Колин Фалконър
Източна Индия (10)

Глава 10

През деня масата за вечеря в каютата на съвета служеше като писалище за Саломон дьо Чесне и останалите чиновници. След вдигане на останките от вечерята, Давид Крюгер отново се връщаше на масата и приведен над нея, внимателно преписваше буквите със старателния си почерк под светлината на газената лампа. Според Кристиан почеркът му не демонстрираше красотата или калиграфията на останалите чиновници, Крюгер пишеше бавно и нямаше никакъв стил. Всъщност, почеркът представяше точно отражение на самия него.

Двамата бяха сами в каютата на съвета. Останалите вече бяха в койките си, работният им ден бе приключил.

Крюгер усети, че Кристиан го наблюдава и вдигна нервно глава.

— Какво има, хеер подтърговец?

— Доволен ли си от работата си, Крюгер?

Ван Сант не успя да скрие паниката си; точно както бе очаквал и Кристиан.

— Да, хеер подтърговец. Да не би да не се справям с нея?

Той повдигна вежди, без да отделя поглед от него.

— Не ви разбрах, хеер подтърговец?

— Какво те гони към Индиите?

— Ами предполагам, че търся… приключения.

Кристиан се изсмя и го стресна. Перодръжката трепна в ръката на писаря и той издраска документа, зацапвайки го с мастило. Кристиан си помисли, че на Крюгер ще му се наложи да го преписва отново, а това означаваше поне още един час, преди да успее да се просне върху койката си.

— Мислиш си, че ще преживееш някакви приключения в Батавия ли? Ще извадиш страшен късмет, ако въобще успееш да видиш слънцето. Ще прекарваш целия си ден от зори до здрач, прегърбен над някое бюро.

— Но аз правя същото и в Амстердам.

— Кой те уреди с тази работа, Крюгер?

— Баща ми искаше да…

— Така си и помислих.

Последва продължителна тишина.

— Да не би да сте недоволни от моята…

— Преписваш едно от писмата на комодора; утре трябва да направиш още седем преписа. Преписваш списъци на подправки и скъпоценни камъни, но никога няма да ги видиш. Преписваш доклади за победите на компанията срещу войските на Матарам или испанците или черните, но никога няма да бъдеш на място да ги видиш сам. Ти си просто един писар. Никой не дава пет пари за теб, нито му пука от теб. И докъде ще стигнеш така, а, Крюгер? Колко време ще продължаваш да се заблуждаваш, че си някой, когато всъщност си никой? Ние плаваме през познатия свят, а какво виждаш ти от него? Една мастилница и лист хартия. А през това време чакаш да се случи нещо хубаво, казваш си, че те очаква по-добър живот. Не е ли така?

Крюгер само го гледаше с пребледняло лице, без да каже нищо.

— Кога ще си стъпиш на краката, Крюгер? — попита Кристиан, изправи се и се качи на главната палуба, оставяйки писаря в хаоса на мислите му.

* * *

Както винаги, всяка неделя целият екипаж на кораба се събираше пред главната мачта и пасторът им четеше някоя избрана проповед и ги предупреждаваше за козните на Дявола. След това пееха химни и се молеха за успеха на пътешествието им до Индия. Хендрика прочете откъс от Библията.

След службата пасторът се заговори с красивия млад юнга Йост. Той непрекъснато стрелкаше с погледи Хендрика, но тя държеше главата си сведена, както подобава на една девица.

Шкиперът се ухили под мустак. Тук ситуацията беше повече от ясна.

А, ето, задава се и самата госпожа Високопоставена, следвана от дребничката проститутка, прислужницата й. Пристъпва с походка, сякаш е кралицата на Франция, преструвайки се, че е излязла да глътне чист въздух, когато всъщност жадува да зърне Секор. Той беше прекалено голям мухльо, за да задоволи жена като тази.

— Търсиш комодора ли? — попита я Шелингер. — Тази сутрин не се чувства добре. Върти се на койката си и си изповръща червата.

Той подаде команда на подкормчията Мезекер да завърти руля, за да коригира курса на кораба.

