Колин Фалконър
Източна Индия (69)

Глава 69

Скалите Хутман

Кристиан крачеше важно по острова като истински владетел. Антуражът му не се отделяше от него: Йост ван дер Линде, Давид Крюгер и побойниците Вилем Грот и Герит ван Хоек. Пасторът стоеше извън палатката си — вече една самотна фигура — със съпругата и децата си, уловили се за полите й.

— Трябва да се махаме оттук — каза Корнелия. — Дъщеря ви е в опасност. Останем ли, всички ще умрем.

— Не можем да се измъкнем.

— Трябва да откраднем някой сал.

Той обаче не слушаше. Не отделяше погледа си от Кристиан, който тази сутрин вървеше покрай брега във видимо добро настроение.

— Я, пасторът! Точно човека, когото исках да видя. Изглежда, между нас възникна някакво недоразумение.

И това беше достатъчно. Тя видя как цялото поведение на пастора в един миг се промени.

— Недоразумение ли казвате, хеер подтърговец?

— Отнесох се грубо с вас. Вероятно поради напрежението, породено от грижите за толкова много хора.

— С голямо облекчение посрещам думите ви. Ще се възползвам от възможността да говоря отново с хората и да ги убедя, че Господ не ни е изоставил. Боя се, че поради преживелиците ни, ние не всички се държим като богобоязливи хора.

Кристиан се усмихна.

— Богобоязливи ли? Аз не се боя от него, проповедниче, защото той ме спасява от всякакви беди. Той ме измъкна от корабокрушението и ме постави тук на острова да се грижа за всички вас. И наистина, той ме опази, докато останалите около мен ги сполетяха най-различни нещастия.

— Трябва да благодарим на Господ за това.

Кристиан положи ръка на рамото му.

— Наистина, вие трябва да му благодарите.

— Не му се подмазвайте! — изсумтя Хендрика. — Татко, не виждаш ли какво прави той?

Кристиан я изгледа злобно и за момент Корнелия си помисли, че ще я удари. После отметна глава и се разсмя.

— Избрал си една симпатична млада кобилка — обърна се той към Йост. — Трябва да спиш с кинжал под възглавницата си!

— Избрал ли? — възкликна пасторът.

— Какво ще кажеш, Хендрика? Този фин младеж тук желае да станеш негова съпруга.

Корнелия си помисли, че „този фин младеж“, който представлява голобрадо момче без никакви дарби, с изключение на побойничеството и пиянството, изобщо не познаваше страданието и си мислеше, че всичко е някакъв майтап. Ако не бяхме се натъкнали на този риф, той щеше да прекара живота си като младши чиновник в голямата компания, а сега се има за нещо велико, защото Кристиан го нарича приятел.

Този фин младеж.

— Всичко трябва да се направи съгласно закона — каза пасторът.

Корнелия го изгледа със зяпнала уста. Чу как на Хендрика й секна дъхът.

— Хендрика? — възкликна Корнелия. — Наистина ли това е желанието ти?

— Аз съм баща й! Аз решавам какво ще желае тя.

Настроението на Кристиан отново видимо се подобри.

— Радвам се, че осъзнавате важността на момента. Отдавна таях надежда, че можем да станем приятели, Йоханес. Това несъгласие между нас продължава прекалено дълго. Не мислите ли?

— Така е, а примирието помежду ни го желая от цялото си сърце.

— Възможно е да обмислим дали да не възстановим членството ви в съвета.

— За мен това ще е изключителна чест!

— Добре, ще ми се наложи да го обмисля.

— Всичко зависи най-вече от дъщеря ви — каза Йост.

— Сигурен съм, че ще се убедите колко е послушна.

— Добре — рече Кристиан и се усмихна на Йост. След това се обърна към пастора: — Довечера ви очаквам на вечеря в палатката. Доведете Хендрика. Корнелия, вие също ще дойдете. Имаме повод да празнуваме. Добър ден за всички вас. — Той се засмя и продължи по пътя си с палци, проврени под колана му. Останалите го последваха.

— Мисля, че всичко ще бъде наред — обърна се пасторът към съпругата си.

— Вие току-що продадохте дъщеря си! — избухна Корнелия.

— Не, всичко ще бъде наред. Трябва да се уповаваме на Господ.

— Да не сте полудял?

— Те не са чак толкова лоши момчета — обясни пасторът. — Трябва да са безкомпромисни с крадците. Имаме нужда от такава твърда дисциплина, ако искаме да оцелеем.

— А какво ще кажете за сестрите Пост и Марете Овермарс? — попита Корнелия.

Пасторът извърна поглед.

— Всичко ще се уреди. Ще видите.

— Те ги изнасилиха снощи в палатките им!

