Колин Фалконър
Източна Индия (71)

Глава 71

Животът на острова беше придобил определен порядък, с твърдо установена нова аристокрация. Първите мъже се различаваха от подчинените си не само по облеклото, но и по начина, по който прекарваха времето си. Слугите им ловяха риба и събираха омари, крабове и яйца за господарите си, като във всеки един миг трепереха за живота си.

През това време капитан-генералът и повелителите на живота и смъртта парадираха пред своите наложници: слугите им бяха излъскали до блясък техните ботуши с тюленово масло и всеки ден се обличаха с ново червено палто и копринени дълги чорапи.

Нощем разпускаха с червено вино, което блестеше по брадите им, и с наплашени жени под мишниците си. Пееха мръсни песни, сърбаха рибена чорба и омари и ядяха гауда. Това беше царският живот, за който винаги са бленували, и тук, с цената на живота на неколцина за нищо негодни моряци и техните събратя, накрая бяха създали царството на мечтите си.

* * *

Корнелия се въртеше в убежището си, вслушвайки се в гласовете на мъжете край огъня, които пиеха. Тя вече разпознаваше всеки един по гласа му.

— Много си пада по тая работа нашата Елизабет — дочу тя да казва някой от мъжете, който й заприлича на един от братята на Ван дер Бек. — Не може да се насити.

— Съвсем не си я спомням такава — рече Герит ван Хоек.

— Може би защото ме харесва повече, отколкото теб — извика Оливер ван дер Бек и всички се изсмяха.

— Всички съм ги чукал — обади се някой.

Беше прислужникът Стротман — още голобрадо момче.

— Според мен Алида е най-добрата. Тази вечер отново ще я чукам.

— Аз пък може да си избера Елизабет — каза Стенховер. — Ще си намеря някое местенце, където никой още не е бил.

Последва силен смях. Корнелия ги чу да вадят заровете за първия рунд.

— Какво ще кажете за госпожа Високопоставена? — попита Гилес Клемент.

— Ааа, тя е неприкосновена — обади се Крюгер. — Кристиан я пази само за себе си.

— Много жалко — отвърна Стенховер. — Щях да й покажа няколко номера.

— Един ден ще му писне от нея — намеси се Стротман. — Тогава ще си я добавя към колекцията.

Корнелия си запуши ушите. Не издържаше повече. Когато свали ръцете си, бе настъпила тишина. Дочу нечии ботуши да хрущят по кораловите късове, докато последният от мъжката им компания изминаваше разстоянието до палатката с жените.