Джули Кагава
Нокът (50)

50
Гарет

В битка всичко се забавя и ускорява едновременно.

Вратата полетя навътре под силата на ритника ми и ние нахълтахме, насочили напред автоматите. Огледах стаята за част от секундата — светла, просторна, скъпа — и някакво движение вдясно да привлече вниманието ми.

Едно тяло се хвърли зад кухненския плот и откри огън. Автоматът изплю три откоса, изпълни стаята с шум и дим, разби стъкло и отчупи парченца от мрамора. Навсякъде летяха отломки, порцелан се пръскаше, дърво се цепеше, докато напредвахме към кухнята и концентрирахме огъня си върху нашата мишена.

— Не!

Писъкът долетя откъм коридора, от прага на дневната. Извъртях се и свалих леко оръжието, пръстът ми се сви около спусъка.

И застинах.

Дребната фигурка на Ембър попадна пред погледа ми. Зелените, разширени от ужас очи се втренчиха в мен. За миг се сепнах, не исках да повярвам и автоматът потрепна. За част от секундата се поколебах…

… и гледах как момичето, което бях целунал, което ме беше научило да сърфирам и да играя видеоигри и което ми се бе присмивало, се Преобрази и се издигна с рев.

Тялото й избухна в криле, нокти и алени люспи. Осъзнах грешката си и вдигнах оръжието, но беше твърде късно. Драконът отвори челюсти и към нас се понесе огън, който погълна пода и запали мебелите.

Хвърлих се встрани от пламъка, но усещах жегата дори през бронята си. Претърколих се зад дивана, който вече гореше, и се опрях на коляно, за да стрелям. Червеният дракон нададе непокорен крясък и се гмурна назад в коридора, когато дъждът от куршуми обсипа входа, избивайки парчета от стените.

Чу се още един рев и втори дракон, дори по-голям от първия, се надигна иззад плота и блъвна огън. Някога красивата дневна се превърна в горящ ад, пламъци облизваха стените и пода, докато синият дракон мяташе глава и възпламеняваше всичко. Жегата беше неописуема, очите и устата ми пареха от дима, не виждах почти нищо. Примижах през пламъците и пушилката и зърнах сияние на люспи в огъня. Излязох от прикритието си и изстрелях няколко куршума към неясната фигура.

Над пращенето на огъня се чу писък на болка, последван от гневен рев. Не знаех кой дракон го издава, но по-малкият, червеният, внезапно се издигна със зинали челюсти и изпрати огнена топка към дивана. Скрих се зад него, за да избегна експлозията, а двата дракона се обърнаха и хукнаха към стъклените врати на балкона. Аз скочих и се прицелих в тях, но синият се удари първи във вратите сред експлозия от стъкло и премина през крехката преграда, следван от по-малкия. Хукнахме след тях. Знаехме, че излетят ли, ще е почти невъзможно да ги хванем отново. Скочих през разбитите врати, вдигнах автомата и видях как червеният дракон се понася от балкона към небесата. Забързахме към перилата, неколцина от другарите ми стреляха след тях, но драконите бързо изчезнаха зад скалите.