Колин Фалконър
Източна Индия (86)

Глава 86

Скалите Хутман

Корнелия внезапно се събуди. Някой минаваше до убежището й. Парче корал изхрущя под нечий ботуш и тя долови тежък мъжки дъх. Подаде глава от входа. Небето беше обсипано със звезди, но нямаше луна — явно беше късно и всички мъже хъркаха пияни. Освен ако някой от тях не беше решил да посети госпожа Високопоставена.

Тя заопипва под копринената възглавница, която й бе подарил Кристиан. Хвана дръжката на ножа на Фасулчо и я стисна здраво. Как да го използвам? Да режа ли с него или просто да го наръгам ниско в слабините, където е най-уязвим? И ли пък в гърдите?

Мога ли да го направя?

Тя затаи дъх и зачака. Дочу нашественика да се промъква точно до входа на убежището й. Уви плътно шала около раменете си и стисна здраво дръжката на ножа.

— Корнелия. — Шепотът беше толкова тих, че тя едва го разпозна. — Корнелия Норстрант?

— Микиел?

— Шшт. — Той протегна ръка към нея и я плъзна по острието на ножа. — По дяволите!

Корнелия го сграбчи за китката с другата си ръка. Микиел я издърпа навън.

После приближи лицето си до нейното.

— Само ме следвай — прошепна й. — И пази тишина.

Тя зърна силуетите на другите жени да се промъкват по скалите към брега. Осмели се да погледне през рамо към палатките на метежниците. Чу някой да хърка като свиня. Всяка нощ се наливаха като свине след посещенията си в палатката на жените. Надяваше се тази нощ отново да спят като заклани.

Изведнъж се спъна в мрака в едно парче корал и заплете роклята си в един храст. Но се държеше здраво за ръката на Микиел и след малко се озоваха в плитчините. Видя един сал със самотна мачта, изпъкнал на фона на лагуната. Скоро роклята й подгизна, така че Корнелия едва успяваше да стъпва; Микиел се обърна, сграбчи я и я понесе на ръце към сала.

Чу как и останалите жени нагазват в плитчините. Една от тях се спъна на брега, а друга се пльосна с главата напред във водата. Дали не беше възможно да вдигат повече шум? Зачака всеки миг Кристиан или Йост да връхлетят с рев на брега.

Микиел се върна обратно да помогне и на останалите. Салът се люшкаше всеки път, когато качваше поредната жена на борда му. Една от тях плачеше и войникът на сала й изсъска да млъкне. Разнесе се нов силен плясък, когато Елизабет Пост се спъна и се просна във водата, а после изскочи, крещейки. Микиел изруга. Навярно бе запушил устата й с ръка, защото писъкът й моментално беше заглушен.

Но злото вече беше сторено. Откъм брега се раздадоха крясъци, светлините на лампи се запремятаха хаотично във въздуха.

— За бога, побързайте! — изсъска Микиел.

Тя зърна ярък пламък, съпроводен от трясъка на мускет. Жените изпищяха, а мъжете изругаха.

— Лягайте на сала! — изкрещя Микиел. — Не стойте прави като мишени.

Накрая всички успяха да се качат и той изкрещя на другаря си бързо да избута сала с пръта си. Грете се озова последна при тях. Опита се да се издърпа, но падна във водата. Микиел я сграбчи тъкмо когато започнаха да се отдалечават от брега. Салът се люшна опасно, докато той я издърпваше за втори път.

Изгърмя втори мускет и Корнелия чу някой да простенва.

— Бързо! — изкрещя Микиел.

Някой нагази с плясък в плитчините след тях; изгърмя трети мускет и се разнесоха гневни крясъци от метежниците.

— Корнелия? — попита Микиел.

Тя го усети до себе си. Обгърна го с ръце и се притисна до него колкото може по-силно. Той излъчваше миризма на пушек от огън, сол и пот, но тази миризма беше по-прекрасна и приятна и от най-силния парфюм, който компанията беше носила от Изтока.

— Ти се върна! — възкликна тя.

— Обещах ти, че ще го направя.

Корнелия го хвана за ръката. От пръстите му течеше кръв.

— Ранен си — каза тя.

— Ти ме наръга с проклетия си нож — отвърна Микиел и се разсмя.

Газени лампи пламваха една след друга по целия бряг. Тя си представи как Кристиан, този фин капитан-генерал, щеше да получи удар, когато разбере какво е направил Микиел. Течението вече ги носеше бързо, отдалечавайки ги от скалите; минаваха покрай тъмните силуети на по-малките острови в лагуната. Отливът щеше да им помогне да преодолеят по-голямата част от разстоянието до дългия остров.

Микиел се търкулна по гръб и избухна в смях. Жените го последваха.

— Габриел е ранен — каза Дьо Трю.