Колин Фалконър
Източна Индия (53)

Глава 53

Скалите Хутман

Амброаз веднъж се бе изказал за него, че е очарователен и ерудиран мъж, забавен събеседник, малко странен в поведението си понякога, но многообещаващ. Той виждаше блестящо бъдеще за него в служба на компанията.

Корнелия се чудеше какво ли щеше да каже комодорът им, ако го зърнеше отнякъде сега, как пристъпва важно като паун, облечен с аления мундир на Амброаз и с бяла риза с къдрава яка. А този златен медальон, откъде ли го бе взел?

Сутринта той се появи без предварително предупреждение в палатката на жените. Подслонът бе издигнат встрани от останалите, както изискваше благоприличието, но той влезе без предизвестие, сякаш разполагаше с това право.

— Госпожо — каза й и я измери с поглед от глава до пети, сякаш е някаква пристанищна курва и я преценяваше колко струва. — Имате ли тук всичко необходимо?

— Имаме — отвърна тя. — Пясъчни мухи, непрестанна жажда и нито за миг възможност за усамотение. Какво повече бихме желали?

— Възнамерявам да сложа край на всичките ви неволи. Имайте само още малко търпение, и съм сигурен, че ще ви осигуря бъдещи удобства. Искам да знаете, че съм ви поставил под личната си закрила.

— Закрила от какво?

Той пропусна въпроса й покрай ушите си.

— Харесва ли ви тук? — попита я вместо това, сякаш палатката представляваше някаква стая в странноприемница и се канеше да настоява пред собственика за по-добра стая.

— Бих предпочела легло с пухени възглавници и огън в камината.

— Не трябва да спите тук до останалите жени.

— Надявам се, няма да ме оставите да спя до войниците?

— Ще се опитам да подобря условията ви.

— Всички ние страдаме, хеер подтърговец. За мен просто е чист късмет, че съм още жива.

— Дойдох тук заради вас — каза той и излезе от палатката.

Корнелия видя как другите жени я изгледаха. Значи госпожа Високопоставена отново щеше да се възползва от привилегированото отношение на подтърговеца.

За пореден път оставаше сама.