Метаданни
Данни
- Серия
- Нокът (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Talon, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боряна Даракчиева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джули Кагава
Заглавие: Нокът
Преводач: Боряна Даракчиева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Pro Book
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 07.06.2016
Редактор: Николина Петрова
Коректор: Георги Иванов
ISBN: 978-954-2928-85-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10382
История
- —Добавяне
28
Гарет
Трябваше да се махна оттам.
Усетих го още когато непознатият се появи. Внезапно изпитах нещо странно и непознато. Гняв и… още нещо, което ме караше да го изблъскам, макар че успях да се овладея. Усетих го отново, дори по-силно, когато Ембър призна, че го познава, и поиска да говори с него. Отидох в ъгъла да ги наблюдавам. Чувствах се зле, непонятно потиснат, докато ги гледах как танцуват. После непознатият внезапно мина зад нея, сложи ръце на кръста й и аз стиснах юмруци. Борех се с изгарящото желание да ида там и да му разбия устата.
Тогава се усетих. Какво ми ставаше? Защо ме интересуваше какво прави Ембър? Не трябваше да има значение, че танцува с друг. Не трябваше да има значение, че явно им беше добре заедно и тя понякога го гледа с потъмнели, замаяни очи. Непознатият беше просто временна пречка, нищо повече. Не беше важен.
Но усетих, че го мразя, исках да го нараня, да го разкарам от червенокосото момиче, което трябваше да е мое.
Облегнах се на стената, изтръпнал от осъзнаването. Този гняв, това непонятно собственическо чувство… Ревнувах. Ревнувах момиче, което уж трябваше да следя и спечеля само за да науча истинската й същност. Това бе станало нещо повече от мисия.
Влюбвах се в нея.
Не. Вбесен на самия себе си, аз отпуснах глава назад и затворих очи. Не можеше да се случва. Аз бях войник. Не можех да допусна да стане лично. Не можех да допусна чувства в мисията. Те усложняваха нещата, изкривяваха приоритетите. Ако Ембър беше човек, щях да изчезна без следа от живота й и ако имаше чувства към мен, щях да я съсипя. Но ако тя бе нашата мишена…
Отворих очи точно когато непознатият пъхна ръка в джоба й. Тренираното ми зрение зърна хартия и поривът да скоча и да му разбия главата в прозореца, бе почти непреодолим.
Отблъснах се от стената и забързах навън.