Колин Фалконър
Източна Индия (14)

Глава 14

По дяволите, той прилича на жив мъртвец, каза си Кристиан, и вони като разложено свинско месо на слънце. Само не си изповръщай червата върху финия персийски килим на комодора, защото ще я загазиш още повече.

Корабният съвет се бе събрал в главната каюта; загърнатият в черното си расо пастор, комендантът Бастиан Рес и той самият. Присъстваше и главният боцман Ян Декер, забил поглед в палубата подобно на виновен ученик, макар и още да не бе призован да дава обяснения.

Ръцете на Секор почиваха върху гладките облегалки на големия стол, а пръстите му отброяваха някакъв ритъм, вероятно обхващащ трънливите угризения на съвестта му и непреодолимото желание за отмъщение. На всяка цена трябваше да разбере какви ги бе дрънкал шкиперът за него и почтената госпожа Норстрант. Само че как ли щеше да прозвучи всичко на присъстващите?

— Така — започна Секор. — Какво имате да кажете в свое оправдание?

Шкиперът изглеждаше така, сякаш бе залят със студена мазнина.

— Това няма да се повтори — избърбори той с поглед, впит в прозореца над главата на комодора. Натравяне с джин и публично унижение. Невероятна закуска!

Последва продължителна тишина.

— Това ли е всичко? — попита комодорът. Той размести някакви документи по бюрото си. — Тази сутрин буквално още преди разсъмване на вратата на каютата ми почука комодорът на „Зандам“, хеер Ван Домелен, който ми съобщи, че снощи сте били на борда на кораба му и че сте пиянствали до невъзможност и сте блудствали под палубите със… — Секор реши да не споменава името на Сара де Рюйтер, за да не намесва името на господарката й — … с една жена. Малко след това извиках да доведат и шкипера на Бешермер, който твърди, че малко по-късно вие сте се качили на кораба му в компанията на няколко моряци и… тази същата жена… и така сте пребили един от екипажа му, че тази сутрин той не може да стане от койката си и да изпълнява своите задължения. Той твърди, че само личната му намеса е предотвратила убийство. Освен това се оплака и от богохулствата ви, както и че сте изрекли клевети по мой адрес пред целия кораб.

— Бях пиян — избъбри шкиперът, с лице като мъртвешка маска. — Никой не обръща сериозно внимание на приказките на един пиян мъж.

— Вие сте капитанът на „Утрехт“, а не някакъв моряк в публичен дом в отпуск в Амстердам. Всяка произнесена дума от вас има определена тежест.

Шкиперът не откъсваше погледа си от прозореца над главата на комодора. Той едва се сдържа, помисли си Кристиан. Гордостта му няма да изтърпи тези поучения. В един момент ще измъкне ножа си и тук ще настане истинска касапница.

— Този проблем заслужава да се отнесе до вниманието на Големия съвет — произнесе Секор.

Челюстта на шкипера се стегна; беше наясно какво означава това. Големият съвет обхващаше всички висши служители в целия флот и се събираше само в случаите на изключително сериозни нарушения на дисциплината. Те разполагаха с далеч по-голяма власт, отколкото Секор. Ако добрият комодор отнесеше въпроса до тях, шкиперът като нищо можеше да прекара целия път до Индиите окован в трюмовете на собствения си кораб. Такова унижение със сигурност щеше да го подлуди.

За момент Кристиан зърна страх в очите на шкипера.

— Толкова месеци вече сме в открито море — успя най-накрая да изтръгне той от себе си, като в гласа му за първи път се промъкнаха примирителни нотки. — Просто се повеселихме. Ще имам грижата това да не се повтаря повече.

Ето, имаме си и грешник, който се покайва и търси опрощение. Кристиан си помисли, че в такъв един момент умният мъж ще приключи благоразумно случая. Нещата обаче бяха много сложни поради силната вражда между двамата и комодорът бе твърдо решен да смачка шкипера.

— Ще повдигна въпроса за поведението ви пред вашите по-опитни колеги в Батавия — каза той. — Вие сте пияница и развратник и по мое мнение никога повече не трябва да ви възлагат командването на който и да е кораб на почтената ни компания. Може би ще е по-добре да поставим на вашия пост главния кормчия за навигатор до Ява.

Шкиперът се олюля. Секор разполагаше с необходимата власт да го направи; дали обаче имаше необходимия кураж, беше съвсем друг въпрос. Това нямаше да се отрази добре и на неговата репутация.

— С ваше разрешение — промърмори шкиперът — аз… такова… моля за извинение, ако съм ви оскърбил. Не съм го направил нарочно. — Проклетото копеле изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се задави.

Секор направи презрителен жест с ръка.

— Вие сте жалък глупак и поведението ви е недопустимо за поста, който заемате! Само най-нископоставеният моряк може да се държи така! Махайте се от очите ми! Прибирайте се в каютата си и се наспете! Забранявам ви да напускате повече кораба до пристигането ни в Батавия!

Шкиперът отвори вратата и излезе, залитайки. Последва продължителна тишина. Я виж ти, помисли си Кристиан, любимото педерастче на шкипера накрая си показа зъбите.

Кристиан се загледа през големия прозорец, отворен към утрото. Облаците започваха да се сгъстяват над планината Тейбъл.

Ти се справи добре, хеер комодор. Постави го на мястото му, накара го да се гърчи, както жадуваше да го направиш отдавна, и никой от нас не счита, че си постъпил несправедливо.

Но дали шкиперът щеше да продължава да се гърчи дори и когато корабът се скриеше отвъд мастиленочерния хоризонт, беше съвсем друг въпрос.

* * *

Не се справих по най-добрия начин, помисли си Амброаз. Този мъж е глупак и пълна отрепка, но оттук нататък ще ме ненавижда още повече. Единственият начин да приключа цялата история е да го отстраня от поста му на шкипер, но ако отнеса въпроса пред Големия съвет, те ще решат, че не притежавам необходимата смелост да се справя с проблема сам. Скандалът ще достигне ушите на губернатор Коен още преди да сме акостирали на пристанището в Ява. По-добро представяне от това, здраве му кажи.

Обзелото го чувство на несигурност не искаше да го изоставя. Кожата по гърба му беше настръхнала в това чудесно и ярко утро. Отвъд хоризонта ги очакваха мрачни нощи и бушуващи морета.

* * *

Шкиперът се приведе над покрития с дърворезба релинг на палубата на кърмата и тихо изхвърли съдържанието на стомаха си в морето. Зад себе си долови нечии стъпки и избърса устата си с ръка. Когато видя, че това е Кристиан, лицето му се изкриви в презрителна усмивка.

— Какво мислиш, подтърговецо?

— Добре ти разказаха играта. Не съм предполагал, че такъв мъжага като теб може да пребледнее.

— Това е заради джина, а не заради онова педерастко копеле.

Кристиан се усмихна.

— За последен път търпя лайнарщините на това проклето копеле. По дяволите, ако „Бешермер“ го нямаше наблизо, така щях да му натрия носа на това мръсно куче, че нямаше да посмее да си покаже носа от каютата до края на пътуването ни. А и ако бях по-млад, сигурно щях да направя и още нещо.

О, викай по-силно да те чуе целият кораб! Кристиан се огледа с надежда, че наблизо няма никого. За щастие вятърът отнесе думите на шкипера.

Какви ги върши този нещастник, изпява си и майчиното мляко пред мен, който съм вторият по власт на кораба, без дори да знае какво мисля? Алкохолът явно е помътил разсъдъка му.

— Ще се радвам да споделите с мен мислите си, шкипер, но мисля, че ще е най-добре да си остане само между нас — каза Кристиан.

Шкиперът се изплю в морето и му обърна гръб. Нуждае се от още време, реши Кристиан. Бог върши само добрини.