Колин Фалконър
Източна Индия (58)

Глава 58

Нелте Грот се бе свила в един ъгъл на палатката, захлупила глава в ръцете си. Не беше проговаряла от дни. Мария бе изчезнала; Кристиан каза, че сигурно се е удавила, но никой не бе видял, нито чул нещо. Дори и съпругът й Вилем сякаш не даваше пет пари.

Вечерта тя излезе с другите жени да търсят храна. Марете откри цяла престилка яйца на една малка морска птица в бездомно гнездо; Елизабет обръщаше камъните в плитчините в търсене на раци. Алида бе навила полите си над коленете и събираше стриди от скалите.

Изведнъж Елизабет нададе писък на ужас, сочейки с ръка.

На Корнелия й се стори, че вижда парче дърво, останало от корабокрушението. То се люшкаше по течението, дебело като червей и издуто в морската вода. Тя посегна да го сграбчи и в следващия миг ужасена дръпна ръцете си, когато видя какво е това.

Беше труп на мъж; очите му ги нямаше — бяха изядени от раците, ушите и устните също бяха изгризани почти целите. Вътрешностите му плаваха до него сиво-зелени, подобно на кеневирена торба. Корнелия не разпозна лицето, или поне онова, което бе останало от него, но го позна по униформата и татуировката на предмишницата. Китките му бяха завързани с въже зад гърба.

Това беше Фасулчо.

Тялото отплава покрай нея по течението. Трябва да бе лежало на дъното на океана, може би затиснато под камък, и сигурно току-що бе изплувало на повърхността. Жените се скупчиха една до друга, за да се поуспокоят, докато го гледаха как се люшка по вълните, носено от течението към канала, където щеше да послужи за чудесно ястие на акулите.