— Всичко ще се уреди — повтори той и дръпна Хендрика и останалата част от семейството си, побутвайки ги в тяхното подобие на палатка.

Корнелия погледна към дългия остров. Видя пушеци от огньовете, на които хората приготвяха храната си. Димът се издигаше в студеното синьо небе. Помогни ми, Микиел. Върни се да ме вземеш.

* * *

Южен студ завладя крайбрежието. Беше непрогледна тъмнина, вятърът разнасяше искри от лагерните огньове заедно с откъслеците от смях, разнасящи се от войниците на Стенховер и приятелите им юнги, както и дрънченето на калаените им чаши с вино, когато вдигаха наздравици. Пасторът се провря през храстите, стиснал под мишница износената си библия, която бе успял да спаси от морето. Жена му го следваше.

— Трябва да ги накараме да се покаят — каза той на Корнелия, преди да тръгне. — Имай ми вяра, знам какво правя.

— Знаете много добре какво иска Кристиан, а то не е да се покае.

— Ще съблюдаваме реда. Маистре Ван дер Линде произхожда от добро и богобоязливо семейство — настоя пасторът.

— Не можете да му позволите да върши това!

— Не, всичко ще бъде наред. Ще видите.

Йост стоеше изправен пред палатката си, с развени от вятъра златисти коси. Корнелия забеляза, че плащът му е бродиран с пасмантерия; личният шивач на Кристиан очевидно отново се бе потрудил. Той ги покани с церемониално движение да седнат, сякаш ги въвеждаше в палат. Според нея в сравнение с останалите подслони на острова, това тук наистина се равняваше на палат. Откраднатите от някоя ракла на компанията копринени завеси проблясваха под светлината на висящите газени лампи.

Масата беше сервирана; опашки на омари, печени късоопашати буревестници и стриди бяха изкусно подредени върху дървената маса.

— Яжте колкото искате — прошепна Йост. — Защото остатъците от вечерята ги изхвърляме. — Вдигна една калаена чаша. — Кой иска вино? — попита той и напълни една чаша с най-доброто френско бургундско вино, сипано в сребърна кана.

В този момент се появи и Кристиан в блестящото си червено наметало, със златен медальон на гърдите си, и с палто, украсено по подобен начин, с много пасмантерия. Йост му се поклони и се обърна към него с титлата капитан-генерал, която Корнелия никога до този момент не бе чувала.

Всички седнаха, а момчето Стротман остана право до масата. То им наливаше вино, носеше им прясно опечена риба и подноси с препечен хляб и гауда. Тази нощ, изглежда, щяха да забравят, че са гладували.

Пасторът разкъсваше храната със зъби. Той почти не проговори, докато гълташе стридите и опашките на омарите, а през това време Кристиан разясняваше плановете си как ще разделя по-нататък хората, за да запази храната и водата и да предотврати беззаконието.

— На всяка цена трябва да изградим добра и порядъчна общност, докато очакваме спасителния кораб.

Йост наля вино в една калаена чаша за Хендрика и й я подаде. Хендрика я взе и по негово настояване отпи, но ръцете й трепереха толкова силно, че разля част от виното по роклята си.

— Добрина и добродетели — заяви Кристиан. — Мисля, че всички мъже трябва да водят добър и добродетелен живот, в случай че обстоятелствата не ги принуждават да постъпват по друг начин.

— Всички ние трябва да се изправим срещу порока — заяви пасторът.

— Лесно е да се изправяш срещу порока, когато няма такъв. Безукорният начин на живот е нещо, което мъжът може да води поради своя мързел или отсъствие на възможност. Не мислите ли, че много мъже са си осигурили рая, когато единствените им добродетели са сговорчивост и скучен живот?

— Дяволът ни поставя навсякъде капани с изкушения.

— И вие считате, че ако мъжът не се поддаде на изкушението, трябва да бъде похвален за това? За себе си смятам, че само когато един мъж се отдаде на порока, тогава той действително става интересен. Какво ще се случи, ако го заслепим с обещание за злато, например, и никой не му попречи да го пъхне в джоба си; или ако го оставим насаме с красива жена — какво ще направи той?

— Такива неща са дяволски работи. Ние трябва да им се съпротивляваме.

Корнелия гледаше Йост с крайчеца на окото си. Той гледаше Хендрика с поглед, който й напомняше на мъж, уловил такава риба, каквато до този момент не е хващал, и се чуди как да я изкорми.

Цялата му усмивка беше златна.

— Ти си една малка сладуранка, знаеш ли?

Йост се пресегна и я погали по бузата.

— Дяволска работа! — изграчи Кристиан. — Чувал съм мъже да казват: „Дяволът ме накара да постъпя така, дяволът ме накара да постъпя иначе“. Но аз ви питам, пасторе, ако това действително е било дяволът, тогава защо ще има ден на Страшния съд, щом дяволът трябва да е виновен за всичко?

