Колин Фалконър
Източна Индия (93)

Глава 93

Това беше идеалният ден за определяне местонахождението на кораба: ясно небе, тихо време, гладко море. Капитан-генералът се появи начело на войниците си, облечен във финото червено наметало на комодора и с перо от късоопашат буревестник, забодено във високата му черна шапка. Излезе от щаба си, следван от Крюгер, Йост и Стенховер. Прегази през плитчините до сала, където Оливер ван дер Бек и Херманус Шенк му помогнаха да се качи.

Той извади едно сребърно портмоне от наметалото си и измъкна от него скъпоценен камък.

— Рубин за човека, който убие най-много метежници!

Последва бурно одобрение. С помощта на известно количество вино и показна храброст те бяха убедили себе си, че позорът от предишния ден няма да се повтори. Ухилен, Давид Крюгер пробваше с пръст острието на меча си. Животът понякога си правеше такива странни шеги; ако не бяха корабокруширали, в този момент той щеше да седи в крепостта на Батавия, с перо в ръка, и щеше да преписва товарителници.

Войниците с прътове избутаха сала от брега. Онези мръсни копелета му бяха отнели жената и сала. Е, сега идваше часът за разплата. Днес щеше да извоюва най-голямата си победа. Щеше да се отърве от последните бунтовници в кралството си и заедно с това щеше да си получи и кралицата.

Отразените от водата слънчеви лъчи прорязаха очите му за кратко по средата на канала, докато вдигаха платната и се насочваха към дългия остров.

* * *

Два сала навлязоха на дрейф в ръкава на лагуната. Копачите на Микиел вече се бяха изправили, вкочанени от ледената нощ, но сърцата им биеха по-силно и изгаряха от желание битката да започне.

Микиел се хвърли по лице в храстите, за да наблюдава появата им иззад ръба на ниските скали на острова. Дори от мястото си виждаше как горят фитилите и че този път бяха взели мускетите си. Ако бяха останали в своите укрития, нашествениците щяха да се доберат до брега и защитниците щяха да изгубят всякакво предимство. Ако се опитаха да ги прогонят с камъни, както бяха направили първия път, неизбежно щяха да се превърнат в отлични цели за мускетите.

Но нямаха избор. Някои със сигурност щяха да умрат, ала успееха ли веднъж нашествениците да се доберат до брега, това означаваше сигурна смърт за защитниците на острова — жалките им муниции нямаше да спрат врага. Тук главният въпрос беше: колко сух барут и куршуми за мускетите бяха взели тези копелета?

Не след дълго щяха да разберат.