Никола Юн
Слънцето също е звезда (58)

Дейниъл

Тя отново се приближава и аз продължавам смело напред, защото очевидно такъв съм, когато съм с това момиче. Може би част от това, да се влюбиш в някого, е да се влюбиш и в себе си. Харесвам онзи, който съм, когато съм с нея. Харесва ми това, че казвам онова, което мисля. Харесва ми, че продължавам смело напред, въпреки препятствията, които тя издига. Обикновено бих се отказал, но не и днес.

Повишавам глас, за да надвикам тракането на влака.

— Окей. Време е за втора част. — Вдигам очи от телефона си. — Готова ли си за това? Минаваме на по-високо ниво на интимност.

Тя се смръщва насреща ми, но все пак кимва. Прочитам въпросите на глас и тя избира номер двайсет и четири: Какво мислиш за отношенията с майка ти (и баща ти)?

— Ти пръв — настоява тя.

— Е, вече познаваш баща ми.

Дори не знам откъде да започна. Естествено, че го обичам, но е възможно да обичаш някого и въпреки това отношенията ви да не са особено добри. Чудя се доколко несъществуващата ни връзка е типична за тийнейджър и неговия баща (Вечерен час в десет? Сериозно?) и доколко проблемите са културна основа (корейски кореец и американски кореец). Не знам дали изобщо е възможно двете да бъдат разграничени. Понякога имам чувството, че се намираме от двете страни на стъклена стена, която не пропуска никакъв звук. Виждаме се, но не се чуваме.

— Значи, отношенията ви са гадни? — подкача ме тя.

Смея се, защото това е толкова простичко и кратко описание на нещо толкова сложно. Влакът спира рязко и от движението се озоваваме още по-близо един до друг. Тя не се отдръпва.

— А тези с майка ти? — пита тя.

— Доста добри — отвръщам и осъзнавам, че наистина го мисля. — С нея си приличаме. Тя рисува. Артистична е. — Интересно, никога досега не съм мислил, че си приличаме в това отношение. — Ти си наред.

Тя ме поглежда.

— Напомни ми отново защо се съгласих на това?

— Искаш ли да спрем? — питам, макар да знам, че ще откаже. Тя е от онези, които завършват онова, което са започнали. — Ще те улесня. Можеш просто да вдигнеш палци нагоре или надолу, окей?

Тя кима.

— Майка ти?

Тя вдига одобрително палци.

— Баща ти?

Палци надолу.

— Колко надолу? — питам.

— Много, много надолу.