— Дяволът съществува само за да полага пътя към греха. Затова се молим: „И не ни въвеждай в изкушение“.

— Е, доколкото разбирам, всеки мъж може да бъде обявен за светец, след като няма друга алтернатива. Прав ли съм?

Аргументите на пастора обаче май бяха свършили. Той отново заби зъби в една опашка от омар.

— Ами какво ще стане, ако дяволът не съществува? Може би той просто е измислен от вас, проповедниците, за да държите поробени по-храбрите мъже! Според мен всички неща произхождат от Господ! Така че след като Бог е вложил желание в нечие мъжко сърце, как е възможно това желание да бъде лошо?

Тази философия беше позната на Корнелия. Това беше еретичното анабаптистко учение, проповядвано от Торентиус.

— Вие казахте, че искате да ограничите беззаконието, при което грехът представлява самата му същност.

— Така ли мислите, пасторе? Кражбата на чужда храна и вино, да, това е незаконно, защото съществуват правила, ако искаме всички да оцелеем. Но останалите закони просто са резултат от дребните човешки страхове, произтичащи от човешката природа. Аз, например, считам, че жените трябва да бъдат обща собственост. В края на краищата желанието на мъжа е естествено и произтича от Бог. Той погледна към Корнелия.

— Не сте ли съгласна с мен, госпожо?

Тя усети как страните й пламват.

— Според мен добрият мъж уважава жена си и я брани.

— Съществуват много начини да се уважи красотата на една жена.

Корнелия очакваше пасторът да го укори за тези думи. Той обаче пазеше мълчание. А и да искаше, не би могъл, защото устата му бе пълна с късчета омар.

Кристиан го потупа по гърба.

— Защо сте толкова мрачен, пасторе? Хайде, стига вече приказки за религия. Дъщеря ви се омъжва утре. Ако сега не го отпразнуваме, то кога? Стротман, донеси още вино!

* * *

— Не сме чак толкова зле — обяви пасторът на връщане от палатката на подтърговеца. Пламтящият факел в дясната му ръка хвърляше дълги сенки, танцуващи върху храсталаците — единствената светлина в тази тъмна нощ.

Корнелия взе ръката на Хендрика в своята и усети как момичето я стисна силно.

— Той е развратник — каза Корнелия. — Възможно е дори да е убиец.

— Той ни предпазва да не станем нарушители на закона. Екзекуцията на онези крадци е разрешена от законите на почтената компания.

— А изнасилването на трите момичета? И това ли е разрешено от законите на компанията?

— Те се оплакаха впоследствие, че са изнасилени. Кой знае какво са казали или правили в онзи момент? Знаете ли, че някои от жените предлагат сексуални услуги срещу храна?

— Целенасочено са оставени да гладуват. Всичко това е дело на Кристиан.

— Той има нужда от инструкция, това е всичко. Когато ме възстановят в съвета, ще имам възможност да оказвам влияние.

— Той е еретик! — извика Хендрика.

— Еретик ли? Какво знаеш ти за тези неща? — Пасторът понижи глас, сякаш заговорничеше. — Дъще, опълчването ни срещу тези хора няма да ни доведе до нищо добро. Ситуацията изисква много внимателен подход. Прекалено си млада, за да го разбереш.

Продължиха да вървят в мълчание. По едно време на Корнелия й се стори, че чу писък. Оказа се обаче, че е късоопашат буревестник.

— Искате да се омъжа за хеер Ван дер Линде. Това ли сте ми предопределили, татко?

— Вероятно е по-добре да бъдеш законна съпруга на един мъж, отколкото да бъдеш ползвана от много. Всичко ще бъде направено съгласно изискванията на закона.

Внезапен порив на вятъра блъсна Корнелия и почти я събори.

— Никога не съм мислила, че ще се държите толкова овчедушно пред тях — каза тя.

— Не се заблуждавайте, госпожо. Те си мислят, че са ме заблудили, но когато се наложи, ще видят, че и аз мога да бъда не по-малко хитър.

Пасторът отметна покривалото на входа на палатката им. Тя беше празна. Окачената на една греда газена лампа беше разбита и по всички летви имаше следи от рязане, сякаш от брадва или сабя. Всичко беше преобърнато: невзрачният шкаф, който бяха спасили от кораба и използваха за легло, дървената маса, която дърводелците им сковаха. Навсякъде имаше гъсти локвички кръв; пръстта в палатката бе станала хлъзгава.

Корнелия видя следите от влачените тела на съпругата и децата на пастора по кораловите плочи към водата.

Пасторът рухна на колене и запищя.