Джули Кагава
Война (41)

41.
Ембър

— Пуснете оръжията.

Човешкият глас отекна в празното пространство, беше тих и заповеден. Напрегнах се и огледах мъжете около нас. Не бяха войници от Ордена; бяха с черни бизнес костюми, нямаха брони и приличаха повече на бодигардове или на агенти от ФБР, отколкото на военни. Оръжията им обаче си бяха съвсем истински и сочеха към мен и Гарет. Сърцето ми се сви, щом осъзнах истината.

Не е Орденът. А „Нокът“.

Мъжът, който държеше Фейт, свали предпазителя на пистолета и притисна още по-силно дулото в слепоочието й. Тя изпъшка.

— Няма да повтарям — предупреди той. — Оставете оръжията на земята и вдигнете ръце на главата. Веднага.

— По дяволите! — Озърнах се към Гарет. Той свали пистолета, изглеждаше примирен. Наведе се, остави го на бетона, а после се изправи и събра ръце зад тила си. Аз направих същото. Хвърлих оръжието с ръмжене на пода и сключих пръсти зад главата си. Мъжете приближиха и ни подкараха напред. Но оставяха дистанция. Бяха нащрек, не искаха да ги връхлети дракон. Знаеха с какво си имат работа.

Мъжът с костюма не се усмихна, когато ни поведоха към него, не помръдна и мускулче. Не отслаби и хватката си над Фейт, макар че се взираше в нас. Умът ми препускаше. „Нокът“ бяха дошли за мен. Не за Фейт или за Гарет. Само за мен. Не знаех как го разбрах, но го разбрах.

Фейт срещна погледа ми пребледняла и ужасена, очите й ме умоляваха да направя нещо. Стиснах зъби и пристъпих напред.

— Пусни я — казах аз, когато всички оръжия се насочиха към мен. Спрях с вдигнати ръце и срещнах безстрастния поглед на човека пред нас. — Остави ги и двамата. Те не са важни. Просто една бегълка и един незначителен човек. Дошъл си за мен, нали? Мен търсиш.

Той не отговори. Продължи да ме гледа безизразно и отчаянието ми нарасна.

— Моля те — продължих и направих още една крачка. — Те не ти трябват. Пусни ги да си вървят, а аз… аз ще дойда с теб. Ще се върна в „Нокът“. Просто ги пусни.

И тогава Фейт започна да се смее.

— О, Ембър. — Изкикоти се тя и леко се изплъзна от хватката на мъжа. — Много си наивна, нали?