вода и се бяха втвърдили като камък. Брадата му беше избуяла, а от предишното му закръглено коремче не бе останала и следа; бричовете си бе привързал с въже около кръста. Толкова много беше отслабнал, че дрехите му стояха като чувал. Пасторът стоеше със сведена глава, като куче в очакване да оближе обувката на господаря си.

— Намерихте ми чудесен съпруг, татко — рече Хендрика. — Сега съм съпруга на джентълмен. Не се ли чувстваш горд?

— Можеш ли да ги помолиш да ми дадат малко храна, дъще?

— Гладен ли си, отче? А? Така е, когато човек не се научи да си лови риба сам. Не пишеше ли нещо в тая книга за риболова? — Той изби библията от ръката му.

Вилем Грот и Герит ван Хоек се втурнаха презглава към брега, за да участват във веселбата.

— Притеснява ли ви този човек, капитане? — попита Грот. — Искате ли да ви избавя от тази досада? — Протегна ръка към окачения на ремъка му меч.

— Ами каква ще ни е ползата от него?

— Можем да го използваме, като се упражняваме на него да удряме с меч — обади се Грот. — Ще си представяме, че се казва Микиел ван Тексел.

Йост се замисли над идеята му.

— Да донеса ли въже да го завържем — попита Герит ван Хоек.

Коленете на пастора се подгънаха и той падна на пясъка. Вдигна глава към дъщеря си, а лицето му бе обляно в сълзи.

— Хендрика, любов моя — простена той.

— Оставете го — каза тя. — Кой ще ви издърпва саловете, когато отивате на риболов?

Йост въздъхна.

— Има право.

— Ама нещо в последно време не го бива в работата — обади се Грот. — Станал е съвсем бавен.

— Хайде да му дадем още един ден — предложи Йост. Грот и Ван Хоек се спогледаха и се ухилиха, отдалечавайки се. Добре се позабавляваха, нищо повече. На острова никой не можеше да загуби живота си без изричната заповед на Кристиан, а те всички знаеха, че капитан-генералът още имаше нужда от живия пастор.

— Хайде, Хендрика — рече Йост и протегна ръка към нея. Двамата заобиколиха сякаш някакъв несретен просяк и продължиха разходката си.

Корнелия беше на косъм да изпита съжаление към него. Когато се разминаха, Хендрика я изгледа с угасналия поглед на мъртвец.