Милан Асадуров
Който следва пътя (19)

18. Умирай по три пъти на ден!

Ала да намерят лъвицата се оказа неимоверно трудна работа. В глобалната мрежа нямаше и помен от нея — нито на Земята, нито във Втората библиотека, нито в Плодовитата пустота. Хък помоли за съдействие някои приятели от Службите. Резултатът беше отчайващ. И камерите за наблюдение в този край на Вселената никъде не я бяха засекли. Нямаше причина Ана-Мария чак толкова да се спотайва. Оставаше логичният извод, че с помощта на тумора старият Хогбен бе успял да поеме пълния контрол над снаха си и я криеше някъде.

Като знаеше колко праволинеен тиранин е баща му, първата работа на Хък беше да провери да не би двамата да са в системата на Алдебаран. Нито жена, нито лъвица дори отдалеч напомняща на Ана-Мария, не се беше мяркала там. От профсъюза на местните картоиграчи пък се заклеха, че такъв аматьор грандоман като стария Хогбен отдавна не се е появявал тъдява. Хък им повярва, защото с играта си баща му се набиваше на очи във всяко казино във Вселената като митничар в тролейбус.

Щом не можаха да й хванат дирите в пространството, явно трябваше да търсят лъвицата в друго време. Ала тази задача беше непосилна без намек за някаква следа. Хък и драконът се разхождаха като сомнамбули около дома си в Плодовитата пустота и мислеха ли мислеха. Но макар да се напъваха две същества с три глави, нищо рационално не можеха да измислят. Без лъвицата и близнаците дворът беше опустял и запуснат като панаир, пометен от торнадо. Лехите бяха буренясали. Цветята-книги бяха залинели. Люлките на децата проскърцваха протяжно в безмълвието досущ като смъртници, изпускащи последния си дъх. А горката Церберина се чудеше каква вкусотия да им приготви с надеждата, че ще ги накара да хапнат нещо. Но двамата категорично отказваха, защото на гладно мислели по-ясно. И ако за Хък лечебното гладуване не беше нещо необичайно, то отричането на дракона от храната можеше да се сравнява само с легендарните подвизи на Александър Македонски.

Часове наред просветленото от глада мислене обаче не даваше плодове. Като удавници, хванати за сламка, надянаха слушалките и си пуснаха — „Kind of Blue“. Щом разбраха, че и Майлс Дейвис няма да им помогне, отчаянието полепна по тях като лятна мараня. Драконът първи сви знамената и свали слушалките:

— Хък, аз се предавам, да знаеш. Не издържам повече. Край. Отивам да се нахраня и да поспя! — изпъшка той.

Създателят му тъкмо се накани да оскверни Майлс и да го наругае, ала изведнъж се плесна по челото и слушалките му паднаха:

— Много си прав, момчето ми. Точно това трябва да направим. Да се признаем за победени, да се предадем, да хапнем и да поспим. В това време баща ми сигурно ще проводи някой да ни вземе на поредната разходка във времето. Просто трябва да разбере, че сме капитулирали. А той ще го усети, повярвай ми, защото открай време инстинктивно подушва всякакви предатели и колаборационисти!

Церберина беше много щастлива, че двамата мъже изведнъж уважиха подобаващо нейния печен див заек, маринован с горчица и хвойна в сос арония върху канапе от моркови и картофи с гарнитура от глазирани ябълки. После мъжете се оттеглиха в покоите си, както правят всички уважаващи себе си обитатели на Средиземноморието в часовете за сиеста. Церберина не се разтревожи дори когато по никое време една харпия най-нахално се настани в трапезарията, защото не я виждаше.

Когато Хък и драконът влязоха надвечер да се осведомят как вървят приготовленията за вечерята, настана лека суматоха. В първия момент драконът се стресна от крещящия вид на сексапилната пратеничка на стария Хогбен в трапезарията. Гола, както майка я родила, дамата беше с огромен бюст и гигантски крайници на птица. Крилете й бяха натрапчиво гарнирани с ярки пера, а грабливите нозе бяха увенчани с дълги, извити като ятагани нокти. Непристойният външен вид на дамата обаче не плаши дълго холографното чудовище, а по-скоро го привличаше като магнит. Въодушевен от пламъка в очите й, драконът видимо взе да проявява нездрав интерес към неканената гостенка. Церберина не можеше да разбере какво става. Тя дори не подозираше каква екстравагантна съперница си има.

За да могат спокойно да се измъкнат с дракона от къщата, се наложи Хък да отведе Церберина в кухнята и да й даде сложно гастрономично упражнение. Той я помоли да добави в менюто за вечеря пилешки крилца с мед, джинджифил и чили. В тази задача от висшия пилотаж в готварството най-важен беше крехкият баланс между подправките. Когато се върна обратно в трапезарията, той завари харпията и драконът интимно да си шепнат.

— Ти коя си от петте? — попита Хък и, без да ще, грубо прекъсна гугукането на двете хвъркати същества.

Харпията го изгледа зловещо и запърха с криле, а драконът побърза да отговори вместо нея:

— Тя е Елопа — Буреносният вихър! А останалите четири са…

— Знам, знам! — прекъсна го Хък. — Хайде да вървим, че работа ни чака.

— Няма да вървим, а ще летим! — гордо се изпъчи осведоменото чудовище.

