Колин Фалконър
Източна Индия (64)

Глава 64

Форт Батавия

Амброаз го гледаше как стои изправен, съвсем самоуверен, обут с морските си ботуши, с чиста бяла ленена риза и с добре оформена брада. Като истинска скала. Дори и начинът, по който се извисяваше над генерал-губернатора, изглеждаше като проява на неуважение. Студените и дълбоко хлътнали очи на Коен оглеждаха предпазливо шкипера, подобно на човек, претеглящ перспективите за опитомяване на огромно и зло куче.

Шкиперът кимна към Амброаз, седнал в едно кресло зад Коен, най-после освободен от безмилостния взор на генерал-губернатора.

Коен хвана бика направо за рогата.

— Предварителното ми разследване за катастрофата на „Утрехт“ приключи — заяви той. — Препоръчах на съвета поведението и навигаторската ви квалификация да бъдат подложени на много по-подробно разследване.

Някакъв мускул заигра по челюстта на шкипера.

— Съзнавате ли мащабите на загубите, понесени от компанията заради небрежността ви?

— Когато се върнем, ще спасим стоките на компанията, имате думата ми.

— Вие няма да бъдете част от екипажа на спасителната мисия, капитане. Комодор Секор се връща на мястото на корабокрушението със „Зандам“, а корабът вече си има шкипер.

За първи път Амброаз стана свидетел на пълното объркване на Шелингер. Той сякаш не можеше да повярва на очите и ушите си, че генерал-губернаторът можеше дори и да си помисли за такова нещо.

— Онзи мелез не може да намери пътя до собствения си кенеф посред бял ден! — изрече той и беше на косъм да стовари юмрука си върху бюрото на генерал-губернатора, но в последния миг размисли. — Аз съм единственият шкипер в цялата компания, способен да открие отново мястото на корабокрушението. Питайте комодора за навигаторските ми умения! — Той вдигна очи в очакване Амброаз да повтори обещанието си, което му бе дал онази нощ в корабната лодка.

— Вече разпитах подробно комодор Секор за поведението ви по време на пътуването от Холандия. Той ми докладва с най-големи подробности за един инцидент в залива Тейбъл, който беше потвърден от шкипера на „Зандам“. Той също така ми разказа как сте дали възможно най-лошия морален пример на кораба с взаимоотношенията ви с прислужницата на госпожа Норстрант.

Охо! Изражението на копелето си струваше да се види. На всяко друго място шкиперът сигурно щеше да го сграбчи за гушата. Но в присъствието на генерал-губернатора, със стражите му, застанали навред около тях в помещението, готови да пуснат всеки миг в действие мечовете и пиките си, той не можеше да направи нищо. Ръцете му се свиха в юмруци, а на слепоочието му изпъкна и запулсира вена.

— Ние също така подложихме на разпит и старшия боцман. Той призна, че вие сте били инициаторът на онова отвратително насилие над госпожа Норстрант.

Убийственият поглед на шкипера премина в ужас.

— Разбира се, че копелето ще ме натопи!

Коен запази мълчание дълго време; тишината беше унищожителна.

— Забравяте пред кого се намирате, капитане.

Адамовата ябълка на шкипера се бе издула като парче корк.

— След като искате да спасите парите на компанията, ще трябва да ме пратите обратно със „Зандам“. — И посочи с пръст към Амброаз. — Да не мислите, че той е способен да ви го намери?

— Разбира се, че синьор Секор ще го намери. Няма друг избор.

Коен се отпусна на стола си; разговорът беше приключил. От сенките в дъното на залата се отделиха трима стражи и обградиха шкипера.

— Капитан Якоб Шелингер, арестувам ви по обвинение в престъпна небрежност, свързана с потъването на кораба „Утрехт“. Отведете го.

Шкиперът понечи да се втурне напред, но не стигна доникъде. Стражите го сграбчиха и го повлякоха към изхода, докато през това време той се бореше и ревеше.

Така. Поне този проблем приключи успешно.

Наистина ли ме мислеше за такъв глупак, запита се Амброаз. Да не би да съм се издигнал до този висок пост, без да притежавам и капчица хитрост? Да не си е мислил, че дори и през ум не ми е минавало каква роля ми е отредил след корабокрушението; че възхищението ми за навигаторските му качества ще ме заслепят до такава степен, та да загубя инстинкта си за самосъхранение, особено в компанията на онзи изрод, боцмана в лодката?

Когато обаче губернатор Коен се обърна да го погледне, усмивката му бе изчезнала. Амброаз просто изглеждаше мрачен, както го изискваше ситуацията.