— Не се притеснявай толкова. Аз отговарям за кораба. Добрият комодор може да е командващ флотилията, ама аз съм този, който ще ви закара в Батавия здрави и читави.

— Имате пълното ни доверие, сигурна съм — отвърна тя.

Само я виж каква ледена риба е. Гледай само онова сочно дребно курве как върти очичките зад нея. Да, тя със сигурност щеше да оцени един истински мъж като него.

— Надявам се синьор Секор да се възстанови бързо — добави Корнелия.

— Осмелявам се да кажа, че скоро ще се подобри. Но ако ви липсва мъжка компания, ще бъда повече от щастлив да ви помогна.

Леле, с какъв поглед само го изгледа! Сякаш беше нещо, което е открила върху обувката си след посещение на клозета.

— Мисля, че трябва да се прибера в каютата си — каза тя.

В този момент дребничката й прислужница се ухили и заяви:

— Нали може да остана тук, госпожо. Мога да бъда в помощ на добрия капитан.

Госпожа Високопоставена рязко демонстрира характер.

— Според мен трябва да се прибираш, Сара.

— Сигурен съм, че мога да й намеря някои лесни задачи — рече Шелингер и изпита огромно наслаждение от изражението на Корнелия. — Има някои неща на кораба, които искат да ги пипне женска ръчичка.

Сара го загледа с широко отворени очи.

— Не знам какво имате предвид.

Добрата госпожа побеля от гняв; това му повиши извънредно настроението.

— Прибирай се с мен долу — изръмжа тя на прислужницата си.

Момичето неохотно последва господарката си по стълбата.

Шкиперът им се ухили за изпроводяк. Е, успя да предаде няколко урока на тази с навирения нос. Колко приятно беше само да я гледа как се гърчи.

Той се озърна и видя подтърговеца; сигурно ги бе наблюдавал през цялото време.

— А бе тази прислужница — рече той. — Я кажи как й беше името?

— Сара.

— Сара — повтори шкиперът, премлясквайки с език. — Ама здраво дребно парче. И с тези руси къдрици, направо да ги навиеш около масура си.

— Има ли някой от нас да не иска да си ги навие на масура?

Шкиперът се изсмя.

— Двамата с теб, хеер подтърговец. Двамата с теб.

* * *

Корнелия сграбчи Сара за ръката и я въвлече в каютата си, затръшвайки вратата. Едва бе издържала всичко това. Откакто напуснаха Амстердам, Сара не беше спряла да си върти задника пред моряците и да се държи съвсем предизвикателно към господарката си.

— Какво си мислиш, че правиш? — изръмжа Корнелия.

Сара имаше дързостта да повдигне вежди.

— Ти флиртуваше с него. Всички ви чуха. Това ще е най-обсъжданият скандал на целия кораб. Той е женен мъж!

— Мога да правя каквото си поискам.

— Не и докато си ми прислужница! — Корнелия беше не повече от пет или шест години по-възрастна от нея, но се чувстваше като нейна майка. Направо полудяваше от опитите на това нищожество да я опозори пред целия кораб. — Оттук нататък да не съм чула да си му проговорила, забранявам ти дори да го поглеждаш! Разбираш ли ме?

В отговор получи само един мрачен поглед. Проститутка; ако това момиче не внимаваше, щеше да свърши дните си, продавайки се по пристанищата.

— Попитах, разбираш ли ме?

— Да, господарке моя.

И с тези думи тя излезе. Какво повече можеше да се направи? Корнелия се надяваше, че това ще реши окончателно въпроса.

* * *

„Утрехт“ плаваше на юг през топлите морета, а корабната камбанка отброяваше ритъма на безкрайните горещи дни. Нощем мъжете се въртяха в неспокоен сън под палубите, със сънища, изпълнени с курви и кафяви туземки. Тъмното африканско крайбрежие се мержелееше под хоризонта, отдалечавайки ги още повече от уютния покой на църквата и удобствата на уютните им калвинистки домове, към нови и изпълнени с опасности брегове и нечестиви кралства.