Никола Юн
Слънцето също е звезда (108)

Очи

Еволюционна история

Учените смятат, че първите „очи“ не са били нищо повече от пигментирало, чувствително към светлината петно върху кожата на някое древно създание. То му позволило да различава светлината от тъмнината — преимущество, тъй като тъмнината може да означава, че някой хищник е достатъчно близо, за да закрие светлината. Благодарение на това те оцелявали повече, възпроизвеждали се повече и предавали тази способност на поколенията си. Случайни мутации довели до все по-дълбоко вдлъбване на светлочувствителното място. Това вдлъбване довело до малко по-добро зрение и следователно — по-успешно оцеляване. С течение на времето това светлочувствително петно еволюирало и се превърнало в човешкото око.

Как сме стигнали от очите като механизъм за оцеляване до идеята за любов от пръв поглед? Или идеята, че очите са прозорци към душата? Или клишето за влюбените, които не могат да откъснат очи един от друг?

Изследванията показват, че зениците на хора, които са привлечени един от друг, се разширяват от присъствието на допамин. Други изследвания твърдят, че нишките в окото издават наклонности в характера и че може би наистина са нещо като прозорец към душата.

Ами влюбените, които часове наред се взират в очите на другия? Дали това е проява на доверие? Ще те допусна съвсем близо до себе си и вярвам, че няма да ме нараниш, докато съм в тази уязвима позиция. И ако доверието е една от основите на любовта, може би взирането в очите на другия е начин да я изградиш или подсилиш. А може би е по-просто от това.

Най-обикновен опит да откриеш връзка.

Да видиш.

Да бъдеш видян.