Колин Фалконър
Източна Индия (54)

Глава 54

Протокът Сунда

Корабът се насочи към тях откъм подветрената страна на острова, мъжете наскачаха и започнаха да махат обезумяло с ръце; в отчаянието си за малко да преобърнат платноходката. Амброаз погледна за миг към боцмана, сврян като някой шопар в предната част на плавателния съд. Никога до този момент не бе виждал толкова концентрирана ненавист в нечии очи.

Но така беше устроен светът. Ако не беше шкиперът, щеше да гние в някое блато с прерязано от край до край гърло, така че не изпитваше никакво съчувствие към него.

Беше флотилия от три кораба, всички с вимпелите на компанията на главните мачти. „Зандам“ беше един от тях, слава богу. Може би това означаваше щастлива съдба? Шкиперът му бе обещал, че ще го отведе с останалата част от флотилията в по-северни ширини.

* * *

Моряците стояха строени на палубата на „Зандам“, втренчени с изумление в тях. Комодорът го приветства на борда на кораба, а после бързо го проводиха долу. Хеер Крин Рембурк беше член на съвета на Индия, със същия ранг като неговия, но Амброаз се чувстваше пред него като просяк пред господар. Яката на Рембурк беше колосана, косата и брадата — елегантно оформени, на гърдите му блестеше златен медальон, а пред него се намираше Амброаз Секор, вонящ, с коса, сплъстена от морската сол, с разпадащи се по шевовете си дрехи, като някакъв скелет с кожа. Филцовата шапка, която толкова грижливо бе пазил през всичките им злощастия през този месец, сякаш по някакъв начин още повече усилваше унижението му.

— Какво се е случило с теб, човече? — възкликна Рембурк, когато останаха сами в каютата му.

Амброаз се огледа. Корабът не беше толкова голям като онзи, който той загуби, но каютата не се различаваше много от неговата; на масата лежеше библия, ленена хавлия покриваше койката му, а в ъгъла стояха раклите от дъбова дървесина на Рембурк, символ на ранга му.

Прислужникът му наля бургундско вино в чаша от венецианско стъкло.

И Амброаз започна да разказва какво се е случило — историята, която бе репетирал толкова пъти наум за момента, в който щеше да се изправи пред губернатора Коен: Аз изпълних дълга си към хората и стоките на компанията по единствения възможен начин. Нито веднъж не се замислих за собственото си спасение. Но за негова собствена изненада, както и на Рембурк, той не съумя да я довърши. Задави се с думите си и се разтрепери.

И за първи път от детските си години се разплака.