Иван Вазов
Час велик

В час велик на мощ духовна,

на величествен подем

посред бурята световна

ний живеем и растем.

 

Страшни дни ни Бог, изпрати —

младост нова да сдобийм,

сили в нази непознати

удивени да открийм;

 

сили векове калени

в изпитанья и тегла

и летежи вдъхновени

на заякнали крила.

 

O, Българио, край роден,

как си дивна в тия дни

с тоя устрем благороден

към велики съдбини!

 

Клюмнала, печална вчера,

днес — прекрасен херувим —

пълна с бодрост, пълна с вера,

с дух висок, несъкрушим.

 

O, върви из своя път,

пътя славний на честта,

във борбите на светът

твоята е най-света.

 

Нек те мразят, клеветят

стари, нови врагове:

твойте лаври ще блестят

в бъдещите векове.

 

В поколения безброй

твоя подвиг ще живей,

величавий образ твой

във исторьята ще грей,

 

че във тоз безжален век,

с бойни разцъфтял поля,

ти една кръвта си ля

за поробений човек.

 

Ноемврий 1915 г.