Колин Фалконър
Източна Индия (65)

Глава 65

Скалите Хутман

Пресяването течеше с пълен ход.

Бяха започнали с онези войници, чиято лоялност Стенховер бе поставил под въпрос — като Луистер и шепата останали моряци и артилеристи, на които не можеше да се разчита. Неколцина от тях бяха убити тайно през нощта; прерязаха им гърлата на излизане от палатките им, за да се облекчат в близките храсти; завлякоха телата им в плитчините за храна на акулите. Други загинаха при нещастни случаи по време на риболов и ловни експедиции до по-малките острови.

Една немалка част от тях бе избягала през нощта, подозирайки, че ще бъдат следващите жертви. Опитаха се да измамят акулите и да се възползват от помощта на теченията, за да доплават до Тюленовия остров.

Кристиан се замисли каква ще им е ползата, дори и ако успееха да се доберат до него.

Днес за трети пореден ден в небето се издигна поредният пушек над дългия остров. Запасите им от вода трябваше вече да са изчерпани. Как беше възможно да са още живи?

— Не мислиш ли, че все пак са намерили вода? — попита Йост.

— Възможно е — отвърна Гилес Клемент. — Ван дер Бек няма да види водата, даже и да се удави в нея.

Всички изригнаха в смях при думите му. Оливер ван дер Бек изръмжа и беше готов да се сбие с присмехулника, но Кристиан вдигна ръка и му изсъска да си сяда на задника и да си мълчи.

— Трябваше да се разправим с тях, докато още имахме възможност — изсумтя Крюгер.

Ето, това е смелост, помисли си Кристиан. Сега той се има за толкова корав мъжага, че е готов дори да ме критикува.

— Разкрякали сте се като фермерски съпруги на пазара — рече той.

Погледна през рамото си. Някои от жените ги наблюдаваха, чудейки се какво ли означава тази тайна среща на брега и приглушените им гласове.

— Можем да ги изловим като късоопашати буревестници, когато си поискаме. Няма никакво значение. В момента обаче имаме далеч по-належащи задачи.

— Тюленовият остров? — попита Стенховер.

Кристиан кимна.

— Да го направим — каза той.

* * *

Герит ван Хоек, Стенховер и юнкерите отплаваха по-късно в следобедните часове. Казаха на всички, че отиват на лов. Корнелия ги проследи с поглед как отплават. За нея не беше изненада, че когато по-късно през нощта се върнаха, те не носеха никаква плячка. Но въпреки всичко, видът им беше на мъже, завръщащи се от публичен дом, доволни и умиротворени. Беше й пределно ясно какво се е случило. Човек нямаше нужда от пика, меч и боздуган, за да убие няколко тюлена.