Джули Кагава
Война (38)

38.
Ембър

Подскочих и се отдръпнах от Гарет, когато тихата мелодия откъм леглото разкъса тишината. Той ме пусна и също се обърна натам, изражението му застина и стана неразгадаемо. Сърцето ми препускаше развълнувано, облекчено и абсолютно ужасено. Не знаех какво чувствам. Не знаех какво искам. Знаех само, че възелът от объркване, тревога и драконов гняв в мен заплашва да ме разкъса.

По-късно — казах си между две приглушени позвънявания. Щях да се оправям с всичко друго после. Не можех да мисля за… онова, което Гарет каза. Първо трябваше да намерим нашите изчезнали дракони.

Фейт се размърда. Надигна се сънливо от матрака, бръкна в джоба си и вдигна телефона до ухото си.

— Ало?

Веднага изправи гръб и очите й се отвориха широко. Вгледа се през стаята, забеляза ме и свали крака от леглото. Подаде ми телефона.

— Ава е!

Аз скочих и грабнах телефона от ръката й.

— Ава, добре ли сте? Райли с теб ли е?

— Ембър? — Гласът в другия край на линията бе като стон и студът съвсем скова вътрешностите ми. — Ние не можахме… да се върнем — каза тя задъхано и трескаво. — Орденът ни проследи от сградата и се пръснаха из района. Не ни позволяват да излезем оттук. — Тя пое два пъти накъсано дъх, следващите й думи бяха пропити със страх. — Трябва да дойдете бързо. Райли е ранен…

Кръвта във вените ми се смрази.

— Къде сте?

— В някакво железопътно депо на няколко пресечки от хотела. Моля те, побързай. Ние не… — замълча и ми се стори, че в далечината чувам изстрели.

— Ава?

— Те идват — прошепна тя.

И линията прекъсна.

— Ава! По дяволите! — Свалих телефона, опитвах се да успокоя силния порив да се Преобразя и да излетя през прозореца към тях. Какво да правя сега? Райли е някъде там ранен, може би умиращ, а Орденът приближава. В мен вилнееше паника, драконът гореше във вените ми и пищеше да сторя нещо.

— Какво става? — попита Фейт, очите й блестяха от ужас. — Те добре ли са?

— Райли е ранен — отвърнах, така силно стисках телефона, че ръбовете му се впиваха в дланта ми. Усещах кожата си изопната, въздухът в дробовете ми потрепваше от жега. — Те са в капан и не могат да се върнат тук. Трябва да им помогнем.

— Къде са?

Спокойният глас на Гарет проникна през надигащата се паника. Драконът ми му изръмжа, нетърпелив да действа, а не да си губи времето в приказки. Спри — казах й. — Не можем просто да се втурнем през прозореца и да отлетим при Райли. Трябва ни план. Поех си дълбоко дъх, за да успокоя и двете ни и се принудих да мисля.

— Ава каза, че били в нещо като железопътно депо на няколко пресечки от изоставения хотел. Но тя не ми даде никакъв точен адрес. И не видях никакви железопътни линии, когато бягахме от сградата, а ти? — Безсилието отново се надигна и аз потърках с длан лицето си. — Може да са навсякъде и нямаме време да гадаем. Орденът вече е почти там.

— Няма нужда да гадаем. Хайде! — Гарет излезе решително от стаята и ние с Фейт го последвахме. Прекосихме почти празния коридор, без да спираме, за да се оглеждаме за врагове, и Гарет почука два пъти по вратата на Уес.

Тя се отвори и кльощавият човек се втренчи гневно в нас. Изглеждаше изтощен. Под очите му имаше тъмни сенки, а косата му стърчеше във всички посоки.

— Какво…

— Ава се свърза с нас — прекъсна го Гарет и Уес вдигна рязко вежди. — Орденът ги е обсадил в железопътно депо на няколко пресечки от сградата. Можеш ли да намериш карта на града?

— Мамка му! — измърмори Уес и забърза към лаптопа си. Ние го последвахме и се скупчихме около стола му. Той се беше привел в концентрация и пръстите му летяха по клавиатурата.

— Добре — рече след малко, носът му почти опираше в екрана и ние не виждахме много. — Железопътно депо, казваш? Не би трябвало да е ужасно трудно да се намери. — Той написа още нещо и на екрана просветна голяма карта на Лас Вегас. — Добре — измърмори Уес и я увеличи, докато се появиха имената на улиците. — Ние сме тук. А тук… — премести курсора по картата — … е изоставеният хотел. Така, сега търсим железопътна линия… Чакай, трябва да е това. — Курсорът описа кръг около плетеница от линии и квадрати на картата. — На около шест пресечки източно от хотела — каза той. — Точно в края на града. По дяволите, Райли, какво сте направили? Не бягаш далеч от светлините и тълпите, когато Орденът те гони. Определено не и към изоставен склад насред нищото. — Облегна се назад и ни огледа. — Ако са там, мястото вероятно гъмжи от убийци на дракони. Ще влезете в смъртоносен капан.

— Нямаме избор — казах аз. — Райли е там и е ранен. Освен това — изгледах го кръвнишки, — нали това искаше? Аз съм виновна, че е в беда, нали все това намекваше?

— Това не означава, че искам да се намъкнеш в капан и да ти гръмнат тъпата глава — изръмжа в отговор Уес. Погледна ме яростно, после въздъхна и прекара ръка през косата си. — Според теб какво ще направи Райли, ако те убият? — продължи по-меко. — Той едва не обезумя, когато те раниха. Ако нещо се случи с теб, вече никога няма да е същият. Райли е сърцето на цялата мрежа, но ако ти умреш, съпротивата вероятно ще умре заедно с теб. Защото сигурно вече няма да му пука за нищо.

Примигнах смаяна. Уес въздъхна, потърка основата на носа си, лицето му бе изопнато от болка.

— Просто искам да мислиш, малката. — Въздъхна. — Да измислиш някакъв план, иначе ще убият всички ви.

— Не се тревожи за това — намеси се Гарет и Уес го погледна уморено. — Аз познавам Ордена. Познавам тактиките им и знам какво ще направят. Няма да тръгнем на сляпо. Аз ще ги измъкна.

— И аз идвам — каза Фейт.

Погледнах я е изненада. Тя стоеше малко встрани зад нас, беше бледа, ужасена, но решителна.

— Ава ме спаси — настоя Фейт. — Нямаше да се измъкна от „Нокът“, ако не беше тя. Искам да помогна с каквото мога.

Гарет поклати глава.

— Ти не си обучена за това — заяви той. — Не мога да търся ефективно другите, докато се опитвам да те защитавам, Фейт. Най-добре да останеш тук.

— Моля ви — прошепна тя и се обърна към мен. — Не ме оставяйте тук. Не мога да остана и да бездействам, като не знам дали ще се върнете. Кълна се, че няма да ви се пречкам и да ви бавя. И ще правя каквото ми кажете. — Очите й станаха стъклени, макар че пое дълбоко дъх, да се успокои. — Ава ми е като сестра — добави тя и стомахът ми се сви. — Няма да я изоставя. Може да не съм обучена за това, но два дракона имат по-голям шанс срещу Ордена. Моля те, нека дойда.

Погледнах безпомощно Гарет, който кимна.

— Добре — съгласи се той, макар и неохотно. — Само стой близо до нас и се опитай да се скриеш, ако нещата твърде загрубеят. — Обърна се към Уес и каза спокойно: — Ще имат нужда от оръжия. И двете. Ако Орденът е там, не можем да рискуваме.

Уес кимна и стана от стола.

— Предполагам, че наистина няма друг начин — рече той, издърпа торбата от ъгъла и я сложи на леглото. Откопча я, после отстъпи. Гарет бръкна вътре и извади един пистолет. Обърна се и ми го подаде. Този път го взех без колебание, проверих пълнителя за патрони и го пъхнах в колана на джинсите си. Дръпнах тениската отгоре, както го бях виждала да прави. Не беше време за скрупули. Аз бях войник, а това беше война. Ако щяхме да спасяваме Райли и Ава, трябваше да приема това.

Фейт пребледня, когато Гарет й подаде пистолет, но го взе без колебание. Уес гледаше войника с притворени очи, на лицето му бяха изписани неприязън и плаха надежда.

— Измъкни Райли — каза той, докато Гарет проверяваше своето оръжие и щракна пълнителя на място. — Нищо друго няма значение. Не спасявате само него, спасявате всички от мрежата му. Аз не мога да върша онова, което върши той. Ако Райли умре, с всички дракони и хора, спасени от „Нокът“, е свършено.

— Ще го измъкнем — казах аз. Усещах как в мен се разлива яростна решителност. Нямаше начин да го оставя да умре. Той беше другата ми половина; без него нямаше да съм цяла. Не знаех дали това са мисли на дракона ми, или мои, но не можех да си представя света без Райли. Погледнах Гарет, срещнах сериозните сиви очи, поех си дълбоко дъх и попитах: — Готови ли сме?

Той кимна. Минахме през казиното, излязохме от хотела и се озовахме на горещите улици на Лас Вегас.

Обратно към полесражението.