Метаданни
Данни
- Серия
- Епично приключение (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- East India, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Тодор Стоянов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Колин Фалконър
Заглавие: Източна Индия
Преводач: Тодор Стоянов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: KALPAZANOV ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Радост Георгиева
Технически редактор: Никола Христов
ISBN: 13: 978-954-17-0304-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8012
История
- —Добавяне
Глава 4
Наричаха ги юнкери, по-голямата част от тях бяха просто момчета, а някои дори и голобради; младежи от заможни фамилии, изпращани на Изток от компанията да учат занаят като морски мичмани втори ранг, или младши помощници, чиито професионални качества се изразяваха само с добрия им произход и чувството за превъзходство. Кристиан си помисли, че в случая думата „произход“ просто беше като код за безпочвено високомерие.
Единственият от тях, достатъчно възрастен, за да се нарича мъж, беше Теунис Куик, а Кристиан беше връстник на баща му. Чудеше се какви ги е вършил като кадет. Вероятно е похарчил наследството си и сега отчаяно търсеше пари откъдето и да е.
Видя един от младите на име Йост ван дер Линде, втренчен в застаналия на кърмата Секор. Беше истинско златно момче, с коса като лъвска грива, грижливо подстригана брада, ледени сини очи и с небрежни обноски, излъчвани от млад мъж с неговото положение.
Плосък като рисунка.
Той се облегна на релинга до него.
— Надяваш се един ден да си на неговото място, нали? — попита го той.
— Ако Бог рече — отвърна Йост.
— Е, няма нищо лошо човек да си мечтае.
— Казват, че синьор[1] Секор се издигнал от прост чиновник до комодор само за някакви си десет години.
— Да, но зет му е адмирал в компанията.
Йост беше повече от изненадан от тази вест.
— Наистина ли си мислиш, че Секор се е издигнал на този пост само с упорит труд?
— Компанията се нуждае от млади мъже като нас.
— Разбира се, че се нуждае. В колониите има много висок процент на смъртност. Осем от десет човека изкарват не повече от пет години в Батавия. Забрави всичко, което са ти разказвали за жените с голи гърди и кокосови палми. Това е една смъртоносна яма, изпълнена с разстройство и треска.
— Но в такъв случай защо отивате там?
— Добър въпрос, Йост. Ами учих в университета, знам френски и латински и съм добър аптекар. Възможността за бърза кариера си струва риска. — Той пропусна само да му каже: Аз ще съм добре, а теб ще те погребат и дори няма да забележат, че си изчезнал.
Младежът беше видимо разтърсен. Никой не им бе обяснил какво точно представлява Батавия, преди да се качат на кораба, защото в противен случай малцина щяха да го направят.
— Фамилията ти е известна в Холандия. Дори и аз съм чувал за мъжете Ван дер Линде, живял съм дълго време в Харлем. Много жалко, че така се е получило при теб. Тук ще те командват някакви си моряци и чиновници. А ти имаш далеч по-добро предназначение, Йост.
— Какво?
— Според мен вече си го проумял — отвърна Кристиан. Усмихна се и се отдалечи.
* * *
През нощта се озоваха сред буря. Люлеенето на „Утрехт“ беше неудържимо, вятърът тласкаше кораба напред и единствените му опънати платна бяха брамселите. Пасажерите бяха натъпкани като сардели под палубите, стенеха в койките си, въздухът долу вонеше ужасно на повръщано.
Жадна за глътка чист въздух, Корнелия си проби път горе до палубата. Вече не даваше пет пари дали някоя вълна няма да я отнесе извън борда. Това щеше да е спасение. Тя отново повърна, но в стомаха й вече нямаше нищо, освен зелена жлъчка. Палубата се разлюля при поредната стоварила се под кила огромна вълна. Боцманът изкрещя на вахтата, подгонвайки моряците по такелажа да свият още бушприта.
— Ще се оправи — рече някой до нея.
Тя вдигна глава; под фенера на покрития с резба релинг се бе свил едър грозноват мъж с пшениченоруса коса. Изглеждаше весел, сякаш просто бе излязъл да направи сутрешната си разходка покрай някой канал в родния си град. Корнелия го позна; беше един от войниците на Източноиндийската компания, техният сержант.
— Един път да станете морски вълк, и всичко вече ще е наред.
Поредният спазъм я разтърси и тя се сви.
Само се махни от мен. Остави ме да умра на спокойствие.
— Само се дръжте — рече той. — Всичко ще е наред.
Корнелия нямаше сили дори да го наругае. Затвори очи и се сгърчи върху палубата. Пръските от вълните охладиха пламналите й бузи.
Само ме остави да умра. Нека ме отнесат вълните в морето и да си остана там.
В съзнанието й остана смътният спомен за някакъв войник, застанал на стража над нея. Чувстваше се прекалено зле, за да се страхува, и изпита благодарност към мъжа, съзнавайки, че е в безопасност в компанията му. Той остана до нея дълго време и в един момент чу как шкиперът му заповяда да слезе с другите войници.
— Ще се оправите! — повтори той и изчезна.
Прииска й се да го беше извикала обратно. По някакъв странен начин се чувстваше в безопасност в присъствието му и дори не толкова нещастна, макар и да беше най-обикновен войник.