Метаданни
Данни
- Серия
- Нокът (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Talon, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боряна Даракчиева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джули Кагава
Заглавие: Нокът
Преводач: Боряна Даракчиева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Pro Book
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 07.06.2016
Редактор: Николина Петрова
Коректор: Георги Иванов
ISBN: 978-954-2928-85-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10382
История
- —Добавяне
36
Гарет
Като никога Ембър беше дошла преди мен на мястото на срещата.
Видях червенокосото момиче да седи на тротоара на паркинга, кръстосала крака и със стиропорена чаша в ръка. Изглеждаше дълбоко замислена и дъвчеше пластмасовата сламка, но когато спрях джипа точно до нея, скочи веднага с усмивка.
— Здрасти, Гарет! — възкликна, когато се наведох и отворих вратата пред нея. Тя седна до мен сияеща и кожата ми пак изтръпна. — Трябва да ми го признаеш — дойдох навреме.
— Така е. — Възползвах се от момента да я погледам. Забелязах, че е с тъмни джинси и блузка, а не с обичайните шорти и тениска, следобедното слънце озаряваше косата и очите й и ги караше да сияят.
Концентрирай се, войнико.
Съвзех се и минах на задна предавка, за да изляза от паркинга. Ембър се облегна и се вгледа някак угрижено през страничния прозорец. Спомних си как ме предупреди да не идвам до къщата и се запитах какво ли става там. Ако я накарах да говори за семейството си, за брат си особено, може би щях да науча нещо полезно. Може би щях да открия, че все пак е съвсем нормална тийнейджърка.
— Извинявай, ако съм ти създал проблеми този уикенд — казах аз, когато излязохме на пътя. — Не исках. Мога да поговоря с брат ти, ако желаеш.
— Какво? О, не е заради теб, Гарет. — Тя сви рамене и поклати глава. — Дайте просто е невротик. Понякога твърде се увлича с братската загриженост. И след това, което се случи на купона… — Очите й малко потъмняха.
— Мисля да му дам време да се поуспокои, преди да му кажа за нас.
— Вие сте близки, нали?
— Ами да. — Тя се извърна и наклони глава. — Той е мой близнак все пак. Преди правехме всичко заедно.
— Но не и сега.
— Не. — Въздъхна и се вгледа в ръцете в скута си. — Той… сега е различен. Сякаш се отдалечава от мен и не знам защо. Ще ми се да можехме да говорим както преди.
Знаех, че трябва да продължа с въпросите и да разбера възможно най-много за брат й. Но Ембър изглеждаше разстроена, а аз не исках да я виждам нещастна. Когато спряхме на светофар, ръката ми сама посегна да я погали по косата и прибра един кичур зад ухото й.
— Съжалявам — казах, щом тя се обърна, изненадана. — Аз нямам братя и сестри, но Тристан ми е като брат. Знам колко… неприятно е, когато не се разбираме. — Примигна и аз отдръпнах ръка. — Просто продължавай да му говориш. Накрая той ще се завърне.
— Да — прошепна тя, светофарът светна зелено и ние продължихме напред. — Надявам се. — След малко се отърси и изправи гръб, тъкмо когато излизахме на магистралата. — Хей, къде отиваме?
Усмихнах се.
— Изненада.