Елопа и Трифон поведоха ятото, а Хък поизостана, защото в момента изобщо не му се флиртуваше с харпии. Той започна мислено да се пазари с баща си. Готов беше на сериозни отстъпки заради спасението на лъвицата. Много скоро обаче драконът прекъсна кроежите му. С периферното си зрение Хък мерна как участниците в челната двойка се сдърпаха за нещо и неговият Трифон, бесен, се присъедини към ариергарда. Неприсъщо беше, че холографното чудовище не пожела да сподели какво го е извадило от равновесие. И Хък не прояви любопитство, защото последваха няколко турбуленции и ятото се озова на Земята.

Още докато се спускаха над крепостта, Хък позна мястото на битката, макар че нямаше много време да се огледа. Изобщо не си беше представял така новата среща с баща си. Щом стъпи на земята, той се озова с огромен лък в ръка начело на защитниците на стената, с която цар Самуил прегради в 1014 г. клисурата между планините Беласица и Огражден.

— Опитай се да задържиш врага — нареди му Гаврил Радомир, — пък аз ще гледам да измъкна царя!

И той го качи на кон и го отведе в крепостта, наречена Прилеп. А боят между българите и ромеите се разгоря с нова сила. Благодарение на умелия архитектурен замисъл на фортификационното съоръжение и храбростта на неговите защитници те дълго време се справяха успешно със заръката на царския син да задържат противника. Императорът вече беше изгубил надежда за преминаване, когато Никифор Ксифий, назначен от него по това време за стратег на Филипопол, го склони да остане там и непрекъснато да продължава пристъпите срещу преградата, а самият той каза, че ще отиде да потърси дали някъде не може да направи нещо изгодно и спасително. И той, като взе своите войници, върна се и заобиколи намиращата се на юг от Клидион твърде висока планина, наречена Балатиста, и като мина през стръмни и недостъпни места, на 29 юни, индикт 12, внезапно с викове и шум се показа от височината в гърба на българите.

Битката стана неравностойна.

Хък толкова беше подобрил физическата си форма в последно време, че мигом захвърли лъка и взе да размахва тежкия си меч като сламка. Не това обаче започна да привлича противниците му, спускащи се на талази от височината, и да ги кара да му налитат като мухи на мед. Хък стана главният трофей в сражението благодарение на прийомите от източните бойни изкуства, които ловко прилагаше срещу многобройния противник. Все пак в Европа никой още не беше чувал за древната китайска Школа на дългия юмрук или за бойната стойка на Молещата се богомолка. Ала и източните техники не помогнаха. Много българи загинаха в неравния бой, а още повече попаднаха в плен. И Хък беше между тях. Не се предаде, а го плениха. С мрежа — така, както се пленява развилнял се тигър.

Завлякоха го в лагера на ромеите и го изправиха пред баща му. Бесен заради оказаната геройска съпротива, за назидание старият Хогбен, който беше навлякъл кожата на Василий II, го изгледа свирепо, сви юмрук и посочи с палеца си към земята: Смърт! Пет копия едновременно прободоха Хък и той умря за първи път в живота си по изричната воля на собствения си баща. Трябва да признаем, че смъртта му имаше и добра страна. Хък не видя как императорът ослепи пленените българи — около 15 000 както казват, и като заповяда всеки сто ослепени да бъдат водени от едноок, изпрати ги при Самуил. А той, като ги видя да идват в редици с еднакъв брой хора, не можа да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призля, причерня му и той падна на земята. Присъстващите, които се мъчеха да възвърнат дишането му с вода и благовония, успяха малко да го свестят. А той, като дойде на себе си, поиска да пие студена вода, но когато взе и пи, получи сърдечен удар и след два дни умря, а Василий II си спечели прозвището Българоубиец.

Смъртта на Хък не трая дълго. Баща му го върна от пътя към отвъдното и Хък възкръсна, завързан за позорния стълб на арената пред императорския дворец в Константинопол. Тълпата ревеше бясно, жадна за кръв. Императорът го изгледа кръвнишки и извърна палец към земята: Смърт! Пет копия едновременно прободоха Хък и той отново умря за първи път в живота си по изричната воля на собствения си баща.

Когато Хък възкръсна за трети път, завързан за позорния стълб на арената пред императорския дворец в Константинопол, той разбра, че баща му си играе с него, като котка с мишка. Тълпата ревеше бясно, жадна за кръв. Щеше да бъде много странно, ако от днес нататък не станеше заклет мизантроп и агорафоб. Кракът му със сигурност вече никога нямаше да стъпи на стадион. Императорът отново го изгледа кръвнишки и след драматична пауза пак извърна палец към земята: Смърт! Пет копия едновременно прободоха Хък и той отново умря за първи път в живота си по изричната воля на собствения си баща.

— Хък, хайде събуди се бе, човек! Стига си се преструвал на умрял! — тресеше го за раменете драконът, когато Хък за пореден път отвори очи.

Ръцете му пак бяха омотани с въже, но вече лежеше в собственото си легло у дома в Плодовитата пустота.

— Кой ме върза, Трифоне? — едва-едва се отрониха думите от пресъхналата му уста.

— Уф! Церберина — бодро рапортува холографното чудовище. — Аз я накарах. Много буйстваше и щеше да се нараниш… А бе, Хък, не мислиш ли, че следващия път, преди да тръгнем по гайдата на баща ти, трябва да се въоръжим с някоя и друга по-силна магия. Защото, както я е подкарал старият негодник, скоро здраво място няма да остане по нас. Да знаеш и аз колко бой изядох!

Хък кимна с глава и заспа.