Колин Фалконър
Източна Индия (83)

Глава 83

— Тук имам нещо, което трябва да видите — каза Кристиан.

В едната си ръка държеше ковчеже, а в другата — ключ. Завъртя ключа в ключалката с почти присмехулен жест. Ван Сант беше голям майстор на театралните изпълнения.

— Искаш ли да хвърлиш едно око?

Корнелия се престори на незаинтересована.

— Хайде сега, недей така. Дама като теб никога не би могла да устои на такова украшение.

— Какво искате от мен, Кристиан?

— Няма да те заболи, ако погледнеш. — Той отвори капака на ковчежето, спотаявайки театрално дъх.

— Да не искате да ме съблазните по този начин?

Веждите му се извиха в две фини дъги.

— Хеер комодорът ми разказа за тази скъпоценност по време на пътешествието. Не беше много разумно от негова страна при тези обстоятелства, не мислите ли?

— Каква скъпоценност?

— Това е камея от съкровищницата на римския император Константин. Можеш ли да си представиш? На тринайсет века!

— Не ви вярвам — заяви Корнелия.

— Принадлежи на Рубенс, тоя прехвален бояджия на портрети.

— Покажете ми я — каза тя с предизвикателен глас.

— Не — отвърна Кристиан — вие трябва да дойдете тук. И той потупа леглото до себе си като някое конте.

Корнелия прие предизвикателството и стана. Презираше се за това, но както той каза, нямаше да я заболи, ако погледне.

Миг преди да надникне в ковчежето, той хлопна капака.

— Първо една целувка, скъпа.

— Не!

— Един принц с готовност би платил десет хиляди гулдена за такава скъпоценност. Аз ви моля само за една целувка, и камеята е ваша.

— Не можете да ми давате нещо, което не е ваше.

— Не е мое ли? Ето го тук, в скута ми. Тук аз съм животът и смъртта, моя Корнелия. Мога да ви дам всичко, което пожелаете.

— Тогава ме отведете в Батавия, за да бъда заедно със съпруга си.

Кристиан се изправи. Тя се дръпна настрани.

— Това ли е желанието ви? — Гласът му изведнъж стана мек. — Наистина ли толкова жадувате за този Будевин? Той запознат ли е с тайните ви помисли; кара ли ви да се чувствате всеки ден като някакво чудо; за него ли мечтаехте през цялото време, докато прекосявахме бурните океани от пристанището на Амстердам?

Корнелия изведнъж усети как се развълнува. Откъде можеше да знае толкова добре какво е изпитвала и какво я е вълнувало?

Кристиан разроши косата й.

— Такава красива дама, вие сте създадена да носите само украшения. Но аз все забравям, че съпругът ви е способен единствено да ги шлифова, за да ги носят други. Не е ли така?

— Спокойно мога да преживея и без такива неща.

— Скъпа моя Корнелия, вие трябва цялата да блестите. Не е ли вярно? Трябва да излъчвате блясък както рая. Нуждаете се от мъж, който да ви превърне в дама, в кралица.

Тя усети пръстите му на бузата си и рязко се дръпна настрани.

— Никога повече не ме докосвайте!

— Само една целувка, скъпа, и всичко в това ковчеже е ваше.

Корнелия напипа под полите си дръжката на ножа, който й бе дал Фасулчо. Просто трябва да го наръгам и всичко свършва. Право в корема му и усуквам ножа. Или да му прережа гърлото в кървав фонтан, както видях, че Саломон постъпи с бедния Ричард Мерел.

Но не беше толкова лесно да убие човек хладнокръвно, дори и за тези мъже това да не представляваше нищо. Даже и ненавистта не би била способна да го направи. Пръстите й се свиха около дръжката и въпреки това не можеше да събере сили да го измъкне и да направи необходимото.

— Махнете се от мен! — Тя го блъсна толкова силно, че Кристиан за малко да падне. Лицето му се изкриви от гняв и тя зачака удара му. Вместо това, той се стрелна покрай нея и изтича от палатката.

* * *

Сега беше негов ред да изпита терзания.

Корнелия осъзна, че е попаднала в примката на своеобразна любопитна игра на власт. Той я желаеше, но не искаше да я взема насила. Искаше тя доброволно да отиде при него. Дали причината се криеше в това, че самият Кристиан се страхуваше да извършва насилие, или просто беше самолюбието му?

Каквото и да беше, Корнелия не изпитваше капчица жалост към него и с наслада щеше да го наблюдава как се гърчи. Колко интересно: толкова силно жадуваше да я докосне и въпреки всичко й позволяваше да отблъсква ухажванията му. За един толкова интелигентен мъж като Ван Сант това беше признак, че няма опит с жените.

Тази нощ Корнелия прекара будна, със запалена светлина в палатката й. Натопи един фитил в тюленово масло, който използваше за лампа. През цялото време беше нащрек, като се стряскаше от всяка стъпка навън в мрака. Накрая заспа неспокоен сън, а отвън южният вятър пръскаше суграшица. Изведнъж тя се събуди от писък в мрака.

Отново бяха започнали да